12 Детски от нашето детство

Уинкс? Не ставайте смешни! Покемон? Да, ако сте невротично-натраплива личност. Хана Монтана? Може, но само с Degan.

Децата днес не знаят какво е хубаво детско. Хубавите детски те карат да четеш, а не да ядеш. Хубавите детски те карат да мечтаеш, а не да потребяваш. Хубавите детски те карат да питаш, а не да пищиш. Хубавите детски са нашите детски. Затова попитах 30 човека (горе-долу на моята възраст) – кои са нашите детски? И ето какво ми казаха те.

________________________________________________

Стоп! Стоп! Стоп! Преди това малко диктатура, защото това са моите детски, които – О, СКАНДАЛНО! – никой не спомена.

Кукленото шоу / The Muppet Show (1976-1981)

Animal, The Muppets

Прекарах първите години от живота си с вярата, че съм Кермит. Говорех като него (или поне като българския му дублаж), размятах ръцете като него, обмислях възможността да мина на диета от мухи. Обичам всички куклени герои: Пиги, Фози, Гонзо, Шведският готвач, двамата дядовци и кучето на пианото – в което исках да се гушна. Малко ме беше страх от Животното и от едно голямо чудовище, което ядеше всичко.

Куклите, музиката, танците, песните, цветовете, гостите, скечовете и „Mahna-Mahna“ – толкова много причини да се влюбите. Излъчваше се доста след „Сънчо“, като програма за възрастни. А фактът, че ми разрешаваха да го гледам – това го правеше наистина специално. Шоуто е гениалният подарък на Джим Хенсън за цялото човечеството. Затова на погребението на кукления магьосник присъстват над 1000 души и мъпети. А Хари Белафонте изпълнява любимата му песен от шоуто.

 

________________________________________________

Looney Tunes и Merrie Melodies

Или както аз му казвах – „Бъгс Бъни“, защото той е звездата. Бъгс е дело на Текс Ейвъри и Робърт МакКимсън. Той е първият анимационен герой отпечатан на пощенска марка, а фразата: „Какво става, шефе?“ (What’s up, Doc?) е една от най-разпознаваемите фрази изобщо. През 2002 TV Guide го обяви за анимационен герой номер едно за всички времена.

Винаги съм харесвал класическите герои на Уорнър повече от тези на Дисни. В света на веселите мелодии горе може да е долу, малкият да е голям, милият – груб, кроткият – див. Можете да сте на две места едновременно или да застинете във въздуха – миг преди да паднете. Можете да изкопаете тунел до обратната страна на Земята, да отворите дупка във фона, да намерите кутия с малък слон или да замерите някой с наковалня.

Да – в света на Дисни има повече принцеси, но героите са потискащи – винаги малки, винаги гонени, винаги търсещи убежище. Героите на Уорнър отвръщат на удара. Те са смели, пушат, пият и крещят, носят каски и гигантски чукове. Най-доброто, което може да произведе Дисни е сладникав преразказ на европейска приказка. Looney Tunes са оригинални, непочтителни и луди.

 

А сега разрешавам демокрацията. Когато попитах хората: кои са любимите ви детски? Не очаквах повече от един-два отговора, но бях заринат с предложения. Явно не обичаме носталгията, освен ако не е нашата собствена. Ето това са 10-те детски, подредени по брой гласове – от по-малко към най-много.

________________________________________________

Призраци в блока / Spuk im Hochhaus 1982

Блокът е нов, хубав – тип вертикално село в градска среда. На негово място обаче преди 200 години имало гостилница. Тази гостилница била на Аугуст и Йете Дайбелшмит, не особено приятна двойка бандити. За греховете си те са ужасно наказани – да витаят в ГДР, поне докато не извършат 7 добрини за жителите на блока.

„Призраци в блока“ е продължение на „Призраци под виенското колело“ / Spuk unterm Riesenrad 1979. И двата сериала са от по 7 епизода, и двата са създадени от режисьора Гюнтер Мейер, но призраците в блока са по-популярни, поне сред моята извадка.

Дори да пренебрегна оксиморона: „немски комедиен сериал“, не мога да подмина странната алегория. Това, което правят призраците е да шпионират жителите на блока и да ги коригират, когато се отклоняват от нормата. Една невидима система за дисциплиниране и наказания – някой друг да разпознава Щази?

________________________________________________

Смехораните / Monchhichis 1983

Смехораните всъщност са мончичи, плюшени играчки-маймунки, произвеждани от японската корпорация Секигучи. Мончичитата са измислени от Коичи Секигучи на 25-ти януари 1974. Господин Секигучи ги създава, за да „вдъхне уважение и любов“ сред деца и възрастни.

Играчките стават изключително популярни в Япония и през 1980 са пресъздадени в аниме. Първите страни завладени от мончичи манията са Западна Германия и Австрия, а след това и цяла Западна Европа. В Англия ги наричат „Чика-бу“, във Франция „Кики“, а в Испания – „Виркики“.

В началото на ’80-те куклите достигат бреговете на Америка. Правата им за САЩ са купени от гиганта за детски играчки Mattel, който продължава да ги произвежда и днес. Анимационният сериал Monchhichis 1983 е дело на Hanna-Barbera и се излъчва за първи път по ABC.

Смехораните живеят в Смехорания, разположена по най-високите части на дърветата – отвъд облаците, близо до долината Ха-Ха-Ха. Освен на готините прически племето на смехораните разчита на магии и вълшебни отвари, за да се предпазва от главният си враг – Хорк, лидерът на сърдитковците.

Едно от най-ценните ми притежания беше ключодържател със смехоран на име Палчо. Тайно го целувах преди контролно по математика – имаше ефект, винаги връзвах тройка.

________________________________________________

Приключенията на татко Барба / Barbapapa 1973

 

Barbapapa 1973

Барбароните са крушообразни същества, които могат да се превръщат във всичко, което си пожелаят. Имам хипотеза, че пуф фотьойлите са вдъхновени от тях. Татко Барба и мама Барба имат 7 деца, всяко в различен цвят и с различна страст. Барбалала е зелена и обича музиката, докато Барбабраво е червен и обича спорта и героизма. Черничкото барбаронче се казва Барбарири и обича изкуството.

Анет Тизон и Талас Тейлър пишат серията от детски книжки, по които е направено филмчето, през ’70-те на миналия век, докато живеят в Париж. Историите са преведени на над 30 езика, включително български. И да, „barbe à papa“ е френският израз за захарен памук.

________________________________________________

Синьо лято / Verano Azul 1981-1982

Знаете ли, че в София има улица „Синьо лято”? Намира се в Симеоново – проверете. Пълно е и с хотели и вили по морето, които носят същото име. Свирукане с уста и 19 епизода бяха достатъчни на испанското филмче, за да влезе в сърцата на българите.

 

Verano Azul

Банда хлапета, море и „очарователните глупости на младостта“ – перфектната лятна ваканция. „Синьо лято“ е сниман в град Нерха, Коста Дел Сол. Днес в градчето има улици, които носят имената на всички герои в сериала.
Само двама от участниците са професионални актьори – бившият моряк Чанкете (Антонио Ферандис) и самотната художничка Хулия (Мария Гаралон).

 

 

От децата единствено Хави (Хуан Хосе Артеро) става актьор, след неуспешна музикална кариера. Беа (Пилар Торес) и Деси (Кристина Торес) в реалния живот са сестри и работят заедно в болница. Кике (Херардо Гаридо) учи биология, но работи като фотограф. Пираня (Мигел Валеро) става инженер. Тито (Мигел Ховен) остава в родната Нерха и работи като рецепционист в хотел. Най-трагична е съдбата на Панчо (Хосе Луис Фернандес), дълги години той е наркоман, пристрастен е към хероина и дори е съден за въоръжен грабеж.

Това е най-добре продаваният испански ТВ продукт. Гледан е от над 20 милиона души в самата Испания, чието население тогава е 38 милиона. „Синьо лято” държи рекорда и за най-голям брой повторения по испанската телевизия, а като се замисля сигурно и по българската.

 

________________________________________________

Том и Джери / Tom and Jerry

Ще ви шокирам, но Хана и Барбера са мъже. Уилям и Джоузеф основават своето студио за анимация през 1944 с подкрепа от Metro Goldwyn Mayer. За 45 години дуото създава плеяда от любими герои – Семействата Флинтстоун и Джетсън, Хъкълбери Фин, Мечето Йоги, Скуби-Ду, Инч Хай, Мътли, Джони Куест и Джони Браво…

Скечовете със сиво-синята котка, която преследва кафявата мишка, обаче печелят 7 награди Оскар. Освен, че е най-награждавания анимационен сериал Tom and Jerry е един от най-копираните. Как според вас се ражда концепцията на съветският му двойник – Ну, погоди! По телевизията даваха само последното, когато бях дете. За да гледате Том и Джери трябваше да познавате човек с видео. В моя случай мама ме водеше на гости при  колежка, чийто съпруг караше тир – изключително престижна професия по онова време.

Anchors Aweigh 1945

Том и Джери са във вечна беседа, която включва експресивни изразни средства – пили, чукове и триони, брадви, ножове, пушки, и пистолети, горелки, оголени електрически кабели, отрова, доволно количество експлозиви. Небрежно, невинно и неконструктивно насилие.

Музиката на сериала е новаторска за времето си – комбинация от джаз, класика и поп, а липсата на истински диалог го прави лесен за разбиране навсякъде по света. Например в Япония е единственото неяпонско филмче в топ 100 любими анимации.

През годините „Том и Джери“ става синоним за неразделна двойка – като „Адам и Ева“, „Ромео и Жулиета“, „Кайн и Авел“, „сол и пипер“. Създателите на The Simpsons им отдават почит, чрез The Itchy & Scratchy Show, анимационен филм в анимационния филм, любимото детско на децата Симпсън. А Джери дори танцува с Джийн Кели. Първоначално е трябвало да е Мики Маус, но Дисни не дават правата. Мисля, че е за добро.

________________________________________________

Костенурките нинджа / Teenage Mutant Ninja Turtles (1987–1996)

TMNT

Кевин Ийстман ги скицира като шега, по време на брейнсторминг с приятеля си Питър Леърд. Двамата взимат заем, за да започнат да ги издават като комикс. Успехът обаче идва, когато агентът Марк Фридман предлага героите да бъдат отлети като 15 мм фигурки, които да се продават.

Следват анимационен сериал и филм направен по него, който ще спечели над $135 милиона – огромна сума за времето си. После още анимации, още комикси, още филми, електронни игри и мърчандайз.

Костенурките оставят трипръст отпечатък в културата на ’90-те. Благодарение на тях хората се научиха да ядат пица, а речникът на тинейджърите се обогати с думите:  bummer, dude, bogus, radical, tubuloso, bodacious и най-вече – COWABUNGAААА!

Преди седмица Майкъл Бей ни „зарадва“, че ще прави римейк. В неговата версия Леонардо, Рафаело, Микеланджело и Донатело ще са извънземни, а не костенурки мутирали в градската канализация. Bummer, dude!

________________________________________________

Бенджи, Закс и Звездният принц / Benji, Zax & the Alien Prince 1983

Смятах, че за това детско ще се сетят само момчета, защото има чужди планети, извънземни, роботи и куче. Но резултатите са почти fifty-fifty, може би защото има принц или защото всички обичат да мечтаят.

Zord - а baaaad mother fucker

Звездата на сериала е с повече от два крака. Кариерата на Бенджи се простира от 1976 до 2000-та. Първият Бенджи е помиарчето Хигинс, осиновено и дресирано от Франк Ин. Освен ТВ сериал в портфолиото си кучето има 8 филма и един документален. Поддържащата роля е за  безкракият, но верен дроид, слуга, компаньон и левитиращ бодигард Закс.

Бенджи и Закс трябваше много да внимават за микробуса на преследвачите – Дара и Кайбер. Да, мили деца – първият избор на ловци на глави от друга галактика е черен микробус Шевролет със затъмнени прозорци. Човек не бива да се набива на очи, особено ако е облечен в черни кожени дрехи с подплънки и носи сребърна лента за глава. Най-якото нещо обаче беше Зорд, хай-тек аналогът на Самюъл Л. Джаксън.

________________________________________________

Розовата пантера / The Pink Panther

Пинко беше между мустаците на Кеворк Кеворкян и очилата на Димитри Иванов, което значи, че е неделя и утре сте на училище, но поне няма режим на водата, изкъпали сте се и гледате Пинко!

Има 11 игрални филма от поредицата The Pink Panther и в тях няма нито една пантера. Но има диамант, чието име е Розовата пантера. Той е откраднат и трябва да бъде открит от бъбрив, непохватен и малко глупав френски полицай. Първият филм е от 1963. Анимацията на уводните надписи толкова се харесва на шефовете на United Artists, че те предлагат героят от нея – розова пантера, да получи собствен сериал. През 1964 Пинко печели Оскар за къс анимационен филм, а през ’69-та получава собствено ТВ шоу. Той участва в над 100 анимирани серии, но също и в компютърни игри и реклами.

Автор на музиката е Хенри Манчини, който има 4 награди Оскар за филмова музика и 20 награди Грами.

________________________________________________

Арабела / Arabela 1979

Арабела е принцесата на Царството на приказките. А „Арабела“ е детски сериал – от страна, която също вече е приказка – Чехословакия. Принцесата попада в реалния свят, докато търси спасение от лошия магьосник Румбурак. Тук тя се влюбва в Петър Майер. Междувременно Хонзик Майер открадва нейният вълшебен пръстен и го носи в училище, където той – пръстенът попада в ръцете на съучениците му Козелка и Хромадка.Те злоупотребяват и превръщат учителя Адам в Мики Маус, а директора на училището в гъсеница.

В периода 1980-1990 13-те забележителни епизода са обявени за най-любимо филмче от децата в целия СИВ блок.

________________________________________________

Приключенията на мечето Ръкспин / The Adventures of Teddy Ruxpin 1987

Играчка Teddy Ruxpin

Баща на нашия шампион е американският изобретател Кен Форси, създател на аниматронни играчки. Да – мечето Ръкспин започва живота си като играчка – най-продаваната играчка в САЩ за две поредни години. Успехът продължава, когато производителят Worlds of Wonder сключва договор с ТВ и филмовата компания DiC и така през 1987 се появяват 65 серии анимирана goodness.

Ръкспин напуска своя дом, остров Рилония, за да се впусне в приключения със своя най-добър, но вечно гладен приятел – Гръби. Двамата следват древна карта, която ще ги заведе до съкровището на Грундо. По пътя срещат изобретателя Нютон Гимик, а останалото е летене с балон, спускане в пещери и каньони, бродене в гори и контакти с десетки видове приказни същества.

Това, което всички си спомнят е чудовище с вид на домат с крака – саркастичният Ел Би (L.B.), лакеят на Туиг. А ОЧЗ – Организацията на чудовища и злодеи (Monsters And Villains Organization – M.A.V.O.), стана любима абревиатура на цяло поколение.

________________________________________________

Благодаря на: Алина, Ани, Бате Генчо, Васко, Веси Ко., Галина, Дарина, Деси, Дидо Н., Дидо Ш., Дора, Елена, Зоран, Иван, Кирил, Люба, Мария, Милена, Мими, Надя, Нуша, Rozix, Стоян, Цвети, Чонос-жена и Чонос-мъж.

Те ни помогнаха да си спомним, че сме деца. В тяхна чест и за ваше удоволствие – ето всички останали детски, за които се сетиха – подредени от възходяща към низходяща популярност и с линк, директно свързан с носталгията.

________________________________________________

 

Смърфовете, Les Schtroumpfs 1981

Пчеличката Мая / Die Biene Maja 1975

Семейство Флинстоун / The Flintstones (1960-1966)

Доктор Снагълс / Doctor Snuggles (1979-1980)

Летящият Чешмир / Létající Cestmír 1984

Емил от Льонеберя / Emil i Lönneberga 1971

Мариан Първата / Marianne 1ère 1990 – е първото детско казано единствено от жени

Плодчетата / The Fruitties (1987-1989) – е второто

Ферди мравката / Ferda Mravenec 1984

Ну, погоди!

Джейми и вълшебното фенерче / Jamie and the Magic Torch (1976-1979)

Семейство Мейзга  / Mézga család (1968-1978)

Приключенията на Хлорофил / Les enquêtes de Chlorophylle (1992-1993)

Чоки / Chocky 1984

Опасният залив / Danger Bay (1985-1990)

Гумените мечета / Disney’s Adventures of the Gummi Bears (1985-1991)

Инч Хай, частен детектив / Inch High, Private Eye 1973

Пиф и Еркюл / Pif et Hercule 1993

Рахан / Rahan 1986  – а това е единственото детско казано само от мъже.

Васко да Гама от село Рупча 1986

Плюшени мечета / Die Kuschelbären

Бискитите / The Biskitts (1983-1984)

Пиаф / Le Piaf 1987

Майти Маус / Mighty Mouse: The New Adventures (1987-1988)

Карлсон, който живее на покрива

Мечето Йоги / Yogi Bear 1961

Джуджето Хаяско и Пишпунта

Тримата глупаци (1970-1990)

Уди кълвачът / Woody Woodpecker (1940-2004)

Д-р Злобюл /Dr. Zitbag’s Transylvania Pet Shop (1994-1998)

Aстерикс и Обеликс / Astérix le Gaulois

Мишел Ваян / Michel Vaillant 1990

Войната на таралежите 1979

Куче в чекмедже 1982

Приказки под шипковия храст

Ум белият делфин / Oum le dauphin blanc (1971-1981)

Ян Бибиян 1985

Малка къща в прерията / Little House on the Prairie (1974-1983)

Фантагиро / Fantaghirò 1991

Рицарят на бялата дама 1982

Добрият вълк Лупи / Mildew Wolf

По следите на капитан Грант 1986

29 мисли по темата “12 Детски от нашето детство

  1. Тази статия трябва да бъде отпечатана в списанията за мами! За да има повече питащи, а не пищящи деца! :)))) п.с. Малко се засрамих, че не се сетих за Мъпетите 😉 още повече, че бях свидетел на трансформацията ти в Кермит :)))))

  2. Сладки детски спомени……Хм., сега като се замислям… Защо го няма и анимационното филмче Дон Кихот и Санчо Панса????!!!

  3. Любо, невероятна статия, изпълнена с лек хумор.
    Както каза Ами Аз, анимето Дон Кихот е много популярно аниме за децата гледали БТ в края на 80те. Даваха го лятото на 87-ма и 88-ма . Цялото сериалче бе 52 серии и бе разделено на 2 по 26 серии. Така бе направено и с Пчеличката Мая и с Ферди Мравката, както и Синбад Мореплавателя, пак от края на 80те.
    Ако ти си спомняш Ферди, няма как да не помниш пчеличката Мая и ДОн Кихот и Ферди Маравката, както и Синбад Мореплавателя, а покрай тях и руските детски сериали , чешки, гдр-ейски, полски.
    Прекрасни резюмета за тези незабравими филмчета. Прекрасно детство от СОЦ България.
    Поздравления, Любо.

  4. Благодаря :)

    Синбад Мореплавателя беше супер. Спомням си даже музичката тра-ла-ла-ла ла-ла-лаааа, а човечето беше с гигантска главаааа :)

  5. Аз се сещам и за още едно френско беше, може би в началото или средата на 90-те. Беше за енота Беноа :)

  6. @Гаспар – напълно :) Но подобно на Кукленото шоу първоначално го даваха късно вечер, като програма за големи. Мисля, че така даваха и сем. Флинстоун… пуританска работа

  7. През 80 те даваха един анимационен филм за кучета и котки агенти,май имаше и мишки!!Котките искаха да хипнотизират кучетата да им слугуват!! Даваха го на нова година няколко години подред!! Някой да се сеща за името на този филм

  8. Имаше едно детско, май испанско, в космоса с космически кораби и с един магьосник с бяла брада и сини дрехи. Имаше кралици и принцеси и космически битки. Давали са го по телевизията през 1992-ра някъде. Убих се да го търся, някой сеща ли се как се казва?

  9. Имаше детски сериал, мисля, че беше полски, „Марек Луничката“. Сигурно за него ще се сетят по-възрастните. Толкова съм го търсила в интернет и не ми е попаднал.

  10. Страхотен преглед на детските „от едно време“. Поздравления!
    Всяко време си има своите „герои“ и може би на нас новите детски ни се струват, как да кажа, с въпросително съдържание, но преди 20+ години като че ли се опитваха да ги „рисуват“ по-приветливи от сегашните. Дори новите костенурки нинджа с тия изцъклени бели очи без зеници ми се струват съвсем различни герои в сравнение с ония веселяци с пицата.
    Докато четох материала и коментарите се сетих за още няколко: Патето Яки (Yakki Doodle), Котарака Леополд, Седморката на Блейк, Чоки (не знам дали последните две не се водеха за възрастни, но всички ги гледахме!), Гостенка от бъдещето (Гостья из будущего) – за мен най-якият съветски детски сериал (всички веднага ще се сетят по песента: „Прекрасное далеко“), Двамата Капитани (пак съветски минисериал по романа на Вениамин Каверин), както и Майстор Едер и неговият Пумукъл :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *