Психология на възмущението

Indignation 2016
Indignation 2016

Всеки може да се ядоса – лесно e. Но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време, с правилния мотив и по правилния начин – това не е за всеки. И не е лесно.

Аристотел

Indignation 2016 (Възмущение) е по едноименния роман на Филип Рот. Филмът – както и книгата, са свързани с конкретен период от американската история. Началото на 50-те години на 20 век и Корейската война (1950-1953). Време на небивал икономически бум, но и на политически страхове. Американското общество е обладано от материализъм и консерватизъм. Телевизията започва да доминира поп културата. Телесното и сексуалното са табу. Големият родителски страх е, че децата ще се провалят в живота, ще се развратят от Джеймс Дийн, Марлон Брандо, комиксите и Елвис. Младите са потенциални жертви на нещата, които дебнат навън.

Indignation 2016
Indignation 2016

На този активен фон Indignation 2016 разказва за Маркъс Меснър, 18-годишен евреин и единствено дете на баща касапин и майка домакиня. Маркъс e пълен отличник, той е първият в рода си приет в колеж. Има задълбочено и самостоятелно мислене, чете философия, история, политология. Добър оратор и дебатьо, работлив, дисциплиниран и послушен син.

За да избегне Корейската война, той е изпратен в Уайнсбърг, (измислен) консервативен протестантски колеж в Охайо. Маркъс сменя родното огнище със студа на света отвън. Новото място има нови правила и норми.

Indignation 2016
Indignation 2016

Евреите са непопулярно малцинство в колежа. Имат си собствено братство, защото никое друго не ги иска. Момичетата са разделени от момчетата и са под вечерен час. Алкохолът е порок. Публичните прегръдки и целувки са изключени. Маркъс е задължен да ходи на църква – като всички. Нужни са му определен брой присъствия, ако иска да завърши. Това е мъчение, той е евреин и още по-важното – свободолюбив атеист!

Indignation 2016
Indignation 2016

В началото Маркъс не хае, той иска да бъде оставен намира. Не иска да е в ничий клуб. Иска да учи, за да стане вещ адвокат. Дори си намира перфектната работа – помага в библиотеката. Точно там среща Оливия. Тя е руса, красива, различна и привличащо опасна.

Brooklyn 2015
Brooklyn 2015

Indignation 2016 не предлага нещо ново. Като усещане, цветове и подредба буди спомени за Brooklyn 2015 (Бруклин), тазгодишния Оскар номинант за Най-добър филм. Темпото е лениво, достойно за ТВ новела. Няма нищо ексцентрично или куриозно. Достойнствата са актьорската игра, две сцени, които правят целия филм, както и психологията на възмущението.

Fury 2014
Fury 2014

Режисьор е Джеймс Шеймъс, това е неговият дебют – макар да е на 52 години. Респект! В главната роля е Лоуган Лърман, добър кастинг избор. Спомнете си трагичният романтичен проблясък между героя му във Fury 2014 (Ярост) и немското момиче. Лоугън може такива роли, има го в очите си. Блясъкът на невинността – миг преди да си отиде.

Indignation 2016
Indignation 2016

Линда Емонд е в ролята на майката – Естер Меснер, силна, рационална, прагматична жена, която иска най-доброто за сина си. Звездата обаче е Трейси Летс, който досега бе по-популярен като театрален актьор и драматург. Негови са пиесите и сценариите за Bug 2006 (Насекомо), Killer Joe 2011 (Убиецът Джо) и носителят на Пулицър August: Osage County 2013 (У дома през август). Той е в ролята на декън Каудуел, консервативен и загрижен пастир на академичната енория.

Двете сцени

Те са образец за актьорско майсторство, но и драматургия. Как се пише качествена сцена?

May I smoke my pipe as well? / Inglourious Basterds 2009
May I smoke my pipe as well? / Inglourious Basterds 2009

Повечето сценаристи знаят, но малко го могат. Сцената трябва да има смисъл – да представи средата; да придвижи действието напред; да разгърне или покаже промяна в характерите; да ни разсмее и позабавлява за миг; да запали, поддържа или реши конфликт.

What do you mean I'm funny?... I'm funny how, I mean funny, like I'm a clown? I amuse you. I make you laugh? I'm here to fuckin' amuse you? Whattya you mean funny? Funny how? How am I funny? / Goodfellas 1990
What do you mean I’m funny?… I’m funny how, I mean funny, like I’m a clown? I amuse you. I make you laugh? I’m here to fuckin’ amuse you? Whattya you mean funny? Funny how? How am I funny? / Goodfellas 1990

Сцената се нуждае от ритъм. Добрите сцени са като игра на пинг-понг, ескалират пред очите ни. Игра на действие и противодействие, акция, и реакция. Нужни са ви технични актьори и въздействащ диалог. А думите в Indignation 2016 са такива, заради Филип Рот.

Indignation 2016
Indignation 2016

Сцената, която заслужава мини Оскар е между Маркъс и декана. Тя ни среща с два силни характера, с две гледни точки, с две времена, с два свята. От едната страна на бюрото е младостта, невинността, наивността, ентусиазмът на критическата мисъл, арогантността на младия мозък, свободолюбието. От другата страна е консерватизмът, правилата, догмата, статуквото, мъдростта и авторитарната сила на опита. Може би в книгата, която не съм чел, трябва да намразим тази страна, но Трейси Летс е толкова добър и тих актьор, че я прави симпатична.

Indignation 2016
Indignation 2016

Втората сцена – макар несъизмерима, но важна е между Маркъс и майка му. Естер предлага сделка на сина си – тя ще послуша момчето си и няма да се разведе с баща му, но Маркъс трябва да се откаже от първата си любов Оливия (Сара Гадон). Тя е прекрасна – казва майката – красива, умна, образована, но не е за теб, защото ще те унищожи. Тя е слаба, а слабите хора имат най-опасното оръжие – собствената им слабост. Майката е права. Оливия е болна – може би е депресивна или биполярна, или шизофреничка – няма да научим, но белегът от опита за самоубийство на китката й веднага е забелязан.

Психология на възмущението

Защо възмущение? Чие възмущение?

Indignation е раздразнение, негодувание – даже гняв, предизвикан от несправедливо третиране. Психологически може да бъде изживяно и като омраза, презрение, погнуса или отвращение. Маркъс буквално повръща в кабинета на декана.

Начинът, по който ще се „възмутите” зависи от начина, по който атрибутирате хората, които са ви „възмутили“. Как обяснявате поведението им.

Indignation 2016
Indignation 2016

Едната атрибуция е диспозиционна. Тя ни дава бърза ориентация за другите – достатъчни са поглед, минута, час, за да знаете кой кой е. Според нея хората не се променят, те са това, което са. Престъпникът ще си остане престъпник. Пачаврата – пачавра. Лъжецът – лъжец. Човешкото поведение е резултат от вътрешни, много трудно променливи или изобщо непроменливи фактори.

Повечето хора около Маркъс – деканът, майка му, баща му, другите студенти се „възмущават“ по този начин. Използват стереотипи, чрез които оценяват хората. Майката например вижда Оливия и веднага я преценява като луда, гнила ябълка.

Indignation 2016
Indignation 2016

Вторият тип атрибуция – ситуационната, разглежда хората и поведението им, като резултат от външни фактори. Престъпникът сега е престъпник, но защото е имал трудно детство. Ако му дадем още една възможност и нова среда, то той ще се промени към добро. Важно е да добавим тук едно голямо „МОЖЕ БИ“.

Indignation 2016
Indignation 2016

Възмущението у Маркъс е отключено от поредица събития – задължителното ходене на църква, нуждата да се категоризира като евреин или като „някакъв“ и особено – първата му среща с Оливия. Първа среща, която завършва с фелацио. Късметлия! – ще възкликнат циничните.

Когато емоционалният прилив от напълно новото изживяване – за сексуално неопитния Маркъс, отмине, той започва да мисли. Хормоналният глад е заситен, идва време за въпросите: Защо тя го направи? Правила ли го е и с други мъже? Тя курва ли е? Но нали е първата ми любов!? Това нормално ли е?

Indignation 2016
Indignation 2016

Маркъс започва да избягва Оливия, но тя се конфронтира с него и му обяснява, че не е пачавра – просто в този момент е решила да направи нещо, което да му достави удоволствие. Тя е ситуационно настроена и в тази ситуация е изпитала тази нужда.

Няма да разберем дали е така или Оливия лъже. Мотивите й ще останат тайна. И това е добре, защото е като в реалния живот. Колко пъти сте излизали с хора, за които знаете всичко? Маркъс иска да я спаси, чрез любовта си. Ако я обича, това (МОЖЕ БИ) ще я излекува. Трагичната грешка на младостта.

Indignation 2016
Indignation 2016

Може да ви се повръща от това, което са другите или от това, което сте вие самите. Маркъс мрази глупавите правила, бюрокрацията, традицията, религията. Но също мрази себе си и безсилието си в тази ситуация. Той се крие в колежа от войната, крие чувствата си към Оливия, крие се от задълженията си – дори подкупва друг студент, за да се измъкне от църквата. Измамата е разкрита, правосъдието е раздадено и Маркъс е изпратен на фронта.

Чарът на Indignation 2016 e поуката, че най-баналните, случайни, мимолетни срещи и решения могат да окажат фундаментални въздействия върху живота ни.

Мнението ми в едно изречение:

Най-добрият филм по роман на Филип Рот, който съм гледал.

2 мисли по темата “Психология на възмущението

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *