Където и да седна съм център на света – опияняващото усещане за всемогъщество

Мадона целува огледало, снимка на Bruce Weber, списание LIFE, декември 1986

Средният коефициент на интелигентност в България е 95-98 точки. Мислите ли, че сте над средното? Средният ръст на мъжете в България е 175 см, а на жените – 163 см. Какво сте написали в личната си карта? Смятате ли, че имате по-добри рефлекси от средното? А памет? Ако карате кола, смятате ли се за по-добър шофьор от средното? 93% от американските шофьори се смятат. Допускате ли, че хората ви харесват? Защото 85% от хората допускат, че са над средното ниво на харесване.

Освен, че сте по-високи и по-красиви може би сте и по-добри певци, танцьори, готвачи, спортисти, любовници или… играчи на покер. Няма начин да не сте над средното, поне в няколко от тези категории – a може би във всички?

Повечето хора вярват, че са повече от повечето хора.

Чувството на илюзорно превъзходство ни помага да функционираме. Друга позитивна илюзия, която имаме е оптимизмът. Оптимизмът е „знанието” на пушача, че точно той няма да хване рак. Оптимизмът кара хората да сключват брак и вярват, че няма да приключи с развод. Оптимизмът движи малкия бизнес, а също и пазара на вредни храни. Заради него обичаме повече петък, отколкото неделя и сме сигурни, че любимият ни отбор ще стане шампион.

Така се движим в живота – на балон с нагорещен въздух от самозаблуди и позитивни очаквания. Това ни помага да оцелеем като вид. Депресивният реализъм не е преимущество в естествения подбор. Прекалената самоувереност обаче лесно преминава във високомерие, арогантност и болестна самовлюбеност.

 

Zoolander 2001, Sex and the City 1998-2004, Maps to the Stars 2014, Mad Men 2007-

Да предположим, че докато си топите краката в някой язовир попаднете на златната рибка. Тя е уморена и може да ви изпълни само едно желание. Рибката ви дава избор, можете да изберете от: една месечна заплата повече, една вечер на секс без задръжки или последици – с мъж или жена от вашите фантазии, една незабравима гурме вечеря или един ден с искрени, сърдечни комплименти от всички.

Аз се двоумя между секса и храната. Какво ще изберете вие?

Вариант на тази дилема е използван в психологическо проучване през 2010, проведено сред студенти. Победителят – с мнозинство, са комплиментите. Да, днешните младежи биха избрали „лайковете” пред пари, секс или храна.

 

Blue Jasmine 2013, The Bling Ring 2013, The Master 2012, Nip/Tuck 2003-2010

Това е модерният свят – глобална нарцистична експлозия. Според изследователите даже епидемия. Родените след 1980 показват невиждани нива на самовлюбеност. Днес 70% от американските студенти са много по-нарцистични от студентите преди 30 години.

Нарцис чумата се развива по-бързо дори от затлъстяването. Апропо, 80% от американските родители споделят мнението, че детското затлъстяване е епидемия. Но 84% от същите родители отричат, че собствените им деца са дебели… въпреки че 30% от децата са.

 

Game of Thrones 2011-, Clueless 1995, Charlie and the Chocolate Factory 2005

Виждате ли, всичко започна с родителите и учителите. Те, подкрепяни от различни обществени организации, през ’80-те развиха нов начин на възпитание, базиран на самочувствието. Много родители започнаха да втълпяват на децата си, че са красиви, умни, чудесни и като цяло неповторими. Всички деца станаха специални. Всички започнаха да печелят награди дори, когато не ги заслужават. А самохвалството стана здравословно. Родителите се вкопчиха в чедата си и не ги оставиха да си тръгнат – поне емоционално. Изградиха около тях защитен ров от внимание, възхищение, аплодисменти и хвалебствия.

 

Sex and the City 1998-2004

После дойдоха електронните игри и компютрите. Истинската игра умря, а тя е важна, защото учи, че на света има и други гледни точки. Има граници и наказания, и болка. „Повече няма да си играя с теб” е велика присъда. Когато децата изолират прегрешилия в групата те го учат, че не е специален, не е единствен, не е незаменим и ще трябва да се научи да „кооперира” с тях.

 

Justin Bieber's Believe 2013, Iron Man 2008, Iron Man 2 2010

 

Киното и телевизията бяха залети от нарцистични герои, които служат за пример и будят завист.

 

 

Риалити програмите предизвикаха бум на микрознаменитости – хора, които са известни със своята известност. Хора, които са богати, защото са център на вниманието.

 

Mean Girls 2004, Keeping Up with the Kardashians 2007-, Pledge This! 2006

А сега и социалните мрежи. Проучване от тази година показва, че над 60% от потребителите ги използват основно, за да се перчат пред „приятелите” и „следовниците си”. Мрежата е пълна с незрели емоционални хулигани, които измъчват без жал.

 

Dom Hemingway 2013, Wall Street 1987, The Social Network 2010

Какво да направите? С нарциси не се спори, защото те не грешат. Мненията им не се опровергават, защото те са от последна инстанция. Ако работите с някой от тях, вече го знаете. Те са грандомани – всяка добра идея е измислена от тях, всяко постижение – им принадлежи. Те се продават пред шефовете, но са садисти спрямо подчинените си. Надушат ли слабост – атакуват.

Единственото нещо, което можете да направите е да кимате, да се усмихвате и при първа възможност – да спрете да си играете с тях.

Свързани постове:

МИТ: Българите са втория по интелигентност народ в света.

Ревю на Blue Jasmine 2013 (Син жасмин)

За религиозния фундаментализъм

 

4 мисли по темата “Където и да седна съм център на света – опияняващото усещане за всемогъщество

  1. Реших да коментирам, защото статията много ми хареса, а и тук е засегнат проблем, за който почти никога не се говори. Този пример със златната рибка и избора, е много точен.. Прави ми впечатление, че в днешно време има хора, които биха изменили мнението си, биха променили външността си, дори биха се простили със собствената си идентичност, стига само да се нагодят към това, което се смята за харесвано и да отговарят на стереотипите.
    Съгласна съм и с това, че много често в киното и във всички риалити предавания, вече е станало тенденция да се създават образи, които сами по себе си са нещо уникално. Те са по-красиви, по-силни, по-мъдри, или имат някакви супер сили, които ги отличават от простолюдието. И без никой да се усеща и да го осъзнава, идеята че да си нещо повече е хубаво, се запечатва в съзнанието на съзряващото поколение и всеки гледа да „избута“ този до себе си, вместо да му помогне, родителите учат децата си да не отстъпват.. Като цяло се създава една извратена представа за това какъв трябва да бъде човек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *