Miss Bala 2011

 

Miss Bala 2011

Боб. Чушки. Мафия.

Три общи неща между България и Мексико. Мексиканският боб обаче е по-боб. Чушките са по-люти. А мафията – тя е като текила – силна, гадна и опустошителна. Това е и чувството, което ви остава след Miss Bala 2011 (Мис Куршум).

Прави ли ви впечатление какви са мечтите на децата в страни с мафия? В такива страни момченцата мечтаят да станат мутри или футболисти, а момиченцата – миски. Там жените могат да са единствено млади, слаби и тъпи. Ако не ми вярвате, прещракайте италианските ТВ канали. Ето ви и статистика – над 30% от титлите Мис Свят са отишли в Южна Америка.

Обществата на боба, чушките и мафията са несигурни, шумни, емоционални, изпитват силна национална гордост, живеят в миналото, обичат да е шарено. Едновременно с това, те се страхуват от различното мнение, винаги налитат на спор, изпитват див ужас от големи бели пространства и творческо мислене.

В подобни общества тялото на жената бива фетишизирано като източник на нежност и сигурност – тя може или да разтваря краката си за силния на деня, или да е майка – да ражда, да кърми, да гали.

Miss Bala 2011

Miss Bala 2011 ви изстрелва в Баха, Мексико – място, в което от 2006 до днес са убити над 36 000 души – волни и неволни жертви на нарковойните. Не си подлъгвайте от заглавието – това не е екшън. Това е драма с моменти на реалистични престрелки.

 

 

Главната героиня е Лаура Гереро, която има мечта – да стане мис Баха Калифорния. Но „и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”*

Лаура става свидетел на престрелка в чалга клуб. Така шайбата на съдбата й започва да бъде удряна от местния наркокартел. Тя започва да извършва „услуги”, срещу което семейството й остава живо.

Режисьор и сценарист е Херардо Наранхо, той базира историята си на реалността. През 2008 Лаура Суниг – Мис Латинска Америка, е арестувана, заедно с членове на наркокартела Хуарес.
Наранхо прави силен и емоционален филм. Начинът на снимане и гледната точка са отлични. Следвате Лаура в реално време, а често сте Лаура – зад волана на препускаща по магистралата кола, стаени под леглото, в центъра на страха и водевила.

Мнението ми в едно изречение:

Филм, който оголва систематичния ужас в който живеем, докато участваме в бутафорен конкурс за красота.

 

 

*Робърт Бърнс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *