Критически дисонанс – 5 филма, обичани от критиците, но не от мен и обратното

Mabel Normand 1892 – 1930

 

Дисонансът – музикален, културен или когнитивен, винаги ми е интересен. Той нарушава хармонията, съгласието, общата представа и традицията. Не ме търсете там, където има традиции и обичаи. Ей, дори не съм бил на абитуриентски бал – по собствено желание.

Това ме прави малък дисонанс.

Критическа любов

 

Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull 2008 (Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп)

Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull 2008

Рейтинг на критиката: 78%

Роджър Ебърт му дава 3,5 от 4 звезди, някои го наричат „забавен“, други „поредната класика“, а комунистическата партия в Русия настоява да бъде забранен.

Според мен е уморен, преигран и насилен B-филм, който не си заслужава обсъждането дори от комунисти.

Stuart Little 2 2002 (Стюарт Литъл 2)

Stuart Little 2 2002

Рейтинг на критиката: 81%

Критиците смятат, че е „визуално възхитителен“ и „сладък“.

Аз мисля, че е лишен от находчивостта на първия филм, а хуморът му е плосък – като ходилата на катаджия. Поредният „семеен филм“, който ви отказва да имате семейство.

Boyhood 2014 (Юношество)

Boyhood 2014

Рейтинг на критиката: 98%

Продукцията заснема порастването на едно момче от 2002 до 2013. Критиците отварят устичка и захапват кукичката: „новаторски“, „оригинален“, „велик“, „крайъгълен камък“, „фундаментална промяна в начина на снимане“.

Намразих претенцията на Ричард Линклейтър, още като прочетох тези мнения. Толкова я намразих, че не съм я гледал. Rozix каза, че е скучен боклук – сигурен съм, вярвам й.

Преди 56 години Франсоа̀ Трюфо̀ снима Les quatre cents coups 1959 (400-те удара), филмът стартира френската Нова вълна в киното. Главният герой е Антоан Доанел (Жан-Пиѐр Лео̀), 14-годишно момче с труден характер. Трюфо̀ ще използва същия герой (и актьор) в още 4 филма. Героят остарява  пред очите ни – в продължение не на 11, а на 20 години. Granada Television продуцира The Up Series 1964-, който проследява живота не на едно, а на 14 деца. Досега има 8 епизода, които покриват 49 години. Децата вече са на 58, а първият режисьор на експеримента – Пол Алмънд, почина този април.

Selma 2014 (Селма)

Selma 2014

Рейтинг на критиката: 99%

Selma 2014 вдигна повече шум с протестите (които екипът рекламно генерира), че Академията не номинира достатъчно чернокожи актьори, отколкото със собствените си качества и достойнства.

А те не са много. Дейвид Ойелоуо е сред тях – британец, който говори с американски акцент, до тук ли стигнахме? Филмът е пълен с исторически грешки, лепкава сантименталност и рутинни изпълнения от поточната линия за шаблони на Опра.

The Third Man 1949 (Третият мъж)

The Third Man 1949

Рейтинг на критиката: 100%

„Брилянтен“, „безупречен“, „филм с изкусни обрати“, „абсолютна трилър класика“, която „промени начина, по който гледам на света“ – леле, очевидно им харесва.

Когато излиза филмът не е по вкуса единствено на критиката в Австрия – по обясними причини. Показва следвоенна Виена, като място пълно с малки, дребнави, двулични еснафи. Предполагам нещата не се променили много оттогава. И за да бъде дисонансът още по-голям – Греъм Грийн пише сценария, а Орсън Уелс играе лошия – и то добре.

Но аз намирам музиката глупава и дразнеща – като главния герой. Злодеите двуизмерни, Алида Вали е слаб чай и нищо не ме изненада, освен дължината, която е достатъчна, за да ви приспи напълно.

Критическа омраза

 

Blade 1998 (Блейд)

Blade 1998

Рейтинг на критиката: 55%

„Скучен“ и „безнадеждно остарял, още преди премиерата си“ – са очевидно мнения на „специалисти“.

Blade 1998 е един от филмите, които създават златни стандарти, за това как се снима по комикси. А интрото е може би едно от най-яките изобщо.

Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава)

Only God Forgives 2013

Рейтинг на критиката: 40%

А публиката го мрази още повече. Но не и аз… защото

Equilibrium 2002 (Еквилибриум)

Equilibrium 2002

Рейтинг на критиката: 38%

„Ненужно хабене на лента“ – според едни, изненадващо добър – според мен.

Predator 1987 (Хищникът)

Predator 1987

Рейтинг на критиката (когато излиза): 36%, днес – 78%.

Predator 1987, заедно с Psycho 1960 (Психо), Fight Club 1999 (Боен Клуб) и няколко от класиките на Кубрик, е пример за заден ход. В началото, той е нападнат от „Ню Йорк Таймс“ и известни феминистки. Днес е „образец в екшън жанра“ – съгласен съм.

The Boondock Saints 1999 (Светците от Бундок)

The Boondock Saints 1999

Рейтинг на критиката: 20%

„Глупав“, „неморален“, „нехуманен”, „естетически несръчен Тарантино клонинг“ – са някои от любезните определения.

На това  му викам да хвърляш бисери пред свинете. Според мен филмът е като дa хапвате… свинско или KFC, или да носите скъпо бельо, или да притежавате Ламборгини – няма смисъл и дори може би е вредно, но ви харесва.

* Рейтингите са от Rotten Tomatoes

Свързани постове

Много надценени филми или поне 13 от тях

Подценени филми за уикенда 1

Подценени филми за уикенда 2

Подценени филми за уикенда 3

4 мисли по темата “Критически дисонанс – 5 филма, обичани от критиците, но не от мен и обратното

  1. Много съгласен и в двете посоки. За филмите, които съм гледал, де.

    Ако правех такава, със сигурност в графата харесван от критиката, щях да добавя Gran Torino, всичко на Терънс Малик и Silver Linings Playbook.

    За харесвани от мен, но не и от критиката, щяха да са значително повече, защото има някакви моменти от живота ти, в които някакъв филм ужасни ти повлиява, пък ако го изгледаш година по-късно той не е нищо особено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *