Шум в 3D

 

Noise 2007 - poster

Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.

Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно.

Постоянно можете да чуете поне 50% от следните шумове: барабанене, бибиткане, боботене, бръмчене, бучене, бъбрене, вдишване, издишване, вентилиране, вой на сирени, детски рев, дрънчене, жужене, звънене, кихане, кашляне, кикот, кликане, крещене, лаене, мрънкане, мучене, мърморене, пеене, писукане, пиукане, пищене на клаксони,  подвикване, подсмърчане, почукване, разбиване с канго, скриптене, скърцане, смях, тиктакане, тититкане, тракане, трескане, тропане, хлипане, хлопане, ходене, хриптене, хрущене, хълцане, цъкане и спорадично трещене на тежка строителна техника…

Добре, че сме в тих квартал.

Днес не можем да сме сами. Сложи си слушалки и слушай музика – ще ми кажете. Опасявам се, че Честъртън е прав – хората, които постоянно слушат музика се страхуват от собствените си мисли. Огледайте се – по улицата,  в автобуса или трамвая, в метрото, в магазина и дори в парка – където пеят птици, пълно е с хора, които се опитват да дооглушеят с чифт слушалки. Днес музиката не е повод за наслада, а средство за изолация.

Прекалено шумно е, за да измислим нещо оригинално.

Явно шумът е завладял и Холивуд. Знаете ли, колко са били филмите по оригинален сценарий в топ 10 на американския боксофис през 1981? Били са 8, което е 80% – ако съм прав. А колко са миналата година? Миналата година са 0. Всички филми в топ 10 са римейк или продължение. Първият оригинален сценарий е едва на 14 място – комедията Bridesmaids 2011 (Шаферки).

Преди няколко седмици четох интервю на Дъстин Хофман, в което той казваше, че Холивуд е прогонил всички кадърни сценаристи и те са отишли да работят за HBO. Джеймс Уолкот е на същото мнение. В статията си Prime Time’s Graduation, публикувана във Vanity Fair, той защитава идеята, че днес телевизията е по-интересна от киното. Независимо дали си мислим за комедия или за добре текстурирана драма с комплексни характери – качеството е напуснало киносалоните и се пренася по кабелната.

Филмите – пише той – вече не са тема за разговор по коктейлите в Манхатън. Хората все по-рядко споменават някой филм, който им е харесал и все по-често говорят за Mad Men и Breaking Bad. На 7600 километра от Манхатън същото се случва и в моята компания. Последните няколко месеца се говори за Downton Abbey, The Big Bang Theory и Misfits. Кино филми се споменават само в контекста на липса, разочарование и отегчение.

Проблемът според мен е шумът… и алчността, но преди всичко шумът. Най-големият шум в Холивуд днес е 3D-то.

Първият 3D филм е от 1915, а златната ера на 3D киното се е състояла преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий. Това е технология, която добавя НИЩО към цялостното изживяване.

Piranha 3D Poster

За да постигнете „OMG!“ ефекта на Avatar 2009 (Аватар) се нуждаете от поне $250-300 милиона, но дори и тогава, след първите 20 минути възхита, започвате да забелязвате тъмнината по краищата на екрана и в сценария. И това не е единственият проблем. Ами, главоболието, мигрената и гаденето, които изпитват 10% от зрителите? Да не говорим за абсурдния вид, който придават 3D очилата на 100% от тях – особено тези от нас, които вече си имат чифт очила.

Има и добри новини.

Градът на филмите се управлява от бизнесмени. Загубата на пари е единственият начин да повлияете на бизнесмен. Затова шумни и скъпи провали като Mars Needs Moms 2011 (Марс има нужда от майки) и Sucker Punch 2011 (Измислен свят) са приветствани от мен. А тази година Disney очаква загуби от над $200 милиона от 3D спектакъла John Carter 2012 (Джон Картър).

След подобни неуспехи настъпва време за малко тишина.

 

6 мисли по темата “Шум в 3D

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *