15-те най-добри документални филма от 2015

Колаж: Cartel Land 2015, Human 2015, Ingrid Bergman in Her Own Words 2015, Hot Girls Wanted 2015

През 2015 гледах много документално кино. Не десет, а десетки филми. Затова днес има отделна класация за тях.

Тези ми харесаха най-много.

Human 2015

Постижение, достигащо филми като Koyaanisqatsi 1982, Baraka 1992 и Samsara 2011. Филми предлагащи аудио-визуалния разкош на coffee table book. Като тях Human 2015 разчита на изключителна, болезнено-красива фотография и въздействащ мащаб. Разликата е в това, че природата е фон за историите на хората, които говорят честно за щастието, любовта, омразата, убийството, прошката и човечеството.

Human 2015

Филмът на Ян Артус-Бертран съдържа и имплицитно политическо послание с наивен ляв уклон. Разбира се, ако не изпитвате срам, че имате пари, които сте похарчили за хубав телевизор – можете да му се насладите.

Fresh Dressed 2015

Fresh Dressed 2015

Образовахме се за хип-хоп културата от този набързо композиран, но свеж документален филм. А и ни се видя по-достоверен от Straight Outta Compton 2015.

What Happened, Miss Simone? 2015

What Happened, Miss Simone? 2015

Ain’t Got no, I Got life пее Нина Симон. Макар създаден с дефекти – като главната си героиня, документалният филм разказва добре историята на изпълнителката, която бележи цяло поколение американци. Филмът използва архивни кадри и свидетелства, най-интересни са тези на собствената й дъщеря.

Iris 2014 (Айрис)

Iris 2014

Още мода, още улици, още Ню Йорк. Айрис Апфел е скица с космополитен стил и запомнящо се присъствие.

Im Keller 2014

Im Keller 2014

Няма начин да не се загледате във визуално-антропологичното изследване на Улрих Зайдл. Вътрешният му поглед към вътрешните пространства на австрийските къщи започва като интелектуална провокация, но продължава като съседско воайорство.

Tig 2015

Tig 2015

Сигурно Prozekcia е първият блог, който писа за Тиг Нотаро на български език. Тя е любим мой комик и разказвач. Чувството й за хумор е черно, защото животът й е пълен с мрачни моменти. Но душата й е извор на сила и оптимизъм, които могат само да ни впечатлят.

The Wolfpack 2015 (Глутницата)

The Wolfpack 2015

От сърцето на агорафобията идва невероятната история на глутница деца, които растат заключени в малък апартамент. Деца, които се очовечават и оцеляват чрез киното.

Listen to Me Marlon 2015 (Слушай, Марлон)

Знаете ли, че Марлон Брандо е водил дневник? Знаете ли, че този дневник е аудио? Филмът разчита на стотиците часове записи, които актьорът трупа в къщата си. Чуваме как си говори сам, чете писма, откъси от книги, обсъжда филми, новини, случки.

Listen to Me Marlon 2015

Чуваме как брутално ругае Франсис Форд Копола. Чуваме за какво си говори след секс с непозната старлетка. Чуваме как се подлага на самохипноза. А още по-хубаво е, че го виждаме.

The Salt of the Earth 2014 (Солта на земята)

The Salt of the Earth 2014

Игнорирайте политическия център на този филм. Гледайте го като въздействаща визуална хроника на човека и земята в краката му.

Seymour: An Introduction 2015

Seymour: An Introduction 2015

Сиймор Бърнстайн ще ви изпълни с мъдрост и благост. Той е майстор пианист, композитор, но преди всичко учител. Любим мой филм от миналата година е Whiplash 2014 (Камшичен удар). В него видяхме преподавателя Терънс Флетчър, агресивен и жесток перфекционист. Е, Сиймор е обратното лице на монетата – човек, който вярва, че Вселената е хармония, която можеш да постигнеш само с благост, спокойствие, самота и разбира се – много репетиции. Филмът буквално свали пулса ми, 80 минути антистрес.

The Life and Mind of Mark DeFriest 2014

Животът на Марк Де Фрист е истински „Параграф 22”. Марк е арестуван, когато е на 19 години за минимална кражба – взима инструментите на покойния си баща от къщата на мащехата си. Свободолюбив – даже див по душа, според някои гениален, според други психично болен, той успява да избяга от затвора. И… оттогава е там, просто защото не може да спре да го прави. Вече 35 години – без да е извършил обир или машинация за милиони, без да е убил, или насилил.

The Life and Mind of Mark DeFriest 2014

Де Фрист има 13 официални опита за бягство, 7 от които са успешни. Той има таланта да изобретява и създава нещо от нищо. Например може да направи копие на ключ от пластмасова чиния, като види оригинала само веднъж и то от разстояние. Освен абсурда филмът показва и ужаса, в който живее този истински Макгайвър. Марк трябва да преживее насилие – физическо и сексуално, изолация – месеци наред, смазваща бюрокрация. Но Де Фрист се смее всеки път, когато надхитри система.

Best of Enemies 2015

Best of Enemies 2015

Интересен, смешен, интелектуално стимулиращ.

Cartel Land 2015 (Земя на дрога)

Cartel Land 2015

Филм с топки, големи топки. Повечето документалисти и журналисти биха предпочели да се „специализират” в теми като: изкуство, спорт, природа, в краен случай – политика. Там е светло, топло, комфортно, в повечето случаи – безопасно. Да отидеш при мексиканските картели, за да ги снимаш как „готвят” метамфетамин иска топки, големи топки.

Amy 2015 (Ейми)

Amy 2015

Оригинален, дори новаторски филм, който се възползва максимално от дигиталния свят и следите, които оставяме в него. А Ейми Уайнхаус остави дълбоки следи.

Going Clear: Scientology and the Prison of Belief 2015

Всеки култ започва с брака между харизматичен лидер с високи идеали и групичка хора – най-често млади, наивни, лабилни, инфантилни, откровено болни.

Така стартира и сциентологията – като идеал да се ликвидират войните и болестите по света. Но всъщност като идея за лесни пари в главата на писателя Л. Р. Хъбард. Той казва „Да пишеш за 1 пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.”

Going Clear Scientology and the Prison of Belief 2015

Днес като сциентолози се определят около 50 000 души, може би по-малко. Един стадион хора. Но култът контролира имущество и авоари за над 3 милиарда долара. Вавилонска кула от пари, алчност, жестокост и параноя.

Going Clear Scientology and the Prison of Belief 2015

Филмът на Алекс Гибни хвърля светлина върху тъмните дела на култа, но и прави аутопсия на механизмите, чрез които действат подобни организации. Всички участници са бивши сциентолози, повечето от върха на организацията. Изборът им да говорят пред камерата е смел, но и катарзисен.

Чрез работата си Гибни демонстрира какво трябва да прави журналистът. Да защитава обществения интерес като безстрашно и всеотдайно овчарско куче – недоверчиво към непознатите, зло към разбойниците .

________________________________________________

Свързани публикации:

Религии, култове и ашрами

2 мисли по темата “15-те най-добри документални филма от 2015

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *