Силата на образа

Schindler's List 1993
Schindler’s List 1993

Миналата седмица видях снимка, която ме накара да изтръпна. Стая пълна с деца. Тела нахвърляни едно върху друго. Трупове, с отворени сини очи. Уплашени. Мъртви. Сами.

Образ от времето, в което живеем.

Комуникацията между хората е преминала през два големи периода. Устен, когато информацията е предавана „от уста на уста“. И текстови, който избухва с появата на книгопечатането през 15 век.

Elizabeth 1998
Elizabeth 1998

Александър Велики, Юлий Цезар и кралица Елизабет имали ограничени възможностите да популяризират идеите си. Паметници, монети, мозайки, епични картини… все образи, но трудни за масовизация.

Преди около 150 години, след откриването на фотографията, започва нов период – този на образите. Едва сега обаче – в наше време, образите стават по-важни от текста. Мозъците ни се учат да се справят без него. Да конструират емоции, мисли и светове „без думи“.

Най-бързо развиващият се език в света – 92% от комуникиращите онлайн използват емоджи / Египетски йероглифи
Най-бързо развиващият се език в света – 92% от комуникиращите онлайн използват емоджи / Египетски йероглифи

Образите са най-бързият начин да убедите съзнанието в нещо. Мозъкът работи на принципа „око да види“. Принцип, който е потвърден от модерната неврология и психиатрия, но е открит още в началото на 20 век.

Александр Невский 1938 – филм на Сергей Айзенщайн
Александр Невский 1938 – филм на Сергей Айзенщайн

През 20-те години няколко съветски режисьори – Пудовкин, Вертов и особено Лев Кулешов, откриват силата на образите в създаването на различни смисли. Ефектът на Кулешов се постига чрез редуването на независими един от друг кадри, които си влияят и изграждат нов сюжетен смисъл.

Ефектът на Кулешов
Ефектът на Кулешов

Кулешов заснема кадър в близък план на актьора Мозжухин, с безизразно изражение. Този образ, той монтира след различни други кадри: чиния със супа, дете в ковчег и жена излегнала се на диван.

Макар лицето да е безизразно, то създава различни смисли в различните комбинации. При първия случай мъжът сякаш е гладен, при втория – опечален заради смъртта на детето, а при третия – влюбен в жената. Този похват ще стане основен за съветската филмова пропаганда.

Triumph des Willens / Triumph of the Will 1935 – тълпите приветстват фюрера. Лени Рифенщал слага дори кадър с котка, за да внуши, че дори и животните се радват в подобни моменти.
Triumph des Willens / Triumph of the Will 1935 – тълпите приветстват фюрера. Лени Рифенщал слага дори кадър с котка, за да внуши, че и животните се радват в подобни моменти.

Друг майстор са германците. Лени Рифенщал обяснява силата на работата си така: Посланията във филмите не са спускани „отгоре“. Посланията във филмите идват от „покорната празнота“ в душата на публиката. Зрителите създават смисъла на образа.

Броненосец Потёмкин 1925 / Hitlerjunge Quex 1933 / Der Ewige Jude 1940 / Pearl Harbor 2001 / Постери за президентската кампания в САЩ – разделени от един век
Броненосец Потёмкин 1925 / Hitlerjunge Quex 1933 / Der Ewige Jude 1940 / Pearl Harbor 2001 / Постери за президентската кампания в САЩ – разделени от един век

Пропагандата е послание, което цели да въздейства на мнението или поведението ви във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Пропагандата е морално неутрална. Мога да ви накарам да мразите мухите и бактериите, за да си миете ръцете по-често. Това ще повиши личната ви хигиена, а резултатът ще подобри здравето ви. Мога да ви накарам да мразите и евреите.

Мъжът с пушката - MSNBC кадри от репортажа с
Мъжът с пушката – MSNBC кадри от репортаж

Често вместо факти, пропагандата представя съзнателно манипулирани образи, за да насочи възмущението и страха на публиката в „правилната посока“.

Ще ви дам пример от 2009. MSNBC е новинарскa телевизия с открито ляво-либерално пристрастие. В един от репортажите си, посветен на протест срещу президента Обама, телевизията иска да внуши, че въоръжени, бели мъже – расисти са се събрали на някакъв прото-линч срещу законно избрания чернокож президент.

Репортажът показва гърба на мъж – в бяла риза, който носи полуавтоматичнa пушка и пистолет. След това показва друг мъж – с брада и мустаци, който е бял.

Анонимният мъж с AR-15
Анонимният мъж с AR-15

Истината е различна, ако я погледнем от друг ъгъл. Въоръженият мъж е чернокож. Той протестира – по собствените му думи, в защита на правото си – според американската конституция, да е въоръжен. Мъжът не е задържан от полицията, защото не е нарушил закона. Но този образ не пасва на разказа, който телевизията иска да внуши, затова тя го редактира.

Wag the Dog 1997 - черната комедия разказва за медийни специалисти, които отвличат общественото внимание, по време на предизборна кампания, от секс скандал към несъществуваща война. Филмът е пророчески, защото месец след излъчването му Бил Килинтън бомбардира Судан - в разгара на скандала с Моника Люински.
Wag the Dog 1997 – черната комедия разказва за медийни специалисти, които отвличат общественото внимание, по време на предизборна кампания, от секс скандал към несъществуваща война. Филмът е пророчески, защото месец след излъчването му Бил Килинтън бомбардира Судан – в разгара на скандала с Моника Люински.

Подобни примери можете да откриете с хиляди. Пропаганда използват медии, организации, корпорации и правителства. Още през 1924 съветският режисьор Дзига Вертов ще каже, че „окото на киното“ представя нова истина – „кино истина“. С други думи – съществува само това, което камерата вижда.

Рекламни плакати от '40-те
Рекламни плакати от ’40-те

Какво от това?! – ще кажете – рекламата го прави по 3000 пъти на ден. Има малка, процедурна, но важна разлика между реклама и пропаганда. Когато гледате реклама знаете кой я е платил. Когато гледате новини не знаете.

Gone Girl 2014 е поезия на манипулацията. Впечатляваща демонстрация на контрола над публиката чрез образите, които й се показват.
Gone Girl 2014 е поезия на манипулацията. Демонстрация на контрола над публиката – чрез образите, които й се показват.

Новите технологии носят богатство от образи. Ние буквално си разменяме образи.

Маршал Маклуън е първият, който се досеща, че с времето съдържанието става второстепенно. Действие върху нас оказва самата медия. Променя се начинът, по който започваме да възприемаме света през нея. Ефектът на технологиите – казва той – не спира на нивото на идеите, които те разпространяват, а върху моделите на възприемането им.

Повечето от нас биха се съгласили с твърдението, че технологията е „просто инструмент“, който използваме. Това изказване предполага, че ние контролираме 100% този процес. Може би първата човекоподобна маймуна, която е започнала да троши ядките си с камък е казала на другите „Не се бойте. Това е просто инструмент“. Но инструментът я е променил. Така, както новите технологии – компютри, таблети, смарт телефони, социални мрежи променят нашите мозъци.

The Day After Tomorrow 2004 - magnum opus на еко пропагандата
The Day After Tomorrow 2004 – magnum opus на еко пропагандата

Променя се начинът, по който говорим. Променя се начинът, по който четем, ако четем изобщо. Променят се физическите връзки в мозъците ни. Днес те се опитват да функционират в среда с постоянен шум. Замислете се, дори когато гледате любимия си новинарски сайт – отстрани нещо мига, просветва, кара ви да кликнете и върху него. Четенето ви бива прекъсвано постоянно. Вниманието ви и краткотрайната ви памет работят по начин напълно различен от този преди 100 години.

Ще трябва да се научим как да живеем в ерата на образа. Ще трябва да се научим да го анализираме, чрез поредица от въпроси.

Кой го излъчва?
Към кого го излъчва?
Защо?
Защо сега?
Какъв е ефектът?
Кой би се възползвал от него?

Бележки:

Ако не е махнат, линкът към репортажа на MSNBC е тук

Свързани публикации:

Филми за властта

Рейгън – портретът на един лидер

Звездни рейнджъри – филм за пропагандата

По дяволите, за какво е новият филм на братята Коен?

Американски снайперист – смърт, лъжи и видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *