So Independent

Вкусих я с първата глътка вода, която отпих – сам. Беше в първата лъжица, с която си уцелих устата – сам. Усетих я, когато си завързах обувките – сам. Когато разбрах колко е часа – сам. Написах името си – сам. Прочетох първата си книга – сам. Купих си дъвки от стрелбището – сам. Отидох на училище – сам. Излязох от казармата – сам. Влязох в университета – сам. Заживях – сам. Независимостта е самота, изолация, празнота, страх, глад, безпаричие и често пъти занижена битова хигиена.

Но независимостта е и свобода, здраве, сила, екзалтация от чаровните глупости на младостта. Тя е мит. Защото повечето от нас живеем в автономия, за разлика от пълния суверенитет, тя е ограничена независимост, наглеждана от външни авторитети – нашите семейства, приятели, колеги и шефове, законите, обществото. Затова ценим независимостта толкова високо, радваме й се, искаме я, копнеем за нея. Тя е в съ