Enemy – Всичко се повтаря. Всичко се повтаря…

Enemy 2013

Адам Бел е невротичен, опърпан преподавател по история, който води живот в константно déjà vu. Изнася една и съща лекция, в една и съща зала, пред една и съща дъска. Прибира се по един и същ път, на едно и също място, където в едно и също легло прави един и същ секс, с една и съща жена…

Всичко се повтаря. За разнообразие, той си наема третокласен филм, направен в родния му град. Докато гледа, забелязва нещо. Един от статистите във филма – пиколо в хотел, прилича на него. Не просто прилича, той е негов двойник. Адам решава да открие кой е този човек и каква е неговата история.

Enemy 2013 е на Денис Вилньов, режисьорът на Prisoners 2013 (Затворници), един от най-добрите филми за миналата година.

Макар да разполага с по-малък бюджет, Вилньов сътворява камерен, стилен, майсторски заснет филм, в който Джейк Джиленхол изнася отличен „моноспектакъл”. Филмът е час и половина, но е бавен и объркващ. Ще ви учуди, ще ви озори, ще ви накара да се взирате в една точка – точно като творение на Дейвид Линч или Такаши Миике.

А краят е страшен, изненадващ и може би най-сюрреалистичният, който съм виждал.

 

 

Ще го гледате ли?

Тогава спрете да четете. Няма да го разказвам или издавам какво точно става, но ще дам няколко ключа за ключалките в него.

Основната тема, ако има такава, е за контрола.

Лекцията, която Адам, обърнете внимание на библейското име, повтаря е за тоталитарния контрол и властта на диктатора. Той разказва как патрициите владеели плебеите, чрез хляб и зрелища. Така и ние сме между чука на нагона и наковалнята на баналното ежедневие. Конфликтът между нуждата да правим правилните неща и жаждата за удоволствие е бойното поле на егото.

Арахнофобия

Един от най-красивите и зловещи кадри е с гигантски паяк, сякаш излязъл от сън на Салвадор Дали. Паяците и паяжините са сред множеството алегории и метафори. Малко животни пораждат степента на отвращение и страх, която постигат те. Някои хора получават пристъп на паника, когато видят това (в повечето случаи) безобидно същество – гадене, тръпки, студена пот, непреодолимо желание да избягат и отидат някъде, където паякът не е.

В една от своите лекции Зигмунд Фройд определя страха от паяци като проекция – пренасяне на безпокойство от подсъзнанието към насекомото, което става външен изразител на вътрешните страхове.

Филмът започва със съобщение от гласовата поща на Адам – съобщението е от майка му. Според Фройд фобията от паяци при мъжете е свързана със страха от майката и контрола на вагината. В сънищата жертвата попада в паяжина и се събужда с тягостно чувство за заплаха, коварство, нещо лошо, което дебне в засада. В реалността женският паяк е по-голям от мъжкия и често го изяжда след копулация.

Повечето мъже имат страх от обвързване. Когато се „отдаваме” се оставяме да бъдем о-вързани от паяжината на другия. Връзките са дилема – искаме да принадлежим на себе си, но трябва да принадлежим и на другите. Дилемата може да се превърне в невроза, а неврозата във фобия, която ухапва душата ни.

Друг важен символ е ключът.

В „Тълкуване на сънищата” Фройд пише, че това е безспорен мъжки символ. Нужен ти е ключ, за да „проникнеш” в стаята. В Enemy 2013, той символизира съблазън и изкушение, знак е за изневярата.

Още по-важен „ключ” е една фраза, защото тя ще ви помогне да си обясните шокиращия край. Мисълта е на Хегел, цитирана е от Адам, като част от неговата лекция : „Всички действително световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на голяма трагедия, а втория – във вид на жалък фарс.”

Всичко се повтаря. И може би затова в последния кадър, колкото и шокиращ да е той, четем облекчение в очите на Адам. Страхът вече не е страх.

Мнението ми в едно изречение:

Филм от подсъзнанието на мъжа, което всяка жена трябва да види.

5 мисли по темата “Enemy – Всичко се повтаря. Всичко се повтаря…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *