Кои са най-добрите филми на 2012?

 

Попитахме всички, които някога са поствали в нашия блог и почти всички, които някога са го чели. И ето какво ни отговориха:

5-ТЕ НА АНИ


A Separation 2011 (Раздяла)

Once Upon a Time in Anatolia 2011 (Имало едно време в Анадола)

Ted 2012 (Приятелю, Тед)

The Parade 2011 (Парад)

Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)

Разочарованието на Ани: Perfect Sense (Перфектно чувство)

5-ТЕ НА ГАЛЯ


The Art of Flight 2011

Това е документален филм за сноубордисти, които отиват на най-опасните места на планетата. Слагам го заради красивите кадри. След като го гледах, почувствах живота си скучен.

Carnage 2011 (Касапница)

Харесвам филмите, в които действието се движи от диалога.

Момчето, което беше цар 2012

По традиция, добавям и един български филм. „Момчето” е представено по симпатичен начин през субективните гледни точки на различни хора… и разходката покрай снимките на царствената котка.

Moneyball 2011 (Кешбол)

Беше ми много интересен.

Flight 2012 (Полет)

Заради играта на Дензъл Уошингтън.

Разочарованието на Галя: Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)

5-ТЕ НА ДАРИНА… които всъщност са 4

Reality 2012 (Реалност)

Защото е непарфюмирано красив. И всичките му герои са тотални фрийкове. Показва полудяването толкова незабележимо, стъпка по стъпка, че накрая и ти се питаш дали не си малко луд.

The Door 2012 (Вратата)

Тука всички герои са за обичане и мразене едновременно. Старомоден е! Главната героиня е супер сила. И би ти зашлевила шамар, ако знае, че пишеш за нея някакъв си текст.

Side by Side 2012 (Един до друг)

И аз бих направила такъв филм. Или продължението му – за това, накъде сме тръгнали ние, набедените творци с Инстаграм в ръка. Но това е луксозната версия на моя филм – с повече от петима велики режисьори! И доста предпазлив в изводите си.

ParaNorman 2012 (ПараНорман)

Историята е стара като света. Обаче си е друго, когато е смешна и страшна едновременно. И като знаеш, че зад всяко движение на куклите стои човешка ръка. Съвършена стоп кадър анимация!

Разочарованието на Дарина: Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)

Не бива да хвърляш толкова енергия, сюжети, актьори, гримьори, сценографи, за да излъжеш зрителите, че ще им разкажеш какво движи света. И накрая да им пробуташ черно-бял героизъм. Суетата на суперпродукцията.

5-ТЕ НА ИВАН


The Descendants 2011 (Потомците)

Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)

Chronicle 2012 (Хроники)

The Words 2012 (Думите)

Flight 2012 (Полет)

Разочарованието на Иван: Prometheus 2012 (Прометей)

5-ТЕ НА КИРИЛ


Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)

Bernie 2011 (Бърни)

Argo 2012 (Арго)

God Bless America 2011 (Бог да благослови Америка)

Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)

Разочарованието на Кирил: Total Recall 2012 (Зов за завръщане)

5-TE НА Miss B.


A Separation 2011 (Раздяла)

Досадната реалност на живота рядко изглежда толкова драматична. Този филм пресича културните граници с обикновена, но силна история и невероятен актьорски талант.

Life of Pi 2012 (Животът на Пи)

Спектакъл достатъчен, за да засенчи Avatar, който успява най-накрая да оправдае използването на 3D. Докато го гледате имате чувството, че сте в лунапарк.

Lawless 2012 (Беззаконие)

Чудесна история, блестящи актьори. Едно от най-добрите изпълнения на Том Харди. Филмът улавя духа на времето и героите.

Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)

Много свежа концепция. Комплексна е и си играе със съзнанието ви, оставя следа – дори и след като филмът свърши.

The Hunter 2011 (Ловецът)

Увлекателна история, разказана добре. Избягва обичайните филмови клишета “човек-животно”. И ме накара да потърся информация за тасманийските тигри!

Разочарованието на Miss B: Dark Shadows 2012 (Тъмни сенки)

Какво огорчение от Тим Бъртън. Имах големи очаквания особено, защото участва Джони Деп. Историята звучеше вълнуващо, но бе скучна. Дори на местата, където трябваше да е смешно бе само инфантилно.

5-ТЕ НА НАДЯ

Cabin in the Woods 2012 (Хижа в гората)

The Avengers 2012 (Отмъстителите)

Hope Springs 2012 (Любовна терапия)

Men in Black 3 2012 (Мъже в черно 3)

Madagascar 3: Europe’s Most Wanted 2012 (Мадагаскар 3)

Разочарованието на Надя: The Expendables 2 2012 (Непобедимите 2)

5-ТЕ НА НУША


Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)

Не бях толкова развълнувана, колкото от предишните филми на Уес Андресън, но все пак.

Ruby Sparks 2012 (Руби Спаркс)

Доста ми хареса, защото е простичка идея, която често забравяме.

Argo 2012 (Арго)

До края бях под напрежение.

Kon-Tiki 2012 (Кон-Тики)

Holy Motors 2012 (Свети мотори)

Разочарованието на Нуша: Ted 2012 (Приятелю, Тед)

5-ТЕ НА ROZIX

Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)

Това определено е филмът, който ме накара да се смея с глас, плюейки наполовина сдъвкани пуканки в киносалона. Около мен хората също се кискаха и плюеха пуканки в косата ми. Киното е забавление в крайна сметка – не знам кой го беше казал, братята Люмиер, братята Коен или братята маи. Който и да го е казал, е имал предвид филми като този.

Amour 2012 (Любов)

Това определено е филмът, който ме накара да плача с глас без дори и да си помислям за пуканки. Около мен нямаше хора, които да се кискат, защото го гледах сама. Киното в крайна сметка не е само забавление, но и страдание – истинско и неподправено като живота. Това сигурно Бергман го е казал или пък Тарковски. Който и да е, е имал предвид филми като този.

The Best Exotic Marigold Hotel 2011 (Най-екзотичният хотел Мариголд)

Това определено е филмът, който ме накара да плача и да се смея едновременно. Всичко в него ми достави удоволствие – историята, актьорите, музиката, всичко. Киното трябва да доставя удоволствие в крайна сметка. Може би това Фелини го е казал и със сигурност е имал предвид филми като този.

Argo 2012 (Арго)

Това определено е филмът, който ме държа в напрежение през цялото време. А и научих нещо повече за исторически събития, за които само бегло бях чувала. Обичам филми based on a true story, защото в крайна сметка киното черпи сюжети от истинския живот. Това може би го е казал  Бен Афлек , а дори и да не е, със сигурност си го е помислил преди да режисира този филм.

Life of Pi 2012 (Животът на Пи)

Това е последният филм, който гледах на кино през 2012, буквално в последните дни на последния месец от годината. Гледах го във Варна, гледах го в празен киносалон – съвсем сама с огромен пакет пуканки, 3D очила и с огромния тигър и малкото момче на огромния екран пред мен. И … приключението ми хареса. Защото в крайна сметка киното е приключение. Това вече го казвам аз.

Разочарованието на Rozix: Savages 2012 (Диваци)

А това определено е филмът, който ме разочарова най-много тази година. В крайна сметка понякога киното може да е и тъпо, скучно и бездарно. Това последното някой трябва да го каже на Оливър Стоун.

5-TE НА LUBOMIR


The Dark Knight Rises 2012 (Черният рицар: Възраждане)

Защото съм пристрастен.

Holy Motors 2012 (Свети мотори)

Защото изкуство съществува само за себе си.

Amour 2012 (Любов)

Защото последният път, когато филм ми напълни очите със сълзи беше 1993.

Wild Bill 2011 (Дивия Бил)

Защото е малка, но смела британска крими-драма, която не се дава на живота.

Oslo, August 31st 2011 (Осло, август 31-ви)

Защото е най-интимният, честен, красив и силен филм, който гледах миналата година. И защото на места ми се искаше да съм го написал аз.

Разочарованието на Lubomir: То е ясно

P.S. През 2012 гледах още много фантастично интересни филми. Всичките документални, но за това следващия път.

Свързани публикации:

Кои са най-добрите филми на 2011?

14 мисли по темата “Кои са най-добрите филми на 2012?

  1. Факт е, че има от 2011, но повечето подобни са били премиерни през 2012 (особено в БГ). Апропо, Intouchables също е такъв филм.

    На мен ми допадна. Френски вариант на Driving Miss Daisy. Единственото, което ме подразни беше напъна да е „американски“ (чрез buddy-моментите и саунтрака) и това, че в истинската история чернокожият всъщност е арабин, но предполагам, че чернокож се връзва по-добре с Earth, Wind & Fire :)

  2. заповядай:

    Moonrise Kingdom
    A Separation и родните кинодейци да престанат да се оправдават с пари, защото този филм показва, че може и въобще без много, ако имаш какво да кажеш.
    Django Unchained, който признавам, че не съм гледал през 2012, но му прочетох сценария и като знам кой го е снимал, знам, че е в топ 5.
    The Avengers, защото не са го осрали, както осраха повечето филми поотделно (без Iron Man и The Hulk на Тим Рот) и защото съм комиск фен, а това е комиск филмът на годината за мен. Очаквам Justice League

    Филми, които са малко не влязоха:
    Argo, в който въпреки, че знаех как ще свърши, ме държа в напрежение до края (и въпреки, че не харесвам Бен Афлек)
    The Life of Pi не влезе, защото е една идея по-красив, отколкото смислен.
    The Hobbit, ако не беше алчността да го направят в 3 части, щеше да е на мястото на The Avengers
    Magascar 3 е много як.

    От разочарованията са:
    Prometheus, защото е безумно безумен
    и Spider Man, защото очаквах много повече, а то – същият бълвоч като преди.

    Г.

  3. Ха, в събота гледах The Life of Pi и съм на същото мнение. Малко ми прилича на…. chain letter… мога да го обясня и по-добре, но нямам време :)

    A Separation е много силен филм, но го гледах през 2011… иначе и аз бих го включил…

    Тряба да гледам Django Unchained задължително, а The Hobbit (както каза Кирил) е сякаш комедийна версия на LOTR – има много повече шегички и комични характери, но ми хареса…е, алчността движи бизнеса :)

  4. @Цъки – прав си за Intouchables, но си признавам, че съвсем забравих за него. Може би защото го гледах в края на 2011 май, та затова.
    Anyway велик филм е.

  5. 7 психопата много ми хареса, но не хилежа е главното там, а по-скоро е начин на изразяване…След края му осъзнах, че това е филм за любовта, за многото видове любов – всеки психопат беше станал психопат от любов към нещо или някой :)

    От мен едно предложение, което си заслужава, като гледам селекциите (хаха еее не можах да се сдържа )

    http://www.imdb.com/title/tt1866249/

    Б.

  6. Какъв смях, каква забава в „Седемте психопата“. Трябва наистина да си психопат, за да се забавляваш на подобна глупост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *