Едно интервю с Руси Чанев

 

Руси Чанев

Само веднъж сме публикували чуждо интервю в нашия блог. Беше ето това и то защото си заслужаваше.

Сега правим изключение за интервюто на Лора Трайкова (София Филм Фест) с Руси Чанев, защото е страхотно. Благодарим на Йоана, че ни го предостави. 

Каква е ролята ви във филма Островът и с какво ви привлече, за да участвате в него?

Беше лятото на 2005 г., Камен Калев искаше да направи своя първи филм, имаше готов сценарий –  някакво привлекателно фантазе на тема: „травми от миналото/страхове от бъдещето”, което силно миришеше на море и на кино, даваше ми главна мъжка роля в две времеви измерения, оказа се, че иска да снимаме на острова, пък аз, макар роден в Бургас, го бях виждал само във филма на Рангел, викам си: айде, другото лято ще съм при брат ми и ще мога да остана по-дълго, защо не. Минаха си няколко лета обаче и на това приятелче все не му се отваряше парашутът пред разните комисии, това ме ядоса и съвсем хлътнах в проекта.

Вие участвате не само като актьор, но и като съсценарист на филмите Авантаж и Мера според мера, както и на ТВ версията на Хъшове. Имахте ли принос и към сценария на Островът, как развихте собствената си роля?

Камен Калев е доста отворен като човек, така че всички актьори нахлувахме с идеи и в забранени при другите режисьори и сценаристи пространства. А мене такова отношение направо ме качва на черешата. Както казах, моята роля беше главна, но направихме всичко възможно да я превърнем в епизодична, даже в незабележима – говоря ви за един дълъг процес, който отне сума ти месеци, но сега знаем всичко за този атом.

Разкажете ни малко повече за това как протече работата ви с режисьора Камен Калев и с колегите ви актьори.

О, беше много вълнуващо за повечето хора: море. Трябваше да науча някой и друг език навремето!…

Летисия е смела, Туре е талант, с Бойка поддържах напрежение, с Мишо си разказвахме спомени, а тия неща оказват влияние и в работата.

Елица, Стефан и Краси бяха внимателни, Юли и Камен – изобретателни и сърдечни, ето:  докато снимахме в тяхната жилищна кооперация в Бургас, Камен дори ме запозна с майка си и пихме кафе, даже заедно се фотографирахме, но още не са ми дали снимките.

Вие казвате в едно интервю, че имате принцип да участвате във филми, които сам бихте гледал. Защо бихте гледал Островът?

Само за да видя дали вторият филм, който беше замислен като първи, се е измъкнал от капана да бъде втори.

Има ли съществени разлики в правенето на кино у нас сега в сравнение с 80-те години, да речем, които да се отразяват отрицателно на творческия процес и на крайния резултат?

Тогава – според заклинанието – от всички изкуства за нас (и за тях) най-важното трябваше да е киното. То беше идеологическо ограничено и бе пределно ясно на кого да се сложиш, за да стане криво-ляво работата. Падането на Берлинската стена донесе реализъм без граници, но робчето не знае за какво му е свободата и това се отразява на творческия процес и на крайния резултат.

Каква, според вас, е печелившата формула за новото българско кино?

Печелившо би било да се появяват на пазара литературни бестселъри, за да се правят после сценарии по тях. Във всеки случай – пишете и издавайте книги. Долу ДДС-то върху книгите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *