Holy Shhhh… Motors!

 

Holy Motors 2012

Ето ни, изправени пред филм от мястото, коeто ни даде: кроасана, еклера, екзистенциализма, антибиотиците, малките политици, малката черна рокля и бикините под нея, парфюма, революцията, гилотината, сифилиса… и изкуството наречено кино.

А-а-а, френските филми. През първите три месеца на тази година френските филми направиха кинти, горе-долу колкото The Avengers 2012 (Отмъстителите) за първия ден от излъчването си.

Нищо. Французите ги обожават и са готови да плащат от джоба си, за да продължава да ги има – и слава Богу.

Holy Motors 2012 (Свети мотори) е френски филм. Тоест, когато финалните надписи се врътнат, можете да си мислите каквото и да е за него – и ще сте прави.

Лео Каракс, режисьор и сценарист, сънува на лента. Сънува сънища, чиито главен герой е господин Оскар. Оскар е актьор, който играе на най-голямата сцена – животът. Той работи, пие, яде и пуши в бяла лимузина. По график лимузината спира из улуците на Париж, а Оскар изскача от нея, за да бъде: политик, просяк, изрод, убиец, убит, вагабонд, баща, умиращ от старост, мелодраматичен любовник… съпруг на шимпанзе.

Каракс обича киното, защото прави кино – странно, хипнотизиращо, непредсказуемо, смешно, красиво, безумно кино.

Мнението ми в едно изречение:

Не знам точно какво гледах, но ми хареса.

 

Трейлър:

3 мисли по темата “Holy Shhhh… Motors!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *