НЯМАМЕ ПРАВО ДА СМЕ СТАТИЧНИ! – интервю с нечовека Петя Савова

 

Ние, от Prozekcia, имаме удоволствието да сме заобиколени от хора, които създават филми от всеки свой ден. Точно като Петя. В работата – арт директор в рекламна агенция, илюстратор, типограф, аниматор, моден гуру, концепт артист в проектите Absolut Blank и Take Off the Mask, дизайнер на сноубордите Airtracks (какъвто е и моят). В живота – горд притежател на мотор, сестра и заек. Плюс това професионален софтболен играч, автор на бели и социални контакти.

Някъде между всичкото Петя намери време да сподели част от своите истории в картинки…

Prozekcia.: Какво е да си нечовек?

Петя Савова: Нечовек е всеки, който може да прави нещо, което ти никога не може да си представиш, че ще успееш да направиш! Както може да е този, който си тръгва последен от партито и ходи в права линия, въпреки огромното количество, което е изпил. Този, който е 5-та поредна вечер навън до сутринта и винаги е свеж и в настроение! Нечовек е и Феликс Баумгартнер, който скочи от стратосферата за Red Bull Stratos и премина границата на скоростта на звука при свободно падане с 1,342.8 km/ч.

Дизайн: Петя Савова

P: Ако животът беше като на кино, в кой филм щеше да участваш?

П. С.: Star Wars.

P: Кои са главните герои в ежедневието ти?

П. С.: Семейството ми, което ме научи да обичам и да се боря за всичко, което обичам! Ивана, без която не ходя на парти. Зоран, предпечатарят от съседното бюро, който е източник на постоянен смях. Любо, нашият криейтив директор, който е най-умният човек, когото познавам. Кирето, другият ни криейтив директор, на когото дължа много и се надявам някой ден да мога да му го върна. Отборът по софтбол „Атлетик”, които ме търпят повече от 8 години и на които обещавам homerun този сезон!

P.: Ако трябваше да направиш сториборд за живота си, какви сцени щеше да сложиш?

П. С.: Сцена от  Being John Malkovich  1999 (Да бъдеш Джон Малкович), когато камерата е в главата му и наблюдаваме света през неговите очи. I’m watching you…

Сцена от Gravity 2013 (Гравитация) – онзи тих миг, когато си в космоса, сам, нищо не се движи, освен теб, дори мисълта ти е статична. Има само образ и усещане! А също, сцена от Тhe Fountain 2006 (Фонтанът) и от Avatar 2009 (Аватар) – винаги съм искала да мога да летя, особено, ако съм свързана със съществото, на чийто гръб се намирам.

От Black Swan 2010 (Черният лебед) – тук би трябвало да има някоя любовна сцена! От Harry Potter – винаги съм мечтала да живеем в един по-вълшебен свят и малките магически мигове непрестанно са били част от живота ми, така че няма как да минем без някоя такава сцена. От Everyone’s Hero 2006 – накъде сме, ако спрем да играем? И накрая от Pay it forward 2000 (Предай нататък) – може би така ще завърши всичко. С това, че съм направила нещо за някого, а може би с това ще започне една нова история!

P.: Намираш ли вдъхновение във филмите?

П. С.: Да, разбира се! Особено в биографичните, които ми напомнят, че почти всичко е създадено от хора. И не трябва да се отказваме, когато нещо ни се струва сложно, а да вървим напред! Дават ми кураж и вдъхновение.

P.: Виждаш ли някои от твоите илюстрации като част от филм?

П. С.: Тази винаги съм я виждала раздвижена!

Илюстрация: Петя Савова

Може би, защото съм я изживявала не веднъж. Понякога може да е бягство, а понякога приключение, заради което зарязваш всичко и се отправяш чист към неизвестното, към някоя мечта, към нещо ново!

P.: Срещаш ли герои от киното в реалния живот?

П. С.: Да, постоянно! Все пак филмовите герои са по наш образ и подобие или родени от въображението на някой сценарист, така че е трудно да не срешнеш никой!

P.: Има ли кауза, на която би посветила илюстрация?

П. С.: Напоследък ужасно ме дразни ограничеността на хората, нетолерантността към всичко различно. Във времената, в които живеем, няма място за хомофобия, няма място за расизъм, нямаме право да допускаме нашите родители да живеят с 200 лв. пенсия, нямаме право да отвръщаме глава, когато може да помогнем на някого. Нямаме право да отнемаме живот заради gourme вечеря, заради скъпи дрехи. Винаги съм се чудила кога ще се появи някое същество толкова безчувствено, колкото човекът, което да се храни с нас, да ни убива за удоволствие или да снима този акт в reality предаване. Да ни отглеждат, за да ставаме вечеря на някой, да дерат кожите ни заради някое якенце!

Наскоро бях на изложбата на Милен Радев 5000 Copies в галерия „Rubber“, където имаше серия от снимки как две кокошки загубват главите си за супа, и описанието под тях беше: „Хората са единствените същества, които, освен че убиват, за да се хранят, закачат жертвите си на въже, редом с изпраните си дрехи!”.

 

Петя Савова: серия My Icons

За някои от тези теми имам вече картина в главата си, само малко време трябва да намеря, за да я нарисувам! Казват, че мечтата на художниците и дизайнерите е с един плакат да променят света към по-добро. Знам, че е трудно, но дори едно мнение да промениш е много!

P.: Кои са любимите ти визуални артисти?

П. С.: Чак любими не знам, но някои, които харесвам са: Nacho Rojo , Raymond Lemstrа, студио Vanila Barcelona, aryz. Ето един, който мога да кажа, че ми е любим – Иван Милев. Дори имам татуировка на неговата картина „Задушница“ на гърба си. И Florian Satzinger – Paperwalker.

 

Петя Савова: Дизайни за Airtracks и Insomnia

P.: На кой ред обичаш да сядаш в киното? Взимаш ли си пуканки?

П. С.: Последен, винаги си взимам и сладки, и солени пуканки. Кола – ГОЛЯМА!

P.: Кои са любимите ти 5 филма?

П. С.:

Cadillac Records 2008

42 /2013

Looper 2012 (Убиец във времето)

Spirited away 2001

La migliore offerta 2013 (Най-добрата оферта)

Петя Савова

P.: Благодарим ти, Петя, и наздраве!

Ако искате да видите още от нещата, които Петя прави, натиснете: ТУК

А ако искате да видите нещата, които харесва: ТУК

 

4 мисли по темата “НЯМАМЕ ПРАВО ДА СМЕ СТАТИЧНИ! – интервю с нечовека Петя Савова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *