Appelsinpiken

Appelsinpiken 2009

Когато напишеш “orange” в Google, излизат около 2 050 000 000 резултата за 20 секунди. Броят не е толкова впечатляващ, колкото фактът, че почти всички създават слюноотделяне за нещо приятно. Портокалов сок, портокалов дресинг, портокалов мармалад, портокалов пудинг, диета с портокалов сок, шоколадова торта с портокал, летен портокалов крем, портокалови бисквитки с парченца шоколад, ликьор от портокал, сладко от портокалови кори, мъфини с портокал и канела, етерични масла с портокал и лайка…

Такова усещане създава и филмът Orange Girl/Appelsinpiken 2009 (Портокалово момиче), който е част от фестивала за скандинавско и прибалтийски кино „Северно сияние“ (26 септември – 6 октомври, София).

Като много нордски филми, и тук има сълзи, но с портокалов привкус. Когато става на 16 г., Георг (Микел Брат Силсет) получава писмо от починалия си баща (Харалд Розенстрьом). До този миг момчето е отказвало да си спомня за него, защото спомените неминуемо носят болка. Историята за Портокаловото момиче обаче връща времето назад и създава нови моменти в отношенията между баща и син. Докато следва разказа на своя родител, Георг сам започва да осмисля колко важен е изборът, който правим, в космоса на собствения ни живот. Срещата със сочната дама с портокалите (Ани Дар Нигаард) е не просто любовна приказка, а откриване на смисъла под небето. И най-хубавото на историята е, че е реална…

Appelsinpiken 2009 е направен по едноименния роман на норвежкия автор Юстайн Гордер, който обича да изследва метафизичните проблеми от перспективата на дете. Такива са и въпросите, които филмът поставя. Дали падащата звезда е знак да си пожелаеш нещо или сигнал, че някой умира? Когато мислиш за някого само по веднъж на минута, значи ли, че почти си го забравил? Има ли смисъл да гониш някого далеч от себе си, когато той е част от теб? Режисьорката Ева Дар е оставила  историята непринудено да се разкаже и да създаде оптимистично портокалово настроение.

Малко известно свойство на портокала е, че, потопен във вода, не потъва. Такъв е и филмът. Попадаш в дълбока екзистенциална драма, а всъщност с лекота изплуваш.

 

One thought to “Appelsinpiken

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *