Къщата от карти се огъва – ревю на сезон 3

House of cards 2013-

Хората не се променят. Така мисля, това знам и науката е на моя страна. Непопулярно мнение в култура, която вярва, че песен, книга, филм, диета, пост във Facebook или екскурзия до Тибет може да ви промени фундаментално. Не може. Променят се дрехите – не и хората в тях. Скромният си остава скромен. Лъжецът си остава лъжец. Крадецът – крадец. Прасето – прасе. При „нормалните“ хора са възможни вариации, поради  силни емоционални изживявания или ситуационни нужди – смърт, тежка болест, природно бедствие. Социопатите са непоклатими.

Трети сезон на House of cards 2013-(Къща от карти), първи епизод, първа сцена – връщаме се при Франк Ъндърууд, който препикава гроба на баща си. Казах ли ви!? Какво начало!

Рядко пиша за сериали, защото рядко ги гледам. Има изключения като това и това, и това също, но по принцип нямам време и бързо се отегчавам. Бързо се отегчавам, защото сериалите бързо навлизат в предвидимо житейско русло.

В трети сезон с нас все още са стабилната актьорска игра и стилната атмосфера, както и няколко красиви пейзажа. Нещо ново, което ми хареса – Ларс Микелсен.

 

Той е в ролята на руския президент Виктор Петров. Освен, че е страхотен актьор – спомнете си го като Чарлз Магнусен, достойният противник на Шерлок Холмс, Ларс получава едни от най-добрите реплики и диалози. Като този:

 

 

Нещата, които не ми харесват:

Очовечаването на Франк и Клер

Поне аз възприемам House of cards 2013- като стилизирана модерна версия на антична трагедия или шекспирова драма. Франк и Клер са интересни, защото се бомбастично ненормални. Обичаме ги, както обичаме  Ханибал Лектър. Сценаристите ги убиват, когато ги накисват в баналността на живота и нормалността на човешките емоции.

 

Социопатите не са „като всички останали“.

Липсва съспенс

Няма напрежение, няма агресия, няма макиавелизъм. Дори репликите на Франк към публиката не са шокиращо силни.

И най-важното – сериалът ще продължи повече от нужното

Вместо да го направят в 3 стегнати сезона, както е оригиналния сериал на BBC, Netflix ще издои максимално зрителите. Историята ще бъде провлачена. Пълно е с филъри* и второстепенни сюжетни линии. Направо можеха да вземат Питър Джаксън.

Трети сезон е колкото за реквизитните битки на Франк Ъндърууд, толкова и за кариерните неволи на Клер Ъндърууд. Но също и за:

 

Дано четвърти сезон е последен – ще е за добро.

________________________________________________

*Filler – сцена, която не движи сюжета напред. Например ненужен диалог, музикален монтаж с ходещи хобити или друг дълъг кадър към нищото – тъмна стая, празно стълбище, път, гора, езеро, чиято цел е единствено да добави време към дължината на филма.

Свързана публикация: Филми за политици, лидери, граждани

2 thoughts to “Къщата от карти се огъва – ревю на сезон 3

  1. Аз лично смята за доста лошо решението с Микелсен, който да, играе добре, но не, не ме кефи нито перфектният му английски /а знаем, че руснаците имат специфичен такъв/, нито пък абсолютната липса на руски.. И само заради очевадната прилика с Путин, ми е малко самоцелно участието му при добри руски актьори, които биха могли да изиграят президента. Най- нелепа е сцената с Pussy Riot, но на бай американец едва ли му прави впечатление. Лошото е, че не се гледа само в Щатите:)) И Още един въпрос: защо заглавието продължава да се превежда „Къща от карти“ вместо „Кула от карти“? Наистина ми е интересно има ли причина, не се заяждам 🙂

  2. Да, мисля, че на американската публика не й прави впечатление качеството на руския. Така, както българската не би могла да различи мандарин от кантонски например.

    Вчера вечерта обсъждах сцената с Pussy Riot – и според мен е най-тягостното и пластмасово нещо, което съм гледал наскоро.

    В момента подготвям една класация, която включва Crank 2006 – заглавието е преведено като „Огън в кръвта“??? Преди години имаше казус как да се превежда Quantum of Solace. Филмът бе преведен като „Спектър на утехата“, въпреки че „Частица утеха“ е по-точно. Когато бях в гимназията имаше национален езиков дебат дали „Джурасик парк“ е „джурасик“ или „юрски“.

    В моята работа често превеждам комерсиални текстове. Те биват смислово транслирани дума-по-дума и изпращани обратно до клиента в чужбина, за да потвърди дума-по-дума дали е ОК с предадения смисъл. Предполагам, че с филмите е същото. Ако клиентът иска да е „къща“ е „къща“, а не „кула“ 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *