Робин Худ на максимус

Robin Hood 2010

Днес валеше, реших да отида на кино. Гледах Robin Hood 2010 г. (Робин Худ).

Този филм е добър, защото е професионално направен. Костюмите са идеални, стрелите летят, копията набучват, конете са заснети, като за Top Gear Middle Ages. Има внушителни замъци, лодки, кораби, а най-хубавото е, че много французи умират.
Изпитвали ли сте усещането, че вече сте видели, чули или преживели нещо? Изпитвали ли сте усещането, че вече сте видели, чули или преживели нещо? Този феномен се нарича дежа ву.

Robin Hood е дежа ву на Gladiator 2000 г. (Гладиатор). Тук са забавените каданси, люлеещите се треви, погледът на Максимус – когато докосва земята, когато гледа през рамо, когато тича, когато язди, когато мъжествено излиза от гората или мъжествено пищи. Дори онази музичка: “А-а-а-a-е-е-е-и-и-и” е тук. Лиза Джерард беше супер в саундтрака на Gladiator, но можеха да проявят малко оригиналности и да поканят Ения – тя създаде целия жанр на медитативно-нечленоразделното пеене.

Скептичен съм към филми с ризници от 2007 г., когато се опитах да гледам In the name of the king  (В името на краля), с режисьор Уве Бол. От тогава получавам уртикария от рицари. Ако Уве Бол е отмъщението на германците за бомбардировката на Дрезден, то сър Ридли Скот, заедно с локомотива, реактивния двигател и сандвичите, е подарък от Империята.

За тази продукция той разполага с големи звезди: Ръсел Кроу, Кейт Бланшет, Уилиям Хърт – всеки с по един Оскар. Има и бюджет – достатъчен, за да обяви война на средно голяма латиноамериканска страна. И всичко това, за да създаде епичен филм, чийто край е: “И така легендата започна”.

Дълъг и скъп увод, който ме накара да изстрелям първата си прозявка към екрана още преди някой да стреля с лък в залесен участък на английска територия. Докато чаках Ричард Лъвското сърце да бъде убит – от френски готвач с арбалет (сериооозноооо!), се опитах да изброя колко интерпретации на историята съм гледал. Докарах ги до 8, включително една с Дaфи Дък. Сигурен съм, че са повече. Порно индустрията е създала стотици. Големи групи мъже, облечени като кондоми и движещи се в тъмни участъци на гората, създават много възможности.

Това, което гледах не беше Робин Худ, основно заради сценария. Тъпо е, когато разказваш приказка да забъркваш в нея реални исторически събития, за да я направиш правдоподобна. Днес децата четат достатъчно малко, за да ги объркваме допълнително. Крал Джон води редица неуспешни войни с Франция, а не обратното. Магна Харта е нещо твърде истинско, за да бъде замесвана с масоните, хайдутите от Шерууд и десанта в Нормандия (1944!). Французите атакуваха английските плажове, сякаш бяха дошли да спасяват редник Райън (сериооозноооо!). А, да – за да ви е по-лесно със сюжетната линия: Лошият е с гола глава, черно наметало и има белег на лицето. Но не – това не е шерифът на Нотингам! Целият филм е убедителен, колкото бюджета на Гърция.

В интервюта Ръсел Кроу се присмя на Кевин Костнър и неговата версия на легендата. Той каза, че му приличала на стар видеоклип на “Бон Джоуви”, заради американския акцент и дългите кичари на актьорите. Да си призная, след 2 часа на тъмно Кевин Костнър започна да ми стои приемливо.

Мнението ми в едно изречение:

Предпочитам да гледам как вали дъжд.

One thought to “Робин Худ на максимус”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *