Лабиринт от лъжи – филм за истината, която ни прави свободни

Labyrinth des Schweigens 2014

Без да съм гледала останалите заглавия, които се спрягат за номинации в категория „Чуждестранен филм“, убедено мога да кажа, че този заслужава Оскар.

Не заради уникалната кинематография, нито пък заради силната актьорска игра или умелото операторско майсторство. Макар че гореизброените са налице – плюс страхотна музика и невероятно пресъздадена атмосфера с декори и костюми.

Филмът заслужава Оскар заради темата, сценария и заради истините, които казва.

Labyrinth of Lies 2014

Аз винаги оставам безмълвна и респектирана, когато ми се поднасят истини – особено ако са дълго прикривани, премълчавани и замитани под безкрайния килим на историята. Този филм надига килима на една от най-ужасните истини в съвременната световна история – истината за нацистките престъпления в концентрационния лагер Аушвиц.

Режисьор е Джулио Рикиарели – италианец с германски корени от Мюнхен. Това е първият му пълнометражен игрален филм. Преди това е бил актьор и продуцент. Справил се е страхотно още от първия опит.

Labyrinth of Lies 2014

Историята накратко – годината е 1958. Минали са 13 години от края на Втората Световна Война и ФРГ се възстановява с бързи темпове. Със също толкова бързи темпове, обаче, тече и процес на забрава, една „здравословна“ амнезия, която е завладяла цялото общество. Хората не искат да си спомнят за нацистките престъпления, не желаят да търсят сметка на все още живите участници в бруталните убийства и изтезания на невинни хора.

Злодеите са посочени – Хитлер, Химлер, Гьоринг и компания. Останалите безименни съучастници са мълчаливо оправдани и живеят кротко и щастливо сред сънародниците си – една привидна бюргерска идилия на колективно евтаназираната памет.

Labyrinth of Lies 2014

Историята започва с един такъв „невинен“ немски гражданин – учител в гимназия. Бивш концлагерист от Аушвиц минава покрай двора на училище и иска огънче от учителя, който е навън заедно с класа си. Докато му пали цигарата, концлагеристът разпознава в учителя надзирател от лагера на смъртта.

Labyrinth of Lies 2014

Млад прокурор от Франкфуртската прокуратура (с ролята блестящо се справя Александър Фелинг) единствен проявява интерес към случая и започва разследване. Разследването е минирано на всяка крачка и от всички държавни институции, които обединяват усилия да поддържат хроничната амнезия.

Но прокурорът и екипът му не се отказват да преследват истината. В резултат на усилията им наяве излизат имена като доктор Йозеф Менгеле и други „невинни“ изпълнители на заповеди, а няколко години по-късно в Германия започва съдебен процес срещу нацистките военнопрестъпници.

Labyrinth of Lies 2014

В името на истината искам да отбележа, че сценарият е компилация от действителни исторически факти и събития плюс малка доза художествена измислица. Актьорският кастинг е страхотен. Възрастната секретарка Шмитхен (в ролята Ханси Йохман) прави много силна второстепенна роля.

Дотук със спойлерите.

През цялото време, докато гледах филма неизбежно ми се натрапваха паралели с нашата родна българска действителност. Почти 30 г. след падането на комунизма, ние нямаме такъв филм за истината.

Labyrinth of Lies 2014

Тя продължава да гние заметена под килима и може би затова т.нар. ни демокрация и т.нар. мирен преход и до ден днешен издават една нездравословна задушаваща смрад. Прикритите истини за престъпления отравят въздуха така, както Чернобил ни отрови през 1986-та, макар и тогава да не го знаехме.

Лъжите са радиоактивни – те убиват незабележимо, но сигурно.

Labyrinth of Lies 2014

Германците имат моето уважение заради смелостта да се изправят лице в лице с грозните истини за себе си. Направиха го в „Животът на другите“ – разкривайки престъпленията на комунистическия режим и ЩАЗИ. Направиха го и в „Лабиринт от лъжи“, изобличавайки нацистките зверства срещу евреите в Аушвиц.

Завършвам с един цитат от филма. Младият прокурор Йохан Радман и приятелят му журналист Томас Гнилка отиват заедно в Аушвиц, за да отдадат почит на жертвите и да видят с очите си местопрестъплението. Журналистът казва на Йохан: „Ти виждаш една ливада с постройки, бараки и ограда. Аушвиц е това, което се е случило, което е погребано тук.“

В България също имаме такива ливади с постройки, бараки и ограда. Докато не се изправим като германците лице в лице с истината никога няма да разберем какво е погребано там. Абсолютното добро е в това да си признаеш истината – колкото и страшна и ужасяваща да е тя.

На входа на Аушвиц, днес всички знаем това, пише: Arbeit macht frei, а.к.а. Работата ще ви направи свободни. Но в Библията е казано друго и според мен то е вярното: Истината ще ви направи свободни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *