Bridge over Troubled Water

 

Фото: Troubled Water 2008

deUsynlige е норвежки филм, който има немско участие, но става известен с английското си заглавие – Troubled Water 2008 (Мътни води) и невероятното изпълнение на датска актриса в главната роля. Американските критици го харесват, скандинавската публика го приветства.

Красив и разтърсващ той впечатли българската ми душа.

И тук достигаме до голямата трудност – как да ви разкажа за филм – без да ви го разкажа. Теменуга ме порицава всеки път, когато издам повече от нужното. Нов опит.

Хубавите впечатления:

Структурата – режисьорът Ерик Попе разказва успешно историята през няколко гледни точки. След Акира Куросава много са опитвали и са се проваляли.

Кинематографията е отлична – ще видите.

Темите са универсални – смърт, вина, любов, вяра, изкупление.

Пал Свер Хаген – е Ян Томас, млад мъж, който излиза от затвора и се опитва да се помири с миналото и собствената си съдба. Хаген изгражда образа на мълчалив, итровертен, загадъчен герой, който ще ви накара да се питате – Колко опасен е всъщност?

Трине Дирхолм – е страхотна. Забравих, че преди дни съм я гледал като алкохолизирана мъжкарана решена да спаси света в Lille soldat 2008 (Малкият войник). Тук тя е майка – смачкана, смазана, скъсана, страдаща, скръбна и луда. Искам, настоявам Трине (подобно на Нуми Рапас)  да получи шанс в Холивуд, защото го заслужава.

Музиката – е от орган и е другият голям участник. Тя придава смисли, освен настроения.

Въпросите – те са много.

Можете ли да простите убийството на дете? Вашето дете.
Важна ли е вярата за живота на хората?
Може ли да ги промени?
А атеизма?
Има ли място за религията в съществуването на западния човек?
А църквата – в частност лутеранската?
Може ли някой, който е отхвърлен от обществото да се върне обратно?
А някой, който сам се е отхвърлил?
Когато пасторът казва, че трябва да простите – това е негова работа. Но какво става, когато самият той трябва да го направи?

Критичните впечатления:

Кастингът на децата – е великолепен, но за съжаление те нямат роли. Те са кукли, които възрастните гушкат, викат, търсят, дърпат, бутат и мачкат. Една от финалните сцени с дете е изсмукана от пръстите. Може да е режисьорско решение, но за мен е слабост.

Диалогът – има почти български проблем. Репликите се лутат и конфузно се блъскат една в друга.

Ян Томас – Сценаристът и режисьорът решават, че Ян не е Разколников и игнорират треската, терзанията, лудостта и страданието на престъпника. Главният герой остава неразвит и без дълбочина, тътрузи се наоколо безмълвен, безсловесен и безгласен. И знам, че някой ще каже: Музиката говори вместо него, но малцина могат да разпознаят Bridge over Troubled Water -изсвирена на орган и свържат веднага текста на песента със сюблимната сцена.

Развръзката – липсва. По европейски режисьорът решава не да съди, а само да пита. Предпочита да „стимулира интелектуално публиката“. Липсата на смелост да заемеш позиция дразни – поне мен.

Мнението ми в едно изречение:

Красив, труден, трагичен филм – който пита, но не отговаря.

Изберете го от програмата на Северно сияние 2011. Това е краят на този пост. Лекичко си увеличете звука и кликнете тук

 

Една мисъл по темата “Bridge over Troubled Water

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *