Не предполагах, че някога ще го кажа, но…

 

 

Killer Joe 2011

 

…Матю МакКонахи може да играе. Имам предвид с дрехи. Това, което мислех, че ще стане с него, след като престане да е сърфист и партньор на „таланти“ като Джей Ло и Кейт Хъдсън, е бавно да залезе на някой плаж, след свръхдоза ботокс.

Миналата година той ме изненада с The Lincoln Lawyer 2011 (Адвокатът с Линкълна), а тази ме разби с Killer Joe 2011 (Убиецът Джо).

Нямам беден речник, думата е „разби“. Филмът на режисьора Уилям Фридкин е разбиващ, в смисъла на: къртещ, разнебитващ, мачкащ, смазващ, рушащ и унищожаващ.

Сценарият е по пиесата на носителя на Пулицър Трейси Летс и в него няма един нормален характер, както e в друг общ проект на Фридкин и Летс – Bug 2006 (Насекомо).

Всички са недоразвити, слабоумни, тъпоумни, бавноразвиващи се – пълни психопати. Накратко – всички са от Тексас.

Крис е дилър на наркотици, който спешно се нуждае от 6000 долара. Заедно с ментално флегматичния си баща, той решава да убие алкохолизираната си майка, която има застраховка за $50 000. За целта Крис наема Джо, който е полицай със свободна практика на убиец. Но Крис няма как да плати предварителния хонорар на Джо, затова… естествено… залага девствената си и плашещо сомнамбулична сестра.

What a fun!

Предупреждавам ви, филмът не е за деца, майки, бъдещи майки и хора със слаб ангел. Психотичната му кинетична енергия ще ви докара аритмия.

Няма да го анализирам, защото не искам, защото нямам време и защото знам, че няма да го прочетете  и защото някои филми стават само за гледане. Гледайте го, ако ви стиска.

Мнението ми в едно изречение:

Изискана кръстоска между филм ноар и черна комедия, миришеща на KFC, пикня и бензин.

 

3 мисли по темата “Не предполагах, че някога ще го кажа, но…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *