Мария в края на ноември

Снимка: Личен архив

 

Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.

За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.

След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си.

Марето пише и музика. В дискографията й присъстват хитовете за социалната нищета на студента – „Два микроба от два различни народа“, „Хлебарка и човек в едно“, радио пиесата „Петзнаците“ и др.

След песните тя започна да прави филми. „Злите кюфтета 3“ и „Teardrops” са печелили конкурси за късометражки. Характерно за стила й е неговата постмодернистична недоправеност, съчетана със символичен сюрреализъм и още нещо. Това последното не е вярно. Не е Марето. Може да я определим като съвременен артист, но без концептуалното „Аз-ът говори другото в неговата темпоралност“. И това не е Марето.

Междувременно, тя не спира да пише стихове, разкази и приказки, в които плуват „крави с месо на сьомга” и живеят хора, които гледат с „недозрели тестиси”.

Плюс всичко, пее и в хор за народни песни.

Такава си е тя. Но има защо.

Снимка: Личен архив

Мария е режисирана от създателите на първия български фотороман за извънземни. Представете си космически кораб от черешото топче, опаковано в станиол, и пълничката Магда Македонска в брокатен клин и диско лента. Марийчето вероятно е била извънземното, но е била твърде малка да разбере.

Същата Магда на 55-тия си рожден ден чете еротични разкази и направи от забележителните орехови кюфтета, които не веднъж са ни спасявали, докато сме чакали на стоп. Майката за кратко беше и квартален дилър на растителен продукт, но след разочарование от партньора, бизнесът увехна. След това участва в „България търси талант”, където показа розовите си килоти с пришита на тях роза по време на изпълнението на бабешкия рап „Сърп, мотика, не щеме политика”.

 

Бащата Славе Македонски за съжаление не съм имала честта да познавам, но знам, че е бил велик.

Мария живее в най-гъзарския квартал на София. Разбира се, в най-порутената къща. На едната й стена се намира дупката Африка. От Африка ще прониква студен фронт тази зима, според мен. Наскоро бяхме там на рождения ден на Мария. В началото нея я нямаше и трябваше да чакаме в чакалнята на двора. Така опознахме фасадата на къщата. Мария категорично няма дограма и фикус, но за сметка на това има котка Сметана и куче Дворжак, внос от Синеморец.

В избора си на място за живеене тя стриктно следва принципите си, както и във всичко, което прави. Дизайнът наподобява дома й в Елин Пелин в разкъсан минималистичен стил – без покрив и прозорци, никакви решетки, с акцент на одеала, вместо врати.

Такава е Марето. Честит рожден ден!

Както вече разбрахте, рожденият ден вече мина, но аз честитя раждането й на всички, които я познават.

Гледайте филмчето, което спечели Aarhus short film festival – ТУК.

А ТУК е идеята на Мария за Cannes Young Lions Ad Contest.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *