Добре дошли в ерата на шута

The Dark Knight 2008
The Dark Knight 2008

„Човек, когато няма ум,
хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,
ще тегли, без да вдига шум,
а пък дъждът вали, вали…“

Песничка на Шута в „Крал Лир“ – 1606

За дълъг период от човешката история лиценз за забавлението имал шутът. Облечен в своя „мотли“ – костюм със звънчета, често носещ малък скиптър, шутът бил онзи, който се прави на празноглав, за да разсмива другите.

Крал Лир и Шута в бурята – Уилям Дайс, около 1851
Крал Лир и Шута в бурята – Уилям Дайс, около 1851

Шутът или Глупецът – The Fool, е основен персонаж в творчеството на Шекспир. Той е анализатор, коментатор, приятел, изповедник, глашатай на лоши вести, будала.

Смеещ се шут, 1500 / Дворцов шут – Уилям Мерит Чейс, 1875
Смеещ се шут, 1500 / Дворцов шут – Уилям Мерит Чейс, 1875

Шутът имал таланти и артистични заложби. Могъл да танцува, пее, рецитира, разказва смешки и жонглира. Аристократите имали привилегия, никой нямал право да ги осмива – поне публично. Изключението бил дворцовият шут.

Шутът - Уилям Холбрук Баард, 1886 / Играещи шутове – Едуардо Забала, 1868
Шутът – Уилям Холбрук Баард, 1886 / Играещи шутове – Едуардо Забала, 1868

Шутът рядко говори пред публика или по скоро ЗА публиката. Той не цели да се хареса на общественото мнение. Всъщност у Шекспир липсват комбинации като: “vulgar opinion”, “common opinion”, “general opinion”, “public opinion” или “public spirit”*, тоест няма я самата публичност, към която би могъл да се обърне шутът.

Въпросите, по които говори този карикатурен образ, не са обществено значими, шутът не се грижи за обществото, а само за един човек – неговия господар. Следователно, шутът се грижи за собствената си гърбина.

Hail, Caesar! 2016 Джордж Клуни в ролята на глупавия актьор – двойна ирония от братята Коен
Hail, Caesar! 2016 Джордж Клуни в ролята на глупавия актьор – двойна ирония от братята Коен

След Средновековието и с настъпването на Просвещението монополът на шута бива разбит и развит от комиците, поп изпълнителите, журналистиката, киното, публичните интелектуалци.

Да вземем актьорите. Актьорите са добри в преструвките. Могат да симулират, а по-добрите дори да си вярват, че са решителни лидери или безстрашни герои. Антропологът Гранд Маккракън изследва какъв дял от общественото внимание получават те в последните 100 години.

В началото на 20 век актьорите заслужават около 16% от медийното отразяване. Това е по-малко от хората на науката. Около средата на 20 век актьорите отнемат 24% от тортата на вниманието. Писателите получават 9%.

Cleopatra 1963 / Gentlemen Prefer Blondes 1953 / Корица на сп. SKY - 1987
Cleopatra 1963 / Gentlemen Prefer Blondes 1953 / Корица на сп. SKY – 1987

През 2010 актьорите завземат 37% от вниманието, което е 4-пъти повече от всички хора на науката. Писателите падат на 3%.

Дейвид Хаселхоф - бог сред мъжете
Дейвид Хаселхоф – бог сред мъжете

Често наричаме обитателите на Холивуд богове и богини. Но съвременните знаменитости са много повече шутове, отколкото богове.

Душите на брега на Ахерон – Адолф Хиршел, 1898
Душите на брега на Ахерон – Адолф Хиршел, 1898

Боговете – били те човекоподобни или анимистични, са олицетворения на живота, смъртта, светлината, тъмнината, силата и красотата, образ на истината.

Immortals 2011
Immortals 2011

Боговете са далеч. Боговете са високо. Шутовете са на един шут разстояние. Боговете са вестители на митовете. Шутовете са преходни. Боговете имат пантеон. Шутовете имат Туитър профил.

Шутовете не са и герои. Героите имат подвизи, величие, лаври. Шутовете – обувки с извити върхове.

Три мига от историята на една компания - 2013, 2014, 2016
Три мига от историята на една компания – 2013, 2014, 2016

Тенденция е корпорациите да ги вкарват в заседателните си зали, като ги титулуват с безобразни постове. Например изпълнителят Will.i.am, който не блести с интелект, беше „директор иновации“ на Intel…?! Лейди Гага беше творчески директор на Polaroid, което адски помогна на компанията. Толкова, колкото „творческото гуру“ Алиша Кийс помогна на BlackBerry – мир на праха им.

Практиката глупците да са част от корпоративната система сама по себе си е глупава. Дори защото там вече има достатъчно глупаци. Но тя онагледява как съвременните господари се отъркват в своите шутове, опитват се да обърнат славата им в пари. Aлхимиците също се опитвали да превърнат неблагородните метали в злато.

В импровизираната поредица Web Therapy 2008- Лиса Кудроу е глуповат психолог-терапевт, обсебен от себе си / Много знаменитости имат собствени лайфстайл марки / Стивън Колбер в пародия на този факт
В импровизираната поредица Web Therapy 2008- Лиса Кудроу е глуповат психолог-терапевт, обсебен от себе си / Много знаменитости имат собствени лайфстайл марки / Стивън Колбер в пародия на този факт

Затова целта на повечето хора днес е именно да са шутове. Това е най-желаната „професия“ от децата. 54% от 16-годишните избират „знаменитост“ за поприще мечта.**

Масовият убиец Джон Уейн Гейси - облечен като клоун / Масовият убиец Джеймс Холмс в съдебната зала - RJ Sangosti, Denver Post / Дерек Медина убива жена си, след което поства снимка на трупа във Facebook с послание „Скоро ще ме видите по новините“
Масовият убиец Джон Уейн Гейси – облечен като клоун / Масовият убиец Джеймс Холмс в съдебната зала – RJ Sangosti, Denver Post / Дерек Медина убива жена си, след което поства снимка на трупа във Facebook с послание „Скоро ще ме видите по новините“

Според друго проучване хората, които са извършили или са замисляли покушения и масови убийства са водени много повече от глада си за слава, отколкото от страстни опозиционни убеждения.

Цивилизацията ни, благодарение на технологиите, може да генерира много по-бързо образи, които да ни предложат хляб и зрелища. Образи използвани като оръжия за масово поразяване на вниманието ни. Образи, които ни заблуждават, че зад тях има нещо повече от алчност.

Reality TV
Reality TV

През 60-те години на 20 век Даниъл Бурстин в The Image: A Guide to Pseudo-events in America използва словосъчетанието “famous for being famous” – известни, защото са известни. Той иска да ни убеди, че общественото пространство е пълно с хора без талант, които са там, защото са познати – дават ги по телевизията. Това мнение е още по-популярно днес, когато има доказана нарцистична експлозия, заради „реалната“ телевизия и социалните мрежи.

Dumb and Dumber 1994 / Everything You Always Wanted to Know About Sex But Were Afraid to Ask 1972 / Tammy 2014
Dumb and Dumber 1994 / Everything You Always Wanted to Know About Sex But Were Afraid to Ask 1972 / Tammy 2014

Съвременните шутове не съществуват безпричинно. Както предшествениците си преди 500 години те са тук, за да ни доставят колективно удоволствие. Ние ги аплодираме, но също ги подиграваме. Радваме се с тях, но също изпитваме наслада, когато ги унижаваме. Така, както кралят е сочил с пръст гърбавото джудже, облечено в плюш, ние се присмиваме на Гари Бюзи или Чарли Шийн.

Да, днес позицията е много по-добре платена. Том Круз лети със собствен самолет, но това няма да ни спре да забележим колко е нисък, луд и колко смешно тича. Нито ще ни спре да го споделим с всички.

Хилари Клинтън танцува, заедно с Пинк и комиците Ейми Шумър, и Елън Дедженеръс, 2015 / Селфи на Ким Кардашиън и Клинтън, 2015 / Доналд Тръмп с двама комедийни актьори, които го имитират - Saturday Night Live, 2015 / Български кандидат-депутат рапира, 2017
Хилари Клинтън заедно с Пинк и комиците Ейми Шумър, и Елън Дедженеръс, 2015 / Селфи на Ким Кардашиън и Клинтън, 2015 / Доналд Тръмп с двама комедийни актьори, които го имитират – Saturday Night Live, 2015 / Български кандидат-депутат рапира, 2017

Живеем във време на брилянтна ирония – както пише Кристофър Хитчънс – от една страна сме свидетели на „масова кретенизация“ на масовите медии и култура. От друга – ако искате да адресирате разбираемо този проблем, трябва да ползвате същите медии и същата култура.

Това означава ли, че за да сме релевантни трябва да сме… шутове?

Станчик – Ян Матейко, 1862 – дворцовият шут е единственият, който е угрижен, след новината за превземането на Смоленск от руснаците през 1514
Станчик – Ян Матейко, 1862 – дворцовият шут е единственият, който е угрижен, след новината за превземането на Смоленск от руснаците през 1514

Бележки:

*The Structural Transformation of the Public Sphere – Jürgen Habermas
**Fame the career choice for half of 16-year-olds / Independent, 17 February 2010

Свързани публикации:

Дали сте прекалено умни, за да сте богати

Защо светът се пълни с тъпанари?

Колко струва Майкъл Мур?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *