За Рома и завръщането на Куарон, за най-добрия филм на годината

Roma 2018

Алфонсо Куарон изчезна от кино хоризонта, след меланхолично-епичната космическа продукция Gravity 2013 (Гравитация). Остави ни в напрегнато очакване и нетърпеливо любопитство.

За щастие дълго чаканият осми филм на режисьора напълно оправдава петгодишното му отсъствие. Roma 2018 (Рома) предлага 2 часа и 15 минути истинско кино, интимно, емоционално и въздействащо.

Сюжетът се развива в началото на 70-те години на миналия век и проследява живота на семейство от средната класа, обитаващо буржоазния квартал Рома в Мексико Сити. Историята е пресъздадена със затрогваща откровеност и почти документална достоверност. Сценарият е дело на самия Куарон, който освен това е и оператор на филма.

Roma 2018

Roma 2018 възкресява спомени от собственото му детство. Режисьорът казва, че това е най-личният му филм. В интервю за сп. „Варайъти“ той споделя, че Roma 2018 е базиран на три елемента:
1. Историята на Клео – главната героиня.
2. Спомените – за действителни места, хора и събития.
3. Черно-бялата образност.

Roma 2018

Клео е прекрасно изиграна от Ялица Апарисио, която е детска учителка, а не професионална актриса и това е първата й роля. Историята на филма е разказана през нейния поглед. Тя е домашна помощница в заможно мексиканско семейство.

Ежедневието й минава в грижи за господарите и четирите им деца. В дълги статични кадри я виждаме да извършва различни домакински дейности. Мие пода, сервира закуската, събира прането, върти се из кухнята, почиства след кучето. Клео присъства дискретно, почти незабележимо, но винаги, когато е необходимо. Тя е незаменима за семейството, децата я обичат като втора майка, търсят нейната близост и подкрепа. Макар и само обикновена прислужница, Клео е тази, която превръща къщата на господарите в дом.

Roma 2018

Домът в Roma 2018 е натоварен с особена символика. В първата половина на филма камерата бавно и протяжно въвежда зрителя в него. Разхожда го из вътрешния двор, стълбището, стаите, спира се на мебелите, библиотеката, детайлите. Зрителят заживява там заедно с Клео. Тя е носител на домашния уют, сигурността, спокойствието.

Roma 2018

Куарон посвещава филма на любимата си бавачка Либо (Либория Родригес), която го е отгледала от бебе. Образът на Клео е вдъхновен от нея. 74-годишната днес мексиканка е искрено изненадана, когато й споделя, че ще посвети следващия си филм на нея. Режисьорът кани Либо на снимките, защото за него е важно мнението й за филма и особено за героинята, която дефакто превъплъщава нейния образ. Двамата остават близки и до днес.

Roma 2018

Друг важен женски образ е София – господарката на къщата (в ролята Марина Де Тавира). Тя е неспокойна, нервна, избухлива, във френетично очакване на вечно отсъстващия си съпруг. Прототип на София е майката на Куарон Кристина Ороско.

София и Клео изграждат невидима, но силна емоционална връзка. Богатата господарка и бедната й прислужница действат в мълчалив синхрон, борейки се да запазят стремително разпадащия се дом.

Roma 2018

Куарон ни предлага един интересен поглед върху социалните различия в мексиканското общество от 70-те години – светът на богатите в образа на София и светът на бедните в лицето на Клео. Всяка от тях знае своето място и роля, но въпреки това и над всичко тържествува човечността, разбирането, съчувствието.

Roma 2018

Клео забременява от приятеля си Фермин, който веднага щом разбира, че е бременна, изчезва без следа. Тя не получава помощ от бащата на бебето, но за сметка на това господарката й я подкрепя през цялото време. Подобна съдба има и самата София, която е принудена да живее в непрестанно очакване на един вечно отсъстващ съпруг. Сцената със завръщането му от работа е един от най-въздействащите моменти във филма.

Зрителят вижда близки кадри на американска лимузина, мъжка ръка върху скоростния лост, част от мъжки профил с цигара в уста. Но нито веднъж не вижда лицето му, то е само загатнато, щрихирано, оставено (почти) на въображението. И този образ на отсъстващия съпруг е почерпен от действителността. Куарон признава, че това е баща му, който изоставя семейството, когато той е още дете.

Roma 2018

Освен дома, Roma 2018 ни показва и пространството извън него, на улицата, където властват други закони. Втората половина на филма е посветена на това пространство извън домашния уют. Куарон отваря широко врата към света навън. В него Клео е сама, беззащитна и уязвима.

Извън дома има свобода от ежедневно битовото, но за сметка на това изобилства от опасности, агресия и природни бедствия. Куарон ни представя размирните години в Мексико по време на детството му, когато страната е раздирана от граждански протести, а животът на по-голямата част от мексиканците е изпълнен с мизерия и лишения.

Roma 2018

Многолюдни тълпи от хора, звуци, музика, образи, детайли създават едно почти физически осезаемо усещане за присъствие. Вътрешната сила на Клео се сблъскват с непреодолимата сила на природните бедствия и турбулентните обществени събития, но крехката й човечност надделява.

Филмът завършва обратно в дома. Домът успява да оцелее въпреки катаклизмите и напускането на бащата, въпреки опитите на външния свят да го разруши, въпреки преживените нещастия. Двете жени – София и Клео, възстановяват сигурността, спокойствието, уюта.

Roma 2018

През цялото време, докато гледах си мислех колко много ми напомня за италианския неореализъм. Припомних си Bicycle Thieves 1948 (Крадци на велосипеди) на Виторио Де Сика, а също Rome, Open City 1945 (Рим, открит град) на Роберто Роселини. Те имат същата пестелива образност и сдържан драматизъм.

Roma 2018 е интимна изповед. Куарон ни разказва за детството си, семейството си, любимото си кино, филмите и режисьорите, които харесва от малък. В една сцена героите отиват на кино и гледат Marooned 1969 (В плен на орбитата), режисиран от Джон Стърджис с Грегъри Пек и Джийн Хекман. Включен е само един кадър от филма, но той е показателен – двама космонавти в скафандри се реят в Космоса. Веднага ще направите паралел със Сандра Бълок и Джордж Клуни в Gravity 2013.

Прочетох едно интервю, в което Куарон казва, че като малък е мечтаел да снима филми и да стане космонавт. Аз мисля, че е постигнал и двете.

One thought to “За Рома и завръщането на Куарон, за най-добрия филм на годината”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *