Stoker 2013 – копринената нишка на страха

Stoker 2013

 

Индия остава сама. За ден тя губи най-добрия си приятел, учител и баща – Ричард Стокър. Трагичният инцидент оставя умното и ексцентрично момиче откъснато в гористото имение на фамилията. Паяк отшелник се пробужда за лов.

Stoker 2013 (Стокър) е първият „западен” филм на Парк Чан Уук. Корейският режисьор избира да снима в Нашвил, но в историята му няма усет за място и време. Може да е в Америка, но може и да не е. Може да е сега, но може да е и през ’50-те или ’60-те, или ’80-те. Може да е това, което е, но може и да не е. Филмът е ефимерен блян, сън, приказка и едновременно с това – готически роман.

Жанрът е част от романтизма и неговата естетическа реакция срещу класицизма. Основната му тема е властта на силните личности над слабите. Атмосферата се подсилва от обстановката – тайнствени замъци, подземия, гробища, високи планини, бездънни гори. Наситено е с красота и страхопочитание, чиято цел е  „гледащия да се взре към метафизичните им измерения“.

Ляво и център: „Странник над морето от мъгла” 1818 и „Жена на прозореца” 1822 на Каспар Давид Фридрих. Дясно: „Американска готика“ 1930 на Грант Ууд.

Нормално историите на Парк Чан Уук са брутални, пълни с кървави вендети. Не може да не сте гледали J.S.A: Joint Security Area 2000 и Трилогията на отмъщението  (Sympathy for Mr. Vengeance 2002, Oldboy 2003, Sympathy for Lady Vengeance 2005). Пак е философ – по образование и кино усет, споделя идеята, че човек може да бъде свободен само, когато познае себе си и се приеме.

Stoker 2013 (Стокър) е романтичен разказ за съзряването, за перверзията на сексуалността, девиацията на ума и опиянението от силата им, когато се научиш да я контролираш.

Сценарият е на актьора Уентуърт Милър, познат ви като Майкъл Скофийлд от Prison Break 2005-2009 (Бягство от затвора) – и е повече или по-малко предвидим. Режисьорът го избира, защото обича да разказва „големи истории в малки, изкуствено създадени светове”. Именно умението на корееца да създава очакване, напрежение и безмилостна, оргазмена красота правят филма увлекателен.

Поради нахлуването на модни фотографи, дизайнери, рекламни арт директори, 3D художници и академично подготвени сценографи киното стана още по-разкошно и с вкус. Често обаче красотата е симетрия, цветова хармония, композиционна правилност, но не носи допълнително послание. В този филм не е така.

Stoker 2013

Кадрите са красиви, но и пълни с косвени характеристики за героите в тях. Капки, които подмокрят пода, обувки в кутии, насекоми, птици, мазол, чаша вино, врата, жълт чадър – всичко изплита паяжина, в която да се хванем.

Актьорската игра е солидна. Индия (Мия Вашиковска) е печална, невинна, непредсказуема. Овдовялата й майка Иви (Никол Кидман), е крехка, нестабилна, инфантилна. Фактът, че Кидман е прекалила с ботокса още повече допринася за кукленското й психо излъчване. Аплодисментите са за чичо Чарли (Матю Гууд), неизвестен, непознат и загадъчен роднина, който се появява в хоризонта на гробището.

Преди да стане режисьор Пак е кинокритик, всичко се променя, когато гледа Vertigo 1958 (Шемет). Очевидно е хипнотичното влияние на Хичкок и умението му да ни плаши естетически, създавайки усещането за нещо, което ни дебне в засада.

Мнението ми в едно изречение:

Филм, който изкушава всички сетива, но ви оставя дразнещо незадоволени и жадни за още.

 

Подобни:

I saw the Devil 2010 (Видях дявола)

Audition 1999 (Прослушване)

3 thoughts to “Stoker 2013 – копринената нишка на страха”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *