Кой ще пази пазачите?*

Citizenfour 2014 (Гражданин четири) е важен филм. Толкова важен, че дори взе Оскар за документално кино – 2015. Но на вас не ви пука за него. Не се притеснявайте – на повечето хора също.

Продуцентът и режисьор Лаура Пойтрас ни прави свидетели на исторически момент. Това, което виждаме не е блестящо, величествено или грандиозно. То се случва за осем дни в малка хотелска стая в Хонконг. Пойтрас се озовава там след криптирана кореспонденция с анонимен източник, който се идентифицира като Citizenfour. Едно от съобщенията му до нея гласи:

Цитат: Citizenfour 2014

Звучи като роман на Робърт Лъдлъм или Том Кланси, но е реалност. Лаура и двама разследващи журналисти – Глен Гринуалд и Юън Макаскил, се озовават лице в лице с Едуард Сноудън.

Citizenfour 2014

Докато десетина служби по света търсят американския „супер шпионин”, който всъщност е просто IT, той ще разкаже неща, от които ще ви прилошее – поне за малко. Като ви мине ще си зададете 3 въпроса.

Подслушват ли ме? Мога ли да се защитя? Герой ли е Сноудън или двоен агент?

Кратките отговори първите два въпроса са: „Да” и „Не”.

Да – подслушват ви.

Или поне могат да ви подслушват, ако пожелаят. Това, което Агенцията за национална сигурност на САЩ има право да събира законно за американските граждани са метаданни. Това е информация за самата информация.

Skyfall 2012

Ако сте направили снимка, метаданните биха били: датата, часа и мястото, на което сте снимали, посоката и разстоянието на камерата… Но не и самата снимка.

Ако сте се обадили по телефона: датата, часа и мястото на обаждането, на кого сте се обадили, продължителността на разговора… Но не и самият разговор.

Ако не сте американски граждани, тогава Агенцията ще открадне личната ви информация, защото това правят разузнавателните служби по принцип.

Citizenfour 2014 - Сноудън крие лицето си, когато работи с компютър

Можете ли да се защитите?

Можете – ако живеете в землянка в Кандахар или в Съевата дупка – без интернет, телефон и електричество. Нещо, което няма да направите. Нито ще станете гениален програмист и хакер, който знае как да заличава следите си.

Сноудън ще ви шашне: Агенцията може да следи едновременно 1 000 000 000 телефонни разговора. И това само от един свой център. Има 20 подобни центъра и се строят още. Някои са извън САЩ – приети са с ясното съзнание и дори по молба от Великобритания, Франция, Германия. Които след това разиграват сцени на възмущение, че ги подслушват.

Герой или двоен агент?

Псевдонимът на Сноудън е Citizenfour – Гражданин четири, защото, не е първият човек от редиците на Агенцията, който алармира обществото. Ед ще се сравни с хидра – чудовището, което не можете да убиете, защото на мястото на всяка отсечена глава израстват три нови.

Мата Хари, Олдрич Еймс, Ким Филби, Робърт Хансен – има много хора, които решават да сменят отбора, движени от пари, идеология, секс, страх или его. Във филма ще видим един от тях – Джулиан Асанж, който се опитва да помогне на Сноудън да избяга във Венецуела или Еквадор.

Сноудън не е движен от същото, което движи Асанж. Асанж е уверен, агресивен, даже психопат, той копнее да е в светлината на прожекторите. Мечтае хората да говорят за него и той да им говори. Сноудън създава усещането за тих, срамежлив, изчервяващ се, когато се представя млад мъж.

Citizenfour 2014

Едно от първите неща, които сам ще подчертае е, че постъпката му е за доброто на обществото и гражданите. И журналистите трябва да се съсредоточат върху голямата тема, а не върху неговата персона. Това, което „те” ще се опитат да направят веднага, след като разберат, че съм говорил с вас – казва Сноудън – е да пренесат фокусът към мен, а не към същественото.

Едуард говори с фрази, които сякаш е репетирал – дни на ред. Той дава цялата информация, която има (по собствените му думи) на журналистите, защото смята, че те трябва да решат какво да публикуват. Асанж си играеше с обществения интерес и капитализира вниманието – на час по лъжичка. Сноудън казва, че го прави, защото няма желани и компетентност да отсява информацията.

Citizenfour 2014

Но това е парадокс.

Защото постъпката му показва, че е уверен в своята „компетентност” да реши и предаде важна секретна информация, която ще попадне на места като Русия и Китай, които не са рай за принципите, които твърди, че сам изповядва. Ако не дълбоко нарцистично, това е доста наивно и лицемерно.

Едуард е на 28, един от журналистите ще се изненада колко е млад – Очаквах 50-годишен мъж, ще му каже той. Тази детинска лекомисленост и идеализъм ще изскочат на няколко места, примесени с откровен страх. Например в сцената, когато Сноудън трябва да напусне хотелската стая и се опитва да се дегизира.

Citizenfour 2014

Виждате дете, което е чело много комикси и се е вкарало във филм, в който се бори с: „най-голямото оръжие за потисничеството в историята на човечеството” – по собствените му думи. Но докато си е представяло, че лети из хола, детето е счупило любимата ваза на майка си, а сега чува стъпките й по коридора. Пътят към ада е покрит с добри намерения.

Citizenfour 2014 инициира важен разговор, без да се опитва да заема страни или отсъжда. С няколко малки и абсурдни изключения, като театралната размяна на тайни бележки пред камерата в края на филма, получаваме само фактите, които сами трябва да обмислим. Това вече е рядкост, дори в докуемнталистиката.

Мнението ми в едно изречение:

Въздействащ съюз на документалистика с репортажна журналистика.

 

________________________________________________


*Quis custodiet ipsos custodes? е фраза използвана от Ювенал в шестият му сатир. Оригиналният контекст на въпроса е свързан с контролирането на съпругата и осигуряването на брачна вярност. Днес въпросът се свързва с теми като диктатурата, полицейската държава, съдебната корупция и случаите, когато има превишаване на законовите правомощия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *