Голгота

 

Calvary 2014

„Ще ви убия, отче. Ще ви убия, защото не сте направил нищо нередно. Ще ви убия, защото сте невинен… Да убиеш свещеник в неделя – това ще е добро.” 

Calvary 2014 (Разпятие) е поредният силен филм на сценариста и режисьор Джон Майкъл Макдона. Спомняте си предишния – The Guard 2011 (Големият полицай от малкия град).

Двата филма имат общо. Непоклатимият Брендън Глийсан отново е в главната роля, той е провинциален свещеник в ирландско градче. Тук е природата – ветровита и безмилостно бодра. Плоската атмосфера и черният хумор също са тук. Филмът ме разсмя два пъти повече от последните три американски комедии, които гледах – взети заедно.

Но това не е смешен филм. Това е драма. Тя започва в мрака на изповедалнята, където отец Джеймс е заплашен с убийство. Убиецът му дава 7 дни, за да уреди делата си и се помири с Бог.

Кой е убиецът? Какво ще направи отец Джеймс? Ще избяга? Ще убие? Ще се самоубие? Мистерията се разгръща в Агата Кристи стил.

 

Calvary 2014

Брендън Глийсан е поредният убедителен претендент за най-добра мъжка роля тази година. На места е като катедрала, като гранит, като монолитът на Кубрик. На други скалата ерозира под влиянието на болка, страх и отчаяние.

Calvary 2014 е пълен с религиозни алегории. Може би християните ще го намразят, а може би атеистите също. Първите ще кажат, че е атака срещу църквата, а вторите, че е нейна пропаганда.

Истина е, че в този филм има много повече вяра, отколкото в Noah 2014 (Ной) на Дарън Аронофски. Няма чудеса, няма апокалипсис, няма 3D змии. Всичко е много по-истинско – с красотата на думите, с тишината на природата и неизбежността на времето. Когато Аронофски ни показва планина, тя е огромна и красива. Когато Макдона ни показва почти същата планина, тя е огромна и красива, но и вечна. Ние сме преходни и едновременно с това в мир с този факт.

Слабостите, поне за мен, са: Кели Райли, която се напъва в ролята на Фиона, дъщерята на свещеника и любимецът ми Дилан Моран, в ролята на пиян, загубил смисъл да живее финансов спекулант –  можеха да го оставят да бъде себе си.

Мнението ми в едно изречение:

Автентичен и храбър филм.

Една мисъл по темата “Голгота

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *