Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

enso

– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.

Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.

На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да не мислиш за нищо.

Според Доналд Ричи, познавач на японската култура и кино, Ясуджиро Озу и Кого Нода пишат по-добри диалози от Уилям Шекспир. Това ви шокира. Знаете кой е Шекспир, а тези двамата може би ги чувате за първи път.

Ляво: Ясуджиро Озу / Дясно: Кого Нода
Ляво: Ясуджиро Озу / Дясно: Кого Нода

Класическият писател от двойката е Нода. Озу е режисьор и партньор в пиенето на саке. Начинът им на работа включва измислянето на диалози, които позволяват сцената да се развие естествено. След това Озу снима.

Сюжет

Според Озу и Нода сюжетът е измислица на Запада.

„Когато гледах Fantasia 1940 (Фантазия) (анимацията на Уолт Дисни, по шедьоври на класическата музика – бел.пр.) ми стана ясно, че никога няма да спечелим войната. Тези хора обичат усложненията си помислих.“ – спомня си Озу.

Tokyo Story 1953
Tokyo Story 1953

Озу и Нода работят в жанр, който не създават, но налагат. Шомин-геки са филми за „обикновените хора“ и „обикновените“ им животи, повлияни от времето. Липсата на сюжет и конфликт, елиминацията на кулминацията прави филмите фрустриращи за западния зрител.

Стилът оставя отпечатък върху работата на Петер Хандке и Вим Вендерс. Филми като Wild Strawberries 1957 (Поляната с дивите ягоди) на Ингмар Бергман и Paterson 2016 (Патерсън) на Джим Джармуш са негови западни интерпретации.

Кръговрат

Озу и Нода разказват епизодично и нелинеарно. Гледате късчета живот. Филмът свършва там, където е започнал. На същата гара, на същата улица, на същата веранда. Ако някой е дошъл, си тръгва. Ако е заминал – се връща.

Тишина

Озу започва кариерата си в нямото кино. Той ще презаснеме немия си филм A Story of Floating Weeds 1934 (История с плаващи водорасли) като Floating Weeds 1959 (Плаващи водорасли). И въпреки че има на разположение цвят и звук, той е сдържан в използването му.

A Story of Floating Weeds 1934
A Story of Floating Weeds 1934

И в двата филма героите казват колкото е нужно. Няма разказвач. Няма вътрешен поток от мисли. Няма монолози и тиради в стил Ал Пачино. Диалогът е семпъл, сбит, делничен. Дори, когато героите се карат го правят с прости изречения. „Спри!“, „Замълчи!“, „Защо?”. Силата идва от минимализма на изразните средства и мъдростта на ежедневието.

Картината

Late Spring 1949 / Floating Weeds 1959 / Tokyo Story 1953 / Good Morning 1959
Late Spring 1949 / Floating Weeds 1959 / Tokyo Story 1953 / Good Morning 1959

Изобретение на Озу е „татами кадъра“, в него камерата се поставя на нивото на очите на човек, коленичил на татами настилка или дори по-ниско. Това е логично, ако сте вътре и всички са седнали на земята. Когато обаче сте навън е странно. Гледната точка е на дете или животно.

Начинът на поднасяне на действието също е характерен. Възможно е сцената да започне, преди някой да е влязъл в кадър. Възможно е да свърши в празно пространство или пространство без героите, но кипящо от живот.

Late Spring 1949
Late Spring 1949

В Late Spring 1949 (Късна пролет) има сцена, в която главната героиня се среща с приятел на баща си. Тя казва, че отива да пазарува, той предлага да я придружи. Двамата се обръщат и приятелят вижда плакат за изложба. „Защо не отидем на изложба? “ – казва той. Тя отказва, защото трябва да напазарува. Двамата излизат от кадър, но камерата се фокусира на плаката. Следващият кадър е със същия плакат – пред музей/галерия, по чиито стълби се качват и слизат хора, които са решили да посетят изложбата.

Излишен кадър – по западните стандарти, защото не е свързан с историята. Героите НЯМА да отидат на изложбата и тя повече НЕ НИ интересува. Но кадърът – поне за мен, създава меланхолия.

Велосипеди - Late Spring 1949 / Простор - Tokyo Story 1953 / Чадър -Good Morning 1959 / Чайник - Equinox Flower 1958
Велосипеди – Late Spring 1949 / Простор – Tokyo Story 1953 / Чадър – Good Morning 1959 / Чайник – Equinox Flower 1958

Магически ефект има и Tokyo Story 1953 (Токийска история). В него сцените правят преходи, чрез кадри на празни улици, гари, стаи, сгради, пристанище… Може да си помислим, че режисьорът ни информира за мястото на действието – „ето тук ще се случи“, но ефектът е печал. Тъжно е, когато хората изчезнат, а слънцето продължава да грее, водата да тече, вятърът да вее.

Floating Weeds 1959
Floating Weeds 1959

Озу използва същите преходи и във Floating Weeds 1959 (Плаващи водорасли), но там те са мигове, които ти помагат да се замислиш. Сякаш режисьорът казва: „Нека да не бързаме, нека да погледаме това дърво, този стол, тази бутилка, този фенер. Нека почувстваме времето.”

Floating Weeds 1959
Floating Weeds 1959

Друга запазена марка на Озу е статичната камера. Кадрите са изящно композирани снимки, които можете да изложите в галерия.

Floating Weeds 1959
Floating Weeds 1959

Вижте този кадър – жената в черно-бялото кимоно е в дъното, детето е в средата, а краката до него са на преден план. Японецът успява да създаде дълбочина.

Горе: Floating Weeds 1959 / Долу: An Autumn Afternoon 1962
Горе: Floating Weeds 1959 / Долу: An Autumn Afternoon 1962

Всичко е композирано и рамкирано – даже двойно рамкирано, привлекателно за гледане. На окото му харесва.

Ozu_Noda_Films.008
Floating Weeds 1959

Децата биват използвани като източник на невинност, лекота и комедия. В A Story of Floating Weeds 1934 има момченце, което обича да яде диня. То често се напикава вечер. Макар и беззвучно пикльото умело е използван за комедийна разтуха.

I Was Born But… 1932 / A Story of Floating Weeds 1934 / Floating Weeds 1959 / Tokyo Story 1953
I Was Born But… 1932 / A Story of Floating Weeds 1934 / Floating Weeds 1959 / Tokyo Story 1953

Другата функция на децата е да внушават сантименталност и да напомнят за кръговрата на живота, когато биват поставени в опозиция на възрастни хора.

Наследството

Tokyo Sonata 2008, Sweet Bean 2015, Our Little Sister 2015, After the Storm 2016
Tokyo Sonata 2008, Sweet Bean 2015, Our Little Sister 2015, After the Storm 2016

Преходите между сцените на Киоши Куросава – Tokyo Sonata 2008 (Токийска соната); Документалният поглед към семейството и междуличностните отношения на Наоми Кавазе; Тихите, „обикновени“ филми на Хирокадзу Корееда – Like Father, Like Son 2013, Our Little Sister 2015, After the Storm 2016 ще ви напомнят за Озу и Нода.

Tokyo Story 1953
Tokyo Story 1953

Дзен се фокусира върху сега.  Смята се, че сатори може да бъде достигнато, чрез тривиални, обикновени предмети и моменти. Прилив на истина, чувство за покой, тишина и цялост с отделните елементи. Чувството, че никога повече няма да си същия. Чувство, което Озу и Нода познават добре.

Свързани публикации:

20 филмa със самураи, които трябва да гледате преди да умрете

3 мисли по темата “Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

  1. Любомир, много благодаря, че и днес научих нещо ново и толкова интересно от Вас. Бъдете здрав.

  2. Бих се радвала повече млади хора да прочетат това и да си направят съответните изводи.Няма да е лошо и всички политици да се запознаят с написаното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *