Д-р Лектор срещу д-р Лектър

Poster by Andrew Swainson, released as part of Hero Complex Gallery's "I Am The Law/Life of Crime"

Знаете ли, че първият филм в който се появява Ханибал Лектър не е The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата)?

Първият филм е Manhunter 1986 (Ловец на хора). Но заради проблем с авторското право името на героя е сменено от Лектър на Лектор. Ролята изпълнява Брайън Кокс и според Теменуга, той е по-страшен от Хопкинс. Съмнявах се в това – до миналата седмица, когато го гледах за първи път.

Реших да направя сравнение между два филма, направени по една и съща книга.

И така: В синия ъгъл е Manhunter 1986, неофициалният шампион на фенове и критици. В червения ъгъл – охранен и напомпан, е Red Dragon 2002 (Червения дракон). 

Книгата

Роман

„Червения дракон” е вторият роман в кариерата на Томас Харис. Писателят прекарва месеци в обстойно проучване на серийните убийци и психопатите. Посещава серия от лекции в Куонтико, академията на ФБР и се консултира с най-добрите профайлъри.

Филмът, който следва книгата verbatim e Red Dragon 2002. За което не печели точка, защото да следваш книгата не означава автоматично положително или отрицателно нещо.

Режисьорите

Manhunter 1986 има по-добрия режисьор. Досега Майкъл Ман е режисирал 19 проекта – от тях 9 кино филма, a поне 6 са отлични.

 

Вляво: филми на Майкъл Ман / Вдясно: филми на Брет Ратнър

Брет Ратнър – макар по-млад, е режисирал 12 филма. Red Dragon 2002 е най-добрият в кариерата му. Сериозно, всичко останало е в скалата от посредствено – надолу.

1986 vs. 2002

Топирани прически, полиестерни костюми, ризи от изкуствена коприна, музика от синтезатор… не допринасят никак за грациозното остаряване на Manhunter 1986. Днес филмът изглежда „вехт“, поради нещастието да е сниман през ‘80-те.

 

Manhunter 1986

Единствените приемливи моменти са композициите, в които Майкъл Ман започва да открива любовта си към кобалтовото синьо.

Manhunter 1986

За което печели точка.

 

Manhunter 1986

И за това…

…както и това…

Manhunter 1986

Бюджетът

Брет Ратнър работи със $78 милиона и си личи. По-добри декори, камера, осветление и постпродукция. Майкъл Ман разчита едва на $15 милиона и отлична актьорска игра.

 

Red Dragon 2002

Уил Греъм

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002

Профайлърът е изигран по различен начин от Уилям Питърсън и Ед Нортън. Гласът ми отива за първия. Питърсън изгражда един наранен, счупен, дори болен човек. Който едновременно иска да помогне на жертвите, но и изпитва ужас и паника от света, в който трябва да се потопи. Това печели симпатиите ни.

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002

След срещата си с Лектор Уилям Питърсън побягва по коридорите на лудницата. После спира, защото му призлява. След същата среща Нортън излиза спокойно. Ед е добър актьор, но има тенденция да играе почти всичките си роли като напушен с марихуана.

Франсис Долархайд а.к.а. Червения дракон

Том Нунан или Ралф Файнс?

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002

И двамата са страхотни. Разликата е в подхода към героя от страна на сценария. Нунан е почти анонимен – страшен, защото ни е непознат. Висок, изпит, втренчен, говори малко, движи се като зомби.

Red Dragon 2002 се фокусира повече върху историята зад Долархайд. Разбираме защо той е това, което е. Въвеждането му в историята е много по-добро. Макар да не го докарва на ръст Файнс е динамичен и великолепен.

 

В тази сцена лицето му преминава през три различни емоции – за секунди.

Лицевите му мускули са тероризирани постоянно. Неговият Дракон е драматичен, преживява емоционални пикове – от екзалтиран бум към ужасяващ спад.

Той се бори с нещото в себе си.

Сцената, в която изяжда картината на Уилям Блейк е ключова.

Реба Макклейн

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002

Поддържащите актьори – тук Red Dragon 2002 нанася серия от тежки крошета. Емили Уотсън бие с две дължини Джоан Алън. Manhunter 1986 не само не дава възможности на Алън да се изяви, но любовната връзка (и сцена) между нея и Дракона е насметена и нелепа.

Джак Крофорд

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002 / The Silence of the Lambs 1991

Предпочитам Харви Кайтел, пред Денис Фарина. Но и двамата имат проблем. Изглеждат повече като корави „ченгета“, отколкото умни „агенти“. Това само доказва колко добър е Скот Глен в The Silence of the Lambs 1991.

Моли Греъм

Мери-Луис Паркър е по-яката съпруга. Ким Грайст получава много повече екранно време, но е бледа и незапомняща се.

Manhunter 1986 / Red Dragon 2002

Фреди Лаундс

Филип Сеймур Хофман засенчва Стивън Ланг, в ролята на жълтия репортер. Наистина искате да му праснете една в мутрата, но искрено го съжалявате, когато Драконът го измъчва.

Да влезе Ханибъл!

Браян Кокс или Антъни Хопкинс?

Хопкинс. МОМЕНТ! Ще обясня защо.

Manhunter 1986

Браян Кокс изиграва Лектор реалистично. Това е причината много хора да го харесват повече. Не си криви лицето, не се взира, не се зъби, не носи маска… Както и Теменуга казва – истинските убийци на пръв поглед изглеждат нормални, може да са ви съседи. Това e страшно.

 

Red Dragon 2002

Да, но Ханибъл не е като всички останали. Той е специален. Той е изключение. Хопкинс преиграва, но в Red Dragon 2002 Ханибъл е част от историята. Той „работи“ заедно с Уил Греъм, активен елемент е от цялото. В Manhunter 1986 той е епизодичен и плитък.

Историята

Manhunter 1986

Това е решаващо за нашия мач. Manhunter 1986 е за Уил Греъм – съпругът и бащата. Майкъл Ман отделя много време за дълги, меланхолични семейни моменти. Уил Греъм бъбри с русата си жена, бъбри с русия си син, пак бъбри с русата си жена, и пак… Manhunter 1986 е колкото трилър, толкова и семейна драма.

Red Dragon 2002

Red Dragon 2002 не е безупречен – сцената, в която Уил Греъм залавя Лектър е, ако не излишна, то поне глупава. Но фокусът е върху „мръвката“ – Ханибъл Лектър и Франсис Долархайд. Не мога да пропусна, че Брет Ратнър се качва на раменете на Джонатан Деми. Множество сцени, като въвеждането на Лектър в историята, са (пре)копирани – кадър по кадър, от The Silence of the Lambs 1991.

Краен резултат:
Manhunter 5:9 Red Dragon

Свързана публикация

Не за първи път правим сравнение между два филма, направени по общ изходен материал. Ето сравнението между шведския и американския прочит на: „Мъжете, които мразеха жените“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *