Tokyo Sonata

Tokyo Sonata 2008
Tokyo Sonata 2008

Филмът започва в изрядно подържан дом. Вратата на дневната е отворена. Навън вали. Вятърът издухва пердетата, а с тях и големи капки дъжд, които наводняват чистия под. Домакиня притичва и затваря вратата, коленичи и подсушава мокрото. После отваря вратата и се взира в прииждащата буря.

Кадърът се сменя с офис на японска компания, където стотици еднакви хора жужат, като пчели в килийките си. Ръководството на компанията открива, че икономиката вече е глобална и за заплатата на 1 японски служител може да наеме 3-ма в Китай. Следствие: административният директор е уволнен, заедно със стотици други.

Tokyo sonata 2008
Tokyo sonata 2008

Киоши Куросава решава да си вземе почивка, от обичайните за него ужаси и фентъзи, за да направи нещо не по-малко страшно – семейна драма. Tokyo Sonata 2008 (Токийска соната) разказва историята на семейство Сасаки – баща Руей, майка Мегуми, голям син Такаши и по-малък Кенджи. Режисьорът, който няма връзка с Акира Куросава, деликатно и красиво разкрива характерите на всеки един от героите в депресивната атмосфера на Токио.

Tokyo Sonata 2008
Tokyo Sonata 2008

Главата на семейството губи работата си, изпълва се със срам и страх да го признае пред хората, за които трябва да се грижи и закриля. Господин Сасаки решава да скрие истината и да продължава с ежедневните си навици. Всяка сутрин става, облича костюма си, взема куфарчето си и „отива на работа” – убива времето из обществени места, фоайета, агенции за работа, открити кухни за безплатна храна в парка.

Междувременно госпожата чисти, готви, чисти, готви, чисти, изкарва книжка, но само за идентификация, чисти, готви, разглежда няколко коли, мечтае, чисти… Големият син се бунтува. Малкият син иска да свири на пиано. Семейството започва да се разпада.

Tokyo Sonata 2008
Tokyo Sonata 2008

За Япония знаем, че хората пият саке, имат мечове, бързи влакове, малки жени и автомати за използвано бельо на улицата. Не знаем много. Знаете ли, че възможността да си намерите директорско място, след като вече сте заемал такава позиция в друга компания е 0%. Зад привидният такт, богатство и подреденост на японското общество се крие презрение, погнуса и жестокост към неуспелите. Има много кошмари, пълно е с лъжи и насилие. Сега разбирам, защо се случиха всички несполуки с Тойота. Сигурно някой дисциплиниран японски работник е открил дефектите в педала на газта – години преди потребителите. Просто го е било страх да го признае.

Темпото на Tokyo Sonata 2008 е бавно, много бавно. Но не е скучно, защото можете да следите развитието на историята, като симпатизирате на всеки един от героите в различните етапи от развитието й. Западните сценарии, може би защото са ни познати, са предвидими. Но това е японска история. Трудно е да познаете какво ще се случи след малко. Завоите идват изневиделица. Героят може да се смее, да си пее и БАМ! – съдбата го уцелва с нещо тежко.

Tokyo Sonata 2008
Tokyo Sonata 2008

Точно, когато госпожа Сасаки открива истината за мъжа си – който е приел да чисти тоалетните в мола, историята е върната 3 часа назад, за да видим, че тя изневиделица е атакувана в дома си от разбойник-неудачник. Куросава вкарва филм във филма, защото животът няма сценарий.

Tokyo Sonata 2008 звучи като класиката Modern times 1936 (Модерни времена) на Чарли Чаплин. Времето на икономическа депресия превръща човека от поточната линия в слабо и заменимо колелце, което живее привиден, симулативен живот. В края е зададен въпрос: „Мога ли да започна всичко отначало?”. Отговорът е музика – Лунна светлина на Клод Дебюси

Мнението ми в едно изречение:

Едновременно смешен и меланхоличен, отчайващ, и ликуващ, нихилистичен, и оптимистичен – оставете пуканките за друг път.


Една мисъл по темата “Tokyo Sonata

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *