Есе за носталгията

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“

Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.

Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.

Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното.

Blue Jay 2016 (Синя сойка) е дебют за режисьора Александър Лемън, който иначе е оператор. Сценарист и в главната мъжка роля е Марк Дуплас. В главната женска роля е Сара Полсън.

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

Историята е déjà-vu. Жена на антидепресанти, която не е плакала от години, случайно среща брадясал мъж, който реве без повод. Тя се казва Аманда, той се казва Джим. Сега двамата са на 40, но заедно са изживели първата, голямата, разтърсващата любов, когато са били в гимназията.

Тя се е върнала в родното, забутано градче, за да види сестра си, която чака бебе. Той се е върнал, за да продаде къщата на майка си, починала наскоро. Двамата ни предлагат магия, която рядко виждаме дори на големия екран.

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

Сценарият, по думите на самия сценарист, е единствено „скелет“ и „най-свободното нещо, което съм писал“. Емоцията и реакциите в сцените зависят от актьорите. Тук блесва Сара Полсън. Тя е чест избор за второстепенни роли, но сега смело изпъква. Няма голи сцени, но двамата герои са без дрехи, без маски, без грим.

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

Компания им прави нежната, черно-бяла кинематография и музиката, използвана точно там, където трябва. Какво стана с нас? Какво ни направи времето? Какво си направихме ние? Пита носталгията.

Луната изгрява над морето (1822) – Каспар Давид Фридрих
Луната изгрява над морето (1822) – Каспар Давид Фридрих

Носталгията. Звучи като дума, която винаги е била с нас. Но не е. Тя е неологизъм, термин описващ човешко състояние. Знаем кога e измислен – 1688, и кой го е измислил – студентът по медицина Йоханес Хофер. Той използва гръцките думи „ностос“ – желанието да се върнеш вкъщи и „алгос“ – болка. „Ностосът“ е любима тема на Омир и основно чувство за героя му Одисей.

Чрез красотата и песните си Калипсо прави Одисей свой затворник, но тя не може да го накара да забрави дома си / The Odyssey 1997
Чрез красотата и песните си Калипсо прави Одисей свой затворник, но тя не може да го накара да забрави дома си / The Odyssey 1997

Хофер ражда носталгията, за да опише състоянията, които наблюдава у швейцарските наемници, сражаващи се далеч от родината. Симптомите включвали копнеж по алпийските пейзажи, треска, припадъци, звукови халюцинации – мъжете често чували стада крави и чанове. Имало и смъртни случаи. Жан-Жак Русо отбелязва, че командирите – с превантивни цели, забранявали на швейцарските войници да пеят фолк песни и да си говорят за дома.

Погребението на Атала (1808) – Ан-Луи Жироде де Руси-Триозон
Погребението на Атала (1808) – Ан-Луи Жироде де Руси-Триозон

След разцъфването на романтизма, думата станала популярна в Европа. Било модерно да си носталгичен. Романтизмът се бунтувал срещу идеите на Просвещението, срещу опита светът да бъде рационализиран. Романтичната любов идеализира любимия, обгръща миналото с митична мъгла.

Pleasantville 1998
Pleasantville 1998

Днес не гледаме на носталгията като на психична болест, възприемаме я като нормална емоция. Макар самозаблуда, тя е емоционален мехлем, спасителна машина на времето, чрез която бягаме от фрустрациите на настоящето.

Според доктор Алън Хирш (Nostalgia: a Neuropsychiatric Understanding) носталгията е копнеж, щение по едно идеализирано минало. Порив към едно хигиенизирано и санирано впечатление. Комбинация от много и различни „мили“ спомени, очистени и филтрирани от негативното.

Осиротяло момиче на гробището (1823) – Йожен Дьолакроа / Душата на розата (1908) – Джон Уилям Уотърхаус
Осиротялото момиче на гробището (1823) – Йожен Дьолакроа / Душата на розата (1908) – Джон Уилям Уотърхаус

Blue Jay 2016 е урок по носталгия. Филмът усеща и разбира темата си. Носталгията идва на гости, когато компания ни правят самотата или мъката. Спусъкът e място, предмет, миризма, текстура, вкус, звук, стара песен или времето навън. Всеки от изброените елементи е използван в Blue Jay 2016.

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

Носталгията удря в етапи на промяна и преход. Научен факт е, че сме носталгични, когато изпитваме несигурност, стрес, когато сме на кръстопът. Но тя се задейства дори, ако ни е студено. Хора, които изпитват носталгия твърдят, че е по-топло и уютно, отколкото е. Подробност, която създателите на филма знаят, защото в началото Аманда и Джим изпитват студ. Тя носи плетена шапка и потръпва, той постоянно се гуши в якето си.

Saudade (1899) – Алмейда Хуниор / Sehnsucht (1900) - Хенрих Воглер
Saudade (1899) – Алмейда Хуниор / Sehnsucht (1900) – Хенрих Воглер

Португалците използват saudade, за да изразят копнежа по нещо, което сме обичали, но сме загубили безвъзвратно. А. Бел го описва така:

“Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга.”

В Blue Jay 2016 има саудаде, но също има от немската жажда, наречена sehnsucht. Това е недоволството от една несъвършена и несъвършена реалност. Блян, въжделение, устрем на въображението към идеалния завършек. Сън, по-реален от самата реалност. Аманда и Джим се забавляват като разиграват за себе си идеалното бъдеще/минало.

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

Светлана Бойм (The Future of Nostalgia) разделя носталгията на двете й съставни части. Според нея едната носталгия е рефлективна – съсредоточена е в болката по миналото. Другата е реставрационна, тя активно работи за връщането на миналото. Този тип носталгия ще ви накара да потърсите бивш приятел или гадже, да пуснете пиянски SMS, да напишете ревлив и-мейл.

Позната наскоро ми разказа, че била открита в социалните мрежи от мъж, с когото били съученици. Мъжът бил носталгичен, попитал я да ли си спомня, че бил влюбен в нея, че й носил чантата след училище. Мъжът предложил да се срещнат и да си припомнят детството. Тя отказала. Той я напсувал брутално, казал, че е „кучка“. Това може би е ефектът от сблъсъка на реставрационната носталгия с реалността.

Подобни случаи, благодарение на новите технологии, ще стават все по-чести. Колкото по-леко и лесно става да локализирате и се свържете с миналото, толкова по-изкусително ще бъде то.

Мнението ми в едно изречение:

Тих, черно-бял и човешки етюд за любовта и носталгията.

Свързани публикации:

Един от най-харесваните ни и носталгични постове: Дете на ’90-те

Романтик срещнал класик и ето какво станало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *