Най-добрите документални филми от 2016

Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016
Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016

Знаете ли, че едва 6% от американците имат „голямо доверие“ в медиите. Хората са скептични към септичния труд на журналистите. Потребителите все още търсят: честност, балансираност, точност и изчерпателност, когато търсят информация. Неща, които отсъстват в масовите медии – масово.

Забелязах, че същото се случва с документалистиката.

Lo and Behold, Reveries of the Connected World 2016
Lo and Behold, Reveries of the Connected World 2016

Освен, че трябва да е технически изряден – добре озвучен, осветен, заснет и разказан, добрият документален филм споделя качествата на добрата журналистика. Режисьорът събира „документи“ от много места, а мисията му е да освети истината, използвайки парченцата от спомените, знанията и мненията на участниците. Документалният филм не е финално обяснение, той трябва да ни остави да решим сами.

През изминалата година повечето филми, които гледах не бяха такива. Бяха пълни с пропаганда, манипулация, дезинформация, откровена намеса и редактиране. Беше видно, че режисьорите им не правят изследване на проблем, а аргументация на вече съставено мнение.

Ето няколко изключения, които изплуваха над мътилката – поне за мен.

Tickled 2016

best_documentary_2016-001

Започва увлекателно, продължава абсурдно, за да достигне и надмине бизаро нивото на Im Keller 2014. Темата е фетишът гъделичкане, но това, което се крие зад нея не е смешно. Плашещ и тъжен поглед към отклоненията в човешката психика и опасното им съчетаване с пари и власт. Плакатът е прав: Не е това, което си мислите.

The Witness 2015 (Свидетелят)

best_documentary_2016-002

Урок по документалистика и журналистика, който ни предлага напълно нов прочит на случая „Кити Дженовезе“.

O.J.: Made in America 2016

best_documentary_2016-003

Сериал в пет части, който предлага над седем часа интервюта, снимки, видеозаписи, мнения и гледни точки – от всички възможни перспективи. В центъра е О Джей Симпсън, но около него е „голямата картина“. Политика, раса, спорт, пари, слава, медии, насилие, полиция, правораздаване и справедливост, цялата слабост на човешката природа. Отлична, балансирана, изчерпателна работа.

Notes on Blindness 2016

best_documentary_2016-005

Композиция от документалистика и изкуство. Аудио-визулано постижение – емоционално, меланхолично, любопитно, страшно, пълно с прозрения… за слепотата.

В началото на ’80-те години на 20 век теологът и писател Джон Хъл ослепява. За да си обясни случващото се, за да се опита да го понесе и запомни, той започва да води аудио дневник, чиито записи използва филмът. Хъл разказва какво е да ослепееш, докато зрителят гледа кадри, които предизвикват сетивата и естетическия усет. Има множество сцени, които ще останат с вас. Като тази, в която Хъл „вижда“ – чувайки дъжда.

Living in the Age of Airplanes 2015

best_documentary_2016-004

В този момент, а дори и в следващия над 250 000 души са във въздуха. Летят. Правят нещо, за което преди 100 години сме завиждали на птиците. Чудесно написано, удивително заснето и увлекателно разказано – от Харисън Форд, есе за човешкия полет. Отдавна не бях изпитвал детската радост, че уча докато гледам.

Life, Animated 2016

best_documentary_2016-007

Оуен е на три, когато е диагностициран с аутизъм. Детето е некомуникативно, самотно и изолирано. Единственото, което му харесва е да гледа филмчета на Дисни. Родителите му са съсипани. Но се случва чудо. Оуен проговаря, чрез репликите на любимите си герои. Затрогваща и оптимистична история за загадките на човешкия мозък.

Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016 (Изяж си въпроса)

best_documentary_2016-008

Повече хора са цитирали Франк Запа, отколкото са слушали музиката му. „Повечето хора ме познават от постер или интервю, а не от албум, който са купили или концерт, който са чули“. Ето, пак цитирах Запа. Франк притежава интелект, хумор, проницателност, откровеност и често е наричан „ексцентричен гений“. „Ексцентричен да – казва той – гений… може би“.

Sherpa 2015 (Шерпа)

best_documentary_2016-006

Миналата ми година започна с група богати туристи, шамаросвани от тълпа шерпи. Защо? Ще разберете от този добре заснет, емпатичен, политически поглед към „професията“ да си пиколо на Еверест. Ще видите ефекта от ниското атмосферно налягане на голяма надморска височина, комбинирано с човешка алчност и глупост.

Into the Inferno 2016

best_documentary_2016-009

Вернер Херцог ни предложи два документални филма през 2016. Този е по-интересен за гледане, защото е за вулканите. Заедно с вулканолога Клайв Опенхаймер режисьорът посещава Етиопия, Индонезия, Исландия, Северна Корея, за да заснеме следите от най-големите изригвания в земната история.

Херцог казва: „Не съм тук за научните факти, искам да уловя магията“. Магията, която може да даде живот на цяла цивилизация или да я заличи за секунди, убеждавайки ни в своята божественост.

Mapplethorpe: Look at the Pictures 2016

best_documentary_2016-010

Е снимка на живота и творчеството на хедонистичния и скандален фотограф Робърт Мейпълторп.

Hitchcock/Truffaut 2015 (Хичкок/Трюфо)

best_documentary_2016-013

Сцени от най-добрите филми на Хичкок, коментирани от самия него в разговори с Франсоа Трюфо. Очаквах много повече или още повече, защото Алфред е най-любимият ми режисьор и винаги съм лаком за още.

Author: The JT LeRoy Story 2016

Куриозна история от ’90-те, която съм пропуснал тогава. Джей Ти Лерой е „култов“ писател, който бързо става популярен сред жадните за контракултура. Уинона Райдър, Кортни Лав, Боно, Гас Ван Сант, Том Уейтс са малка част от знаменитостите, които се отъркват в създадения от тях „нов Марк Твен“. Лерой е дете на проститутка, наркоман, момче, което се облича като момиче, „джендър-флуиден“, насилван от баща си – букет от девиации, които са търсени от тези среди.

best_documentary_2016-014

Накрая се оказва, че всичко е измислица и до голяма степен измама. Лерой е 40-годишна домакиня с развинтено въображение и ненаситност за внимание. Тя е и основният разказвач във филма. Ще се посмеете, ако персоната й не ви стане ужасно неприятна още в началото. А също и ще се замислите – какво е талант, модерно изкуство, авторство, кич.

One More Time with Feeling 2016

One More Time with Feeling 2016 .001

Медитация, скеч от чувства, пано от хаотични разсъждения, импровизации, мигове от творческия процес на Ник Кейв, заснети от режисьора Андрю Доминик.

Визията е черно-бяла и поетична. Материалът е суров и спорадично монтиран. Няма чувство за време – сега, след, преди, няма и история. Кейв сам казва, че вече не вярва в наративността на живота. Няма предварително написан разказ, нещата просто се случват. Вече не вярва, защото филмът е посветен и силно повлиян от трагичната смърт на 15-годишния му син Артър Кейв.

Не зная дали да препоръчам този филм, който страда от истинска мъка, но и от нарцистичната самовглъбеност на твореца. Визирам и Андрю Доминик, който направи впечатление с The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford 2007 (Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд) . Опитайте се да го гледате – поне заради музиката.

Zero Days 2016

best_documentary_2016-011

Както повечето филми на Алекс Гибни и този е добре подреден, но на места си проличава желанието на режисьора да бъде драматичен. Той заменя фактите или липсата на достатъчно такива с политически глупотевини. Въпреки това, филмът е интересен и ще ви накара да се замислите за последиците от потенциална кибер война с глобални размери.

Lo and Behold, Reveries of the Connected World 2016

best_documentary_2016-012

Вернер Херцог също направи филм за света, в който всичко е свързано. Погледът му е колкото изследователски, толкова и поетичен. Вернер пита: Сънува ли интернет? Може ли робот да бие Меси на футбол? Може ли машината да се влюби?

Има няколко режисирани кадъра, чиято цел е да ви накарат да чувствате повече. Подхвърлена кукла, когато се говори за трагична детска смърт. Чиния с кифли, целево позиционирана в центъра на кадъра, докато слушате ужасяваща история. И Вернер демонстрира размиването между документално и художествено. Но в негов стил успява да намери обаятелни характери, които да подразнят любопитството ви.

Amanda Knox 2016 (Аманда Нокс)

Аманда Нокс е американката студентка, обвинена в убийството на Мередит Къчър, британска студентка и нейна съквартирантка в Перуджа, Италия. В началото Нокс е арестувана с любовника си – Рафаеле, но след години разследване и съдебни битки двамата са освободени.

best_documentary_2016-015

Това е пример за упадъка на съвременната документалистика. Филмът ще ви предложи добра кинематография и драматични завои, което го прави увлекателен. Главната му героиня обаче е сякаш подготвена от хората направили филма. Репетирала е речите си, които са написани от някой друг, а тя ги „доставя“ с драматични паузи и влажни очи там, където трябва.

Създателите на филма правят това, в което обвиняват медиите – създават своя реалност, адвокатстват и премълчават информация едностранчиво. Заслужава си да го гледате, дори като демонстрация за силата на медиите и манипулацията.

Свързани публикации:

Най-добрите документални филми от 2015

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *