Много шум за Били

Much Ado About Nothing 2012

Никога грижата не е посещавала дома ми, скрита под образа на Ваша светлост — защото всеки знае, че когато грижата отминава, настъпва радост, а пък когато Вие ни оставяхте, радостта си вземаше сбогом от къщи, за да отстъпи място на тъгата.

Ще изпитате ли желание да ме фраснете в лицето, ако ви адресирам така? Сигурно ще изпитате.

Последната модерна интерпретация на Уилям Шекспир, която гледах бе Coriolanus 2011 (Кориолан), режисьор и в главната роля – Ралф Файнс. Хареса ми, не запомних нищо конкретно, но ми хареса. Мисля, че това се отнася за всички съвременни адаптации на Шекспир. Идеята е добра, но винаги се сблъсква с когнитивния дисонанс. Борбата в главата ни между това, което знаем и това, което се случва.

Когато видите англосаксонец в скъп костюм да слиза от черна лимузина не очаквате, че той се казва Дон Педро и ще бъде посрещнат с: „Моля Ваша светлост да ме предшества.” Не е задължително смешно, но е… различно. И това е добре.

Much Ado About Nothing 2012 (Много шум за нищо) е личен проект на Джош Уедън, режисьор и сценарист с отдадени поддръжници. Той мечтае да адаптира Шекспир отдавна. Накрая не издържа и заснеме комедията в собствения си дом – за 12 дни.

Химията работи, физиката също – всеки актьор не само си знае репликите, но дори вниква в тях, което е рядкост и радост. Атмосферата е чаровна.  Не знам каква е тайната, експресивната сила на черно-бялото, джаз музиката или красивите лица. Има нещо ренесансово, без задължителните елизабетински костюми и декори.

 

Мнението ми в едно изречение:

Приятна вариация, която на места се препъва, но продължава да тича ентусиазирано към вас.

 

2 мисли по темата “Много шум за Били

  1. Не съвсем на място, но: днес гледах „Man of Steel“ и се сетих за ревюто тук, намерих го и го прочетох отново, докато с едно око доглеждах филма. Т.е.- харесва ми да те чета :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *