Не реви!

 

Парижанин плаче, докато немската армия прегазва Франция, 19 февруари 1941

 

Да отворим с нещо весело: Българите са нещастни, песимисти и завистливи. Знаете си го.

А знаете ли, че българите и особено българските мъже, плачат най-малко? Най-малко в Европа и (почти) най-малко в света.* Единствената страна, която може да ни се опре в стоицизма е Перу. Най-големите ревльовци? Италианците. Американците? Те реват по 2 пъти месечно. Предполагам затова последните 40 години не могат да спечелят и една война като хората. Но каква е връзката с киното?

Плачът е почти универсален знак за болка, мъка и скръб. Разбира се, силата му често бива използвана от децата и жените за други цели. Не и от мъжете. Мъжете не плачат.

Добре де, мъжете могат да плачат, те плачат – НО НИКОГА ПУБЛИЧНО. Плачещият мъж е грозна гледка, отблъскваща – дори в богатите, улегнали, феминизирани, кастрирани от политическата коректност общества. Когато видим плачещ мъж – благородно е, да се престорим, че не го забелязваме.

Последните години обаче с отвращение наблюдавам ужасна тенденция – ревящи мъже на големия екран.

Признавам, макар и неприятен ревът на Колин Фърт в A Single Man 2009 (Самотен мъж) е естествен. Плачът на Брад Пит в Se7en 1995 (Седем) е странен, но въздействащ. Мики Рурк е потресаващ в The Wrestler 2008 (Кечистът), както и плачещите мъже в Mystic River 2003 (Реката на тайните). Saving Private Ryan 1998 (Спасяването на Редник Райън) е пример, че докато американците ревяха руснаците превземаха Берлин.

КАКВО СТАВА, ПО ДЯВОЛИТЕ?!!

 

 

Хлипове, проплаквания и стенания се носят в кримки, трилъри, екшъни, комикси. Първо Брус Уилис се опусна в Armageddon 1999 (Армагедон), което е все едно да повърнете върху Мона Лиза. После бъдещият Дарт Вейдър се разциври – кичозно. Спайдърмен наду гайдата като малка кучка. Зарида и Бонд – за първи път от 50 години, логична стъпка след епилацията.

А гледахте ли Star Trek Into Darkness 2013 (Пропадане в мрака)? Ако не сте, не четете.

Филмът е предрусал с естроген. Всичко мъжко – независимо от възрастта, чина или расата си, е в овулация. Овлажняват се служители и войници, капитан Пайк блика бисери, Кърк отвърта кранчето. Дори и Хан – и той реве. А той е Лошият, личи си, защото носи черно, иска да убие всички и е: „завоевател”, „свръхчовек”,  „перфектната машина за убиване”, „неудържимата сила на терора”.

Чакайте, това вече ще разплаче и вас. Спок също пуска пръскачката, за да ороси декора.

Скандално! Спок е представител на раса, отличаваща се с пълно хладнокръвие, посветена на рационалното и логичното. Да, той е 50% човек, но за десетките серии с участието на Ленърд Нимой Спок проявява емоция само три пъти, като два пъти е под въздействието на външна, извънземна сила.

Какво ни очаква?

Продължението на 300… оплаквачки. Супермен – една криптонска жалейка. Ридик – очи, които плачат за сълзи. Конан – тъжен следобед в Кимерия. Мръсният Хари – зареден със съжаление. Терминатор 5: Вино и сълзи. И понеже Джей Джей Ейбрамс ще прави Star Wars VII – подгответе се за хлипащия Йода. Ето предварителен трейлър:

 

 

Мисля, че в „Големите надежди” на Дикенс се казваше, че не бива да се срамуваме от сълзите си. Така е, но ми допада и заветът на стоика Марк Аврелий: „Във всеки час твърдо като римлянин и мъж гледай да вършиш, каквото вършиш в момента, с подобаващото непресторено достойнство, с любов, независимост и справедливост.“

А някога имаше мъже, които дори не кървяха.

 

*Информацията е от две независими изследвания – на холандския професор A. J. J. M. Vingerhoets и на американския професор Randy Cornelius.

Една мисъл по темата “Не реви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *