Кога е времето да се откажеш?

 

Mortdecai 2015

Загубих пари. Докато съм плащал сметката, съм изпуснал две банкноти от по 20 лв. Изпуснал съм ги, а те са паднали под масата. Представете си как се почувствах, когато тръгнах да се качвам в такси с увереността, че имам 40 лв. в джоба, но открих, че там няма нищо. Представете си как се е почувствал келнерът, когато е започнал да разчиства масите и е намерил 40 лв. на пода. Аз съм бил нещастен, той е бил щастлив.

Психологията дори знае колко нещастен и колко щастлив. Аз съм бил два пъти по-нещастен, отколкото той е бил щастлив. Ако загубите, ще изпитате два пъти по-голяма психическа болка отколкото удоволствие, ако спечелите.

Човешката психика винаги се фокусира върху загубата повече, отколкото върху печалбата. Страхът и болката от провала са много по-силни от щастието на победата.

Помислете.

Колко често сте излизали от филмова прожекция – преди края? Колко често сте дочитали книга, след като сте разбирали как ще свърши – още в средата? Колко често сте преяждали с храна, за да я „спасите” от разваляне? Защо стоите на работа, която не ви харесва? Колко време сте били във връзка, за която знаехте, че няма бъдеще?

Моите отговори са: Около 4-5 пъти / винаги / постоянно / защото вярвам, че нещо може да се промени / доста.

Предполагам, че вашите отговори са подобни. Причината – инвестирали сме в по-горните неща и ни е страх, че ще загубим инвестицията, ако се откажем.

Често работим по собствени проекти, чието изпълнение зависи и се контролира от нас. Клиентът, ако го има, не е фактор за взимане на решение. Понякога тези проекти вървят нескопосано и явно трябва да спрат, защото ни носят истинска загуба на пари, време и енергия. Но те никога не спират, защото „ние не се отказваме”.

Това е, което ни учат, нали. Искаш ли това момиче – не се отказвай! Искаш ли този клиент – продължавай! Искаш ли тази кола – не спирай! Искаш ли слава – стигни финала! Никога не се предавай! Предават се загубеняците.

 

Never Back Down 2008

Истината е: Победителите никога не се отказват, отказващите се – никога не побеждават. Истина ли е?

В Олимпийските игри участват повече от 10 000 атлети. Медал взимат 900, златен около 300. Проверих. Шампионите са 3%, „загубеняците” са 97% и повечето стигат финалната линия. Под 40% от ловните опити на гепарда са успешни.  След определена дистанция хищникът се отказва, за да не изразходва твърде много енергия. Природата го е измислила.

Ридли Скот e режисьор и/или продуцент на: Child 44 2015, Get Santa 2014, Exodus: Gods and Kings 2014, Before I Go to Sleep 2014, The Counselor 2013, Prometheus 2012

Последните проекти на М. Найт Шаямалан, Терънс Малик. Ридли Скот и Оливър Стоун говорят за режисьори, които са уморени, изхабени или поне нуждаещи се от пауза и преосмисляне.

Последните 5 филма на Джони Деп са боклук + доказана, масивна финансова загуба за хората, които са ги направили. Очевидно е, Джони има нужда от промяна, от глътка чист въздух, от време да види някой от последните си филми (защото той никога не го прави). Никълъс Кейдж – още повече.

Dark Shadows 2012, Outcast 2014

Да – Алън Рикман проби на 46, той е пример за мъж, който дълго време не изоставя актьорската си мечта. Но Грета Гарбо се отказва от киното на 36 – в пика на кариерата си. Полковник Сандърс стартира KFC на 65, след като е отказал много други неща. Вера Уонг се занимава с кънки, но разбира, че няма талант и… се отказва. Опитва да е журналист, но пак се отказва. Накрая – на 40, става дизайнер, който днес струва $115 милиона.

Джулия Чайлд стартира готварската си империя на 50. Реймънд Чандлър публикува първата си книга на 44, а Чарлз Буковски става писател на 51, след като е отказал неведнъж да е „трудещ се”. Същото се отнася и за хората стартирали компании като Oracle, Zynga и Twitter.

Дилън Моран

Не е ли полезно да празнуваме не само, когато някой пресече финала, а и когато откаже да го направи? Да спреш или да промениш посоката е зряло и рационално. Когато рибар стои на място, на което не кълве, той си събира такъмите и отива на друго. Поне, ако е умен рибар.

Истинското майсторство е да прецениш – кога е това време. Кога е оптималния момент да си вдигнете партакешите?

The human psyche is always more occupied with the loss, rather than the win. The fear and pain of failure are greater than the exhilaration of victory.

Think about it.

How many times have you left a theater screening before it’s over? How many times have you finished a book although you knew how it’d end half-way through? How many times have you overeaten just to ”save” the food from spoiling? Why would you stay stuck in a job you don’t like? How long would you be in a relationship that you know has no future?

My answers: About 4-5 / always / all the time / because I still belive something might change / quite often.

I assume your answers would not be much different. The reason is – we’ve invested in these things too much to allow ourselves to lose the investment, to give up.

We often work on our own projects, the execution depends and is determined by us. The client, if there is one, does not play a part in the final decision. Often projects like that run unsmoothly and it is soon evident that they need to be dropped, because they are nothing short of a waste of money, time and energy. Yet they are never dropped, because “we’re not quitters”.

This is how we’ve been taught, right? You want that girl? Don’t give up! You want that client? Keep pushing for it! You want that car? Don’t ever stop! You want fame? Head for that finish line! Never give up at any cost! Only losers give up.

Truth: winners never quit and quitters never win. Or is it really true?

There are over 10 000 athletes competing in the Olympics. Only 900 of them leave with a medal, 300 of them Gold. So the winners amount to 3%, while the losers are 97% although most of them did reach the finish line. A little under 40% of cheetah’s attempts at prey are successful. After a certain distance the predator gives up to save energy. Nature knows best how to preserve itself.

Ridley Scott is a director and/or a producer of: Child 44 2015, Get Santa 2014, Exodus: Gods and Kings 2014, Before I Go to Sleep 2014, The Counselor 2013, Prometheus 2012

The last projects of directors M. Night Shyamalan, Terrence Malick, Ridley Scott and Oliver Stone are the works of fundamentally tired directors, who certainly need to take a pause and reflect.

Johnny Depp’s last 5 films are total garbage and a massive financial loss for the producers. Evidently, the actor needs a breath of fresh air, and perhaps to take the time to actually see one of his movies (since he never does). Nicolas Cage – I won’t even go there.

Outcast 2014, Dark Shadows 2012

Yes – Alan Rickman’s break was at age 46, he’s a glaring example of a man who never gave up his acting dreams. Yet Greta Garbo gave up the movies at 36 – in the peak of her career. Colonel Sanders founded the KFC chain at age 65 after giving up at many things. Vera Wong tried figure skating until she realized she had no talent and…gave up. She tried journalism and gave up. Finally – at the age of 40 – she became a designer, worth $115 million today.

Julia Child founded her cooking empire at the age of 50. Raymond Chandler became an author at 51 after giving up “working” several times. The same observation applies to the founders of Oracle, Zynga and Twitter.

Could it possibly be right to celebrate not only the crossing of the finish line, but also the courage to know when to give up a race. To stop or change one’s course of action is mature and rational. When a fisherman finds himself standing in a place where fish won’t bite, he packs his bags and moves to another place. If he’s a smart fisherman, that is.

It’s a real mastery to know when the right time is. When is the right time to pack your bags and go?

2 мисли по темата “Кога е времето да се откажеш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *