Любимите ни режисьори

 

Мартин Скорсезе - камео в Hugo 2011

Този пост се роди заради Rozix, която постоянно говори за любимите си режисьори. Аз предложих да се ограничим до 5 имена, защото смисълът е да изберем най-доброто, а не най-лесното.

Rozix

 

Топ 5 Rozix

Луис Бунюел – любимият ми дон Луис, с който (няма как да не спомена) сме родени на една и съща дата. Защото дава на сюрреализма кино, защото осмива религията, лицемерието и клишетата. Защото е казал: Nothing would disgust me more morally than winning an Oscar.

Ингмар Бергман – защото това е Достоевски на киното. Толкова болезнени и разголващо откровени истории за човешката душа никой не умее да разказва.

Федерико Фелини – защото прави магия, не кино. Защото вдъхновява режисьори по цял свят да имитират кинематографията му и така помага киното по света да стане по-красиво. Според мен Паоло Сорентино нямаше да направи великолепния La Grande Belleza, ако преди това Фелини не беше направил La Dolce vita, 8 ½ и Amarcord.

Алфред Хичкок – защото е майстор на съспенса и жонглира със страховете /си/. Защото е казал: The length of a film should be directly related to the endurance of the human bladder. Някой трябва да го напомни на Питър Джаксън… и на Максим Генчев.

Луи Мал – защото няма как да не включа французин. Защото два от най-любимите ми филми са негови: Damage и Atlantic City. Защото прави страстни и някак дискретно мрачни филми. Защото е казал: Well, Fellini… there is always Fellini.

Галина

 

Top 5 Галина

Фатих Акин – колкото и странно, гледала съм всичките му филми, дори и късометражните. Харесва ми, че е мултинационален, защото в нашите географски ширини сме свикнали да обвиняваме произхода си за какво ли не.

Андрей Паунов – Ще го посоча като режисьора, който ме накара отново да гледам българско и документално кино. Харесва ми визуалния разказ.

Федерико Фелини – Любо, знам, че мразиш как звучи италианското кино, но не мога да го пропусна.

Дейвид Финчър – От дарк драматизма му винаги ме побиват тръпки.

Дейвид Линч – Защото е психо.

 

КИРИЛ

 

Топ 5 Кирил

Джим Джармуш – е единственият от набедените за арт режисьори, чиито филми са актуални, без необходимата доза снизхождение, с която се гледат „такива“ филми.

Тери Гилиъм – е универсален, няма жанр и сценарий, който да не „пребори“.

Дарън Аронофски – защото всичките му филми са уникални, без Noah 2014 (Ной), още не вярвам, че го е направил той.

Братята Коен – заради малките и незначителни истории, които толкова добре разказват.

Клинт Истууд – щеше да е много дразнещ актьор, ако не беше толкова добър режисьор.

Lubomir

Аз избрах така: направих списък с 20 имена и след това елиминирах един по един режисьорите по тези 3 показателя:

Оригиналност – Новатор ли е режисьорът? Това, което прави правено ли е преди него?

Майсторство – Доколко владее аудио-визуалната медия? Как изглежда филма? Как звучи? Какъв е монтажът? Цялата техническа вещина и опит, които според мен са задължителни.

Интелигентност – Киното е и чувство, но и разум. Разказ. Умните хора разказват по-добре от глупавите, защото могат да анализират и  синтезират по-добре. Техните истории съблазняват, забавляват, очароват, вълнуват, гъделичкат, оставят спомен.

 

Топ 5 Lubomir

№5 Никълъс Уиндинг Рефн – думата “picture” има около 30 значение на английски език. Първото е „рисунка”, използва се и за „фотография”, но също и за „филм”. Реших да избера съвременен режисьор, който „рисува” филмите си.

№4 Ингмар Бергман – не съм гледал всичките 60 филма на шведа, но от тези, които съм – харесвам всичко. Бергман е философ, психолог, умен писател, чиито филми настояват за отлични актьори.

№3 Стенли Кубрик – никога не печели Оскар за режисура. А Йохан Себастиан Бах е бил известен като вещ органист, но не и като композитор приживе. Йоханес Вермеер не е бил известен изобщо. Винсент ван Гог продава само една картина, докато е жив, а Кафка не публикува нищо съществено. Но дали някой си спомня джуджетата, които са печелели пари, награди и слава по времето на тези гиганти?

№2 Искам да съм Сидни Лъмет в това, което правя – искам да съм майстор. Майстор, който познава всяка тънкост на занаята, но въпреки това етичен и дисциплиниран. Който владее формата, но винаги е готов да импровизира. Който дава свобода на всички – да бъдат най-доброто от себе си.

№1 Имах проблем с другите 4, нямах никакъв с моя номер едно. Алфред Хичкок не измисля киното, но прави повече от всеки друг режисьор, за да е то това, което е днес. Филмите му, снимани миналия век, все още работят по-добре от направени през този. Историята, емоцията, камерата, монтажът, декорите, мъжете, жените, птиците – всичко работи, за да привлече, изкуши и прелъсти най-великия воайор – публиката.

6 мисли по темата “Любимите ни режисьори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *