Добър вечер, господин Холмс

Mr. Holmes 2015

Странно е да гледаш филм по книга, която си чел. Хем знаеш какво ще стане, хем се изненадваш, когато не стане. Хем това те дразни, хем те радва.

Книгата

A Slight Trick of the Mind (която можете да намерите на български като: „Г-н Холмс / Лек мисловен трик”) е роман, но не на Артър Конан Дойл, а на Мич Кълин. Издаден е не през 1895-а, а през 2005-а. И не в Англия, а в Америка. И не е за Шерлок Холмс или поне този Холмс, който вие познавате.

„Лек мисловен трик”

Макар закичена с препоръки от престижни издания, книгата не е особено добра. Трудна за следене, защото е почти лишена от сюжет. Купчина от меланхолични и тъжни моменти от живота на сприхав, сенилен старец на име Холмс. Учудих се, че нейната хаотична, мрачна и даже жестока атмосфера може да стане филм. Но стана.

Филмът

Mr. Holmes 2015 (Г-н Холмс) е британо-американска криминална драма, с режисьор Бил Кондън и сър Иън Маккелън в главната роля. Това е велико, защото преди да бъде Магнито и Гандалф Иън Маккелън игра в любим мой филм – Gods and Monsters 1998 (Богове и чудовища), под режисурата на същия Бил Кондън. И двамата бяха номинирани за Оскар, а Кондън дори спечели за сценарий.

Gods and Monsters 1998

Сродството между двата филма е по-голямо. Те разказват за известни мъже, които са решили да се оттеглят от живота в самоналожено отшелничество. Мъже поглъщани от времето и старостта, отдадени на спомени и пустинна тишина.

Достойнствата

Те са видими. Mr. Holmes 2015 е красив. Дизайнът и кинематографията са безукорни. Английската провинция е тучна и зелена. Не просто зелена, а прохладно зелена, младо зелена, живо зелена. Тя контрастира с 93-годишният Шерлок Холмс, сух, покрит с кафеникави петна, вдървен. Оплетен в паяжините на носталгията.

Mr. Holmes 2015

Иън Маккелън е майстор. Както и Дейв Ейсли, и Кевин Картър… и всички останали гримьори и фризьори на продукцията. Начинът, по който 76-годишният актьор прескача между 60-годишният Холмс и 93-годишната му версия заслужава аплодисменти. Начинът, по който модулира тялото си, движи се, диша, тътри се, похърква и гъгне изпъква още повече, когато го видите 30 години по-млад, да пресича грациозно „Бейкър Стрийт“. Стегнат в елегантен фрак и ознаменуван с голям цилиндър. По дяволите, дори цветът на очите му се променя.

Mr. Holmes 2015

Красотата на Маккелън е там – в очите му, а те светват, всеки път, когато е в сцена с Мило Паркър, детето което играе Роджър, синът на икономката. Химията между двамата е сърдечна и мила.

Mr. Holmes 2015

Има доста несъответствия и промени между проза и лента, но тук повечето са за добро. Сценарият „офилмява“ книгата. Офилмява е нова дума, която измислих току що. Означава: цензуриране на всички мрачни, песимистични и депресивни моменти. Омекотяване на негативното, изрязване на всичко излишно или неясно.

Проблемът

Той не може да бъде решен дори от видимите достойнства, защото е структурен. Мич Кълин решава да деконструира Холмс. В това няма лошо, дори е задължително, за да може да видим героя интересен по нов начин. Това прави и BBC във версията с Бенедикт Къмбърбач. И там Холмс мрази смешната ловна шапка и не пуши лула.

Mr. Holmes 2015

Холмс на Мич Кълин също. Той е запален пчелар и почитател на пурите. Смята, че доктор Уотсън е склонен да хиперболизира и си доизмисля. И да, хитро – той не живее на „Бейкър стрийт“ 221Б, а отсреща, за да заблуди туристите и навлеците. Можеш да си играеш с подобни неща, но Кълин се увлича в ремонта и срутва носеща стена.

Mr. Holmes 2015

Той показва Холмс като голяма преструвка. Като някой, който цял живот е симулирал, че не изпитва емоции и чувства. А сега – останал сам, потъва в кладенец от меланхолия и самосъжаление. Това, според мен, може да е всеки друг стар мъж, но не и Холмс. Филмът щеше да е същият дори, ако героят се казваше Уотсън, Джонсън или Смит. Когато срутиш една от колоните в основата на целия образ се губи смисъла освен, ако просто не искаш да продаваш книги, възползвайки се от името Холмс.

Mr. Holmes 2015

Вторият огромен проблем е „последният случай“, случаят заради който Холмс напуска професията и живота, за да се отдаде на пчеларство и аскетизъм. Случаят, който е в основата на книгата и филма. Виждате ли, Холмс е забравил кой е този случай и сега се опитва да си го припомни. Това ми се струва малко вероятно – въпреки напредващата склероза. Това не е просто случай, това е СЛУЧАЯТ, който го е разтърсил из основи, изтръгнал е корените му, променил го е, отвратил го, изпратил го е от сърцето на Лондон в петите на провинцията. Та, този случай е толкова сантиментален и мелодраматичен, че е достоен за 4-минутна реклама на тайландски телеком.

Мнението ми в едно изречение:

Красив, интимен, трогателен прочит на остаряването, който заслужава вашето внимание, но не и името на Шерлок Холмс.

Свързана публикация:
7 филма, по-добри от книгите, по които са направени

4 мисли по темата “Добър вечер, господин Холмс

  1. Съгласен съм. Филмът беше трогателен и човешки, хубав. Но не точно холмсовски. Но от друга страна, не бива да забравяме, че и Хомс е просто човек. И той остарява, и той умира, и той прави грешки. А неговите са житейски, не детективски.

  2. @Кирил

    Мога да ви препоръчам един ТВ филм от миналата година – The Dresser 2015, който е подобен – пак с Иън Маккелън, но и Антъни Хопкинс. Дано ви хареса :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *