Любовта е цветна

 

Една от известните мисли на фотографа Тед Грант е, че когато снимаш цветно, снимаш дрехите на хората. Когато снимаш черно-бяло – душите им. Днес ви представям цветен филм, който прави и двете.

Ако не претенциозно, то киното на Пол Томас Андерсън е амбициозно. Във всеки миг усещате желанието на режисьора да блесне. Непрекъснати кадри, чиято дължина ви засмуква в атмосферата. Умело представяне на 5, 8, или 10 различни героя. Незабравими емоционални детонации. Избор на качеството пред количеството – едва 6 филма за 17 години.

До миналата седмица имаше един, който не бях гледал – романтичната комедия Punch-Drunk Love 2002 (Гроги от любов). Филм, който манифестира уменията на Андерсън, но и познаването на класическите правила за използване на цветове в киното.

Три от тези правила са още от ‘50-те години на 20 век.
1.    Цветът подчертава настроението на сцената.
2.    Цветът служи на историята.
3.    Цветът акцентира звездата – той (а през ‘40-те и ‘50-те само тя) трябва да бъде ясно подчертан във всеки кадър, чрез цветовете, които носи.

Има ли смисъл да казвам кой е звездата в кадъра? / The Gang’s All Here 1943

_______________________________________________


Какво се случва в Punch-Drunk Love 2002?


_______________________________________________


Punch-Drunk Love 2002

Филмът започва (и два пъти е прекъсван от) цветни капки, петна и преливки. Калейдоскопите са тук, за да ни съобщят, че цветовете ще са важни за тази история и може би, че тя ще е сюрреалистична. Но те имат и друга цел – да преформатират очите ни.

 

Punch-Drunk Love 2002

След този цветен рестарт, когато се върнем в реалното, зърваме цветовете сякаш за първи път. А в реалния свят Бари Игън (Адам Сандлър) има самотен, празен живот на дребен бизнесмен. Този свят е синьо-бял, познат, подреден и сигурен.

 

Punch-Drunk Love 2002

Още в първите няколко минути обаче в него нахлуват червени елементи. Първо е изгревът. После е колата, която катастрофира пред очите на героя. След нея е микробусът, който подхвърля малкото пиано покрай пътя.

 

Punch-Drunk Love 2002

Едва ли някой знае какъв е смисълът на хармониума – освен, че е малък, изоставен и тук.

 

Punch-Drunk Love 2002

После идва и жената. Тя е с бяла кола и червена рокля. Веднага става ясно, че двамата са обречени един на друг. Като врагове или като приятели?

 

Punch-Drunk Love 2002

Отговорът идва бързо, но само за наблюдателните. Една от най-яките сцени (изобщо във филм на Андерсън) е тази в супермаркета.

 

Punch-Drunk Love 2002

Бари отива, за да се възползва от невероятната промоция на храни Healthy Choice.

 

Punch-Drunk Love 2002

Виждаме го да спира в центъра на кадъра, където пред очите ни са подредени бурканчета със сини капачки.

 

Punch-Drunk Love 2002

После продължава из дългите бели коридори на магазина. Неговият поглед е нашият поглед, който пълзи по дългите, шарени рафтове, подредени по цвят. Той търси нещо.

 

Punch-Drunk Love 2002

Нещо, което ще го направи щастлив. Той търси, търси, търси… И си говори сам: “Какво търся? Какво търся? Какво търся? Къде си?”

 

Punch-Drunk Love 2002

Героят вижда това, което мисли, че го прави щастлив. Пудинг за 4.99.

 

Punch-Drunk Love 2002

Зрителят обаче вижда повече. Ние виждаме, че важното е зад гърба му – малкото червено петно в дъното на кадъра. Гениално!

_______________________________________________

 

Punch-Drunk Love 2002

В ресторанта вече сме сигурни, че трябва да са заедно – червено, зелено, синьо – RGB love.

Punch-Drunk Love 2002

Но любовта трябва да бъде потвърдена с другия изключителен момент – този на прегръдката. Тогава цветовете изчезват от героите, но оцветяват целия свят около тях.

 

Punch-Drunk Love 2002

Вижте тревата, оградата, морето и небето. Зелено, червено, синьо.

 

Punch-Drunk Love 2002

Хармония.

_______________________________________________


Андерсън нарушава едно класическо правило – че никога не трябва да има отблясъци. Днес светлините в обектива на камерата са любим ефект на младите режисьори. Например Джей Джей Ейбрамс му се кефи толкова много, че винаги пресолява манджата с него.

Това е разликата между майсторите и чираците. Трептенията и отблясъците в камерата на Андерсън са малко и имат смисъл.

 

Punch-Drunk Love 2002

Те помагат на цвета да е жив.

_______________________________________________


Punch-Drunk Love 2002

Светът на Бари се е пропукал и тя вече е част от него. Вижте вратовръзката.

Punch-Drunk Love 2002 е за чувстване, а не за мислене. Той е пълен с неща, за които можем да спекулираме, но едва ли ще узнаем истинското им значение. Знам само едно. Трябва да си дяволски добър режисьор, за да накараш Адам Сандлър да изглежда не просто приемлив, а заслужаващ съчувствие.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *