Късометражен ден

Най-често “блог” на български се обяснява, като “личен дневник”. Е* си! Нямаме нито един пост, който да прилича на личен дневник…

Мило дневниче, днес прекарах над 9 часа в седнало положение в офиса.

Ако седях в самолет 9 часа и 27 минути, щях да съм стигнал Ню Йорк.

Но, за да седя в самолет трябва да имам пари, а за да имам пари трябва да седя в офиса.

“Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”

Обядвах салата от моркови.

Ооооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…

Пеех си на ум, но сякаш и другите чуваха.

Прибрах се с такси.

Беше жълто.

Шофьорът говореше по телефона си.

Разбрах, че може би има глисти.

Сметка – 4.07 лв.

Подадох 5 лв.

Дори и не си помислих да взимам ресто.

Колко е хубаво да си свалиш обувките след 14 часа.

Да не забравя да си измия ръцете…

…и да проверя в Google как се предават глисти.

Часът е 23.39

Платих си парното онлайн – 301.64 лв.

С 301.64 можех да си купя 30 билета за кино, 12 комикса или една персийска котка.

Щях да я науча да яде салата от моркови.

Мило дневниче, смазан съм.

Просто искам да си легна.

Но трябва да споделя нещо преди това.

Future Shorts се завръща в България.

За да представи най-добрите късометражни филми и анимации за 2010 и 2011.

Записвам си за утре: да видя програмата…

Лека нощ.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *