All the News That’s Fit to… Print?

Честита Нова! Тук сме, добре сме – дано и вие сте така. Здрав дух в здраво тяло – само това е, което можем да искаме от боговете. Апропо, това е първоначалният смисъл, който е вложен във фразата, няма нищо общо с олимпийските надежди. Ювенал е по-умен от спортните деятели.

Не знаех с какво да започна 2012, затова я започвам с нещо важно – журналистиката.

Благодарение на приятел успях да гледам Page One: Inside the New York Times 2011. Документалният филм на Андрю Роси, който проследява живота в легендарния вестник в рамките на една година. Камерата влиза навсякъде, надзърта зад рамото на пишещите журналисти, заслушва се в редакторските планьорки, тича по коридорите с горещите новини, надниква в печатницата, оглежда се в цялата медийна среда. А тя, средата е обсебена от блогове и туитове.

Page One се спира на възходите и паденията – Уотъргейт, войната в Ирак, появата на WikiLeaks, дебюта на iPad, банкрута на редица издания, професионалните скандали – като този с Джейсън Блеър, репортерът на Тhe New York Times (NYT), който отразяваше войната в Афганистан „директно“ от хола на нюйоркския си апартамент.

За да фокусира хаотичното си снимане Рос избира за „главен герой“ Дейвид Кар, колоритен репортер в NYT. Човек видял всичко, но не спиращ да пита. Страхотен момент – когато му поднасят един от първите iPad-и. „Леле, това е невероятно читателско изживяване“ – възкликва той, докато прелиства дигиталните страници – „Чакай, знаеш ли на какво ми прилича? А, да – на вестник!“

Макар фрагментарен и тавтологичен, дори целящ да героизира, филмът ще ви накара да се замислите за журналистиката – за създаването, цената и важността й – за цялото общество.

Има много качествени филми посветени на темата: Citizen Kane 1941 (Гражданинът Кейн), All the President’s Men 1976 (Цялото президентско войнство), Network 1976 (Мрежата), The Pelican Brief 1993 (Версия пеликан), The Insider 1999 (Вътрешен човек), Good Night, and Good Luck 2005 (Лека нощ и късмет).

От тях знам, че журналистите обичат: аварии, бедствия, пандемии, безплатна храна, анонимни източници, гафове, фотокопия, кампании, избори, скандали, допълнително кафе, стачки и войни, но преди всичко – истината.

Причината да харесвам този филм е, че видях хора, които искрено и все още вярват, че мисията им е да я търсят, преди кинтите. Да осветяват тъмното, да пазят обществото. Както казва лорд Нордклиф – новините са нещо, което някой се опитва да скрие. Всичко друго е реклама.

Мнението ми в едно изречение:

Тhe New York Times и хората работещи в него заслужават по-добър филм от Page One, но това не би ме спряло да го препоръчам на всеки гражданин.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *