The Girl with the Dragon Tattoo 2011

Думата „римейк“ е мръсна за повечето зрители. Хората мразят филмовия преразказ, защото е синоним на алчност и мързел. Но не винаги. Всеки има право да разкаже една история по негов си начин и понякога – това е по-добрият начин. В Prozekcia имаме цяла поредица от три част посветена на тези успешни изключения: Тук и Тук и Тук

The Girl with the Dragon Tattoo 2011 (Мъжете, които мразеха жените), на Дейвид Финчър, може би трябвало да попадне в нея.  Момент, нека да реагирам на българския превод на заглавието – Какво  е това?!? Да го е***!!!

Филмът е адаптация на книгата „Мъжете, които мразеха жените“, част от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. Заученият мениджърски подход, когато критикуваш – е да направиш сандвич. Започваш с филия положителност, слагаш дебел резен критика, затваряш с усмивка и оптимистично намигване. Bullshit!  Аз искам веднага да кажа какво ме дразни – акцентът.

Когато английски актьори играят римляни или гърци – например в I Claudius 1976 (Аз, Клавдий), те запазват английското си произношение, а не се опитват да говорят развален английски с гръцки акцент. Когато Анджелина Джоли играе майката на Александър Македонски – задължително трябва да е на амортизиран английски с руски акцент. Не знам защо американците го правят, но ме дразни – мен и може би в конкретния случай – Кралство Швеция.

Като изключим Даниeл Крейг (англичанин), който запазва нормалният си акцент, всички останали симулират английско-шведска интонация. Вмъкват думички като skål!“ (наздраве), tack (благодаря), а Руни Мара на няколко пъти използва Hej, hej (Нещо като: „Здрасти, прибрах се“).

Другото странно е, че всички надписи – върху консервите котешка храна, шоколада, кафето, вафлите, табелите на улиците и магазините, кориците на списанията, и книгите са на шведски, но заглавията на вестниците са на английски. Термометрите показват колко е студено във Фаренхайт, но Швеция използва Целзий…………. Знам, детайли!!! Но е шизофренично, когато ги забележиш!

А сега сравнението. Изключително важно: Не съм чел книгите. Сравнявам единствено филмите.

Män som hatar kvinnor 2009 vs. The Girl with the Dragon Tattoo 2011

Микаел Блумквист, разследващ журналист

Микаел Нюквист vs. Даниeл Крейг

Оригиналният Блумквист е мек, грижовен, феминизиран – швед. Предпочитам американския вариант, който е фокусиран и мъжествен. Крейг вкарва малко от увереността на Бонд, което ми допада – особено в сцената, когато за първи път отива в апартамента на Лисбет, а тя е с приятелка. Крейг го приема без смущение. Запазва хладнокръвие дори, когато разбира, че Лисбет е преровила цялата му лична информация. Oбръгнал разследващ журналист не би трябвало да прави сцени, от разкриването на модерната реалност.

0:1

_____________________________________________________________________________________

Лисбет Саландер, хакер, готик рокер и въобще – енигматична мацка

Ноуми Рапас vs. Рууни Мара

Макар главният герой, поне в първата част от трилогията, да е Блумквист звездата е Лисбет. Рууни Мара изиграва ролята женствено – тя е млада, деликатна, даже уязвима – въпреки татуировките. Допълва Даниeл Крейг, а в процеса на действието позаяква пред очите ни и дори се влюбва. Момент, трябва да попитам нещо Ани…

…Ани, която е чела книгите, казва, че Рууни е по-близо до образа в книгата. А и е номинирана за Оскар 2012. Хубаво, де. Аз предпочитам Ноуми Рапас, тя е яка още в началото. Твърда, сигурна, калена от живота, можете да повярвате, че ако правите секс (независимо от пола ви), тя ще е отгоре. Всичките й сцени са силни, включително една от важните – когато я нападат в метрото.

1:1

_____________________________________________________________________________________

Хенрик Вангер, богат индустриалец, който наема Блумквист, за да разгадае мрачна семейна тайна.

Свен-Бертил Таубе vs. Кристофър Плъмър

Плъмър – разбира се.

1:2

_____________________________________________________________________________________

Ерика Бергер, редактор, любовница и шеф на Блумквист

Лена Ендер vs. Робин Райт

В шведската версия любовната връзка между Блумквист и Бергер не е подчертана. Финчър решава да я развие, което според мен прави героите по-интересни. Робин Райт е секси, дори на тази възраст. Лена прави героинята флегматична, ледена кралица, но е по-правдоподобна като редактор на политическо списание.

2:2

___________________________________________________________________________________

Бих продължил с останалите герои, но не си спомням шведските, което е показателно. Трябва да дам още една точка на американския кастинг за Стелан Скарсгард, в ролята на Мартин Вангер. Сцената, в която се разкрива, на фона на Sail Away на Ения, e брутална.

2:3

Стелан Скарсгард

_____________________________________________________________________________________

Музика
Американският филм печели безапелационно с Трент Резнър и Атикъс Рос.

2:4

_____________________________________________________________________________________

Кинематография, сценография, арт-дирекция

Първо, почти никой не може да бие американците на декори, реквизит, грим и костюми. Второ, това е Дейвид Финчър. Абсолютно всичко във филма е обмислено, аранжирано и подобаващо осветено – дрехите и аксесоарите, масите, и столовете, библиотеките, книгите, диваните, и канапетата, вендинг машините, чашите, виното, сандвичите, и сиренето в тях… Разбира се, бюджетът от $90 000 000 много помага за това.

2:5

_____________________________________________________________________________________

С по-добър кастинг, визия, музика и доказан режисьор американците печелят и все пак… Не съм проверявал астрономическото време, но субективно американският филм ми се стори по-дълъг и на места по-бавен. Въпреки че има повече време – нещо му липсва… координация, съспенс, химия – не знам какво, а и краят е объркващ.

Мнението ми в едно изречение:

Щях да харесвам тази версия още повече, ако не бях гледал шведския оригинал.

P.S. Respect! За Тим Милър от Blur за мегаяките въвеждащи надписи.

9 мисли по темата “The Girl with the Dragon Tattoo 2011

  1. Двамата щяха да са много добра двойка, ако Рапас беше приела да участва. Донякъде и се възхищавам обаче, че не прие :)

  2. Не се чувствам достатъчно голям, за да критикувам Стивън Зейлиън :)

    Но истината е, че не съм го включил, защото не знам. Ти какво мислиш?

    На мен ми беше дълго, на места с ненужни елементи и подробности. Взаимоотношенията между героите бяха… да го наречем „стандартни“, за да не кажа „клише“.

    Миналата година гледах лекция на любим сценарист – Чарли Кауфман. Според него сценаристът трябва да бъде себе си, да чувства това, което пише. Мисля, че Стивън е писал като майстор – технически, но не го е чувствал.

    Кауфман казва, че сме дресирани да разпознаваме ритъма на американските филми – къде ще има шега, къде целувка, къде някой ще се усмихне, къде ще заплаче. Той каза нещо като: Craft is a dangerous thing. Everything we do is just gorgeous but it’s always the same shit. The danger of craft is that you should always put it on second position. You should be naked otherwise it is just marketing.

    Сетих се за тази лекция около сцените с насилие над Лисбет. Бяха механични, не ме разстроиха и шокираха като в шведския вариант.

  3. не ме разбра (макар и да написа хубав отговор). Има ли разлика в сценария между двата филма поне някаква. Гледах шведския вариант миналата година (вече по-миналата) на Киномания (или СФФ, май никой освен организаторите не ги различава) и някакси колкото и хубаво да разказваш вицове, когато ми разказваш някой, който знам…

    Без да подценявам Финчър, декорите, стилистиката и всичко останало, което си изброил, не видях смисъл да гледам филм, който съм гледал преди 1 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *