Днес под лупа: Los insólitos peces gato – мексиканска драма без мелодрама

Los insólitos peces gato 2013

РОТЕРДАМ, 26 януари 2014 – „Wimwender-ish” беше първата ми бележка драсната в тефтера след прес-прожекцията на The Amazing Catfish 2013 (Los insólitos peces gato) – дебют на Клаудиа Сенте-Луче, включен в тематичната програма на IFFR „Светло бъдеще“.

Усещане за лекота въпреки безизходицата, за заразителна топлина – въпреки самотата, тихи гледки красиво вплетени в образите зад скромния сюжет.

Неочаквана среща между две болнични легла събира Клаудия (Химена Айала) със семейството на Мариана – три пъстри дъщери и един син. Всеки един от тях, вкопчен в собственото си пътуване към това да се справи с вселената на семейството и с приближаващия край на майка им. Смъртта на Мариана сякаш се забавя, докато привързаността помежду им расте, разширява дните им и ги вплита в едно.

Срещата ми с емоционално-заразителната Клаудиа Сенте-Луче беше точно толкова лека, топла и непретенциозна, колкото и филмът й. Вярва, че семейството или това да принадлежиш в един кръг, в една фамилия дори без кръвна връзка, е по-силно от религията. Вярва, че всичко е лично, че всяка болка се лекува с нещо добро, а когато раната се затвори – белезите са много красиви. Вярва, че душата има нужда от сладост и „pertenencia“.

Докато разказваше за това откъде идва историята за първия й пълнометражен филм, неусетно ме метна в случки на плажа Nayarit в Мексико, където снимат и части от филма. „Пиша по-добре отколкото режисирам”, може би и за това е вече готова със сценария за втори филм с работно заглавие „Empty box“.

Бъдещето й определено е светло – след Локарно, Торонто и Ротердам, й предстоят фестивали в Хавана, Талин, Санта Барбара и Белград. Накрая, без да забележа кога, ме прегърна и изчезна набързо с шоколадовия тигър, който й бяха подарили за добре дошла.

Въпреки че дистрибуцията на филма за Източна Европа е неясна, няколко причини защо си струва да се гледа:
–    Заради малките моменти на интимност и споделена радост, които често забравяме около собственото си семейство.
–    Заради операторската чувствителност на Агнес Годар, работила с Питър Грийнуей и снимала за Вендерс.
–    Заради мексиканския хаос на спомени в изрезки и колажи, които разцъфтяват в края на филма.

 

 

Очаквайте още от Международния филмов фестивал Ротердам и Пелагия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *