Най-лошите филми, които гледах през 2018

Някои хора обичат зелени банани. Други се успокояват, докато бършат прах. Трети ядат спанак по собствено желание.

Това, което отблъсква мен може да привлече теб. Като филмите от 2018.

Black Panther 2018

Годината ни предложи изобилие от специални ефекти, които изпъкваха в своята посредственост.

Solo: A Star Wars Story 2018

Масивни разочарования за феновете, но и за счетоводителите.

Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald 2018

Характерен послевкус на сапун, който остава, когато предлагането е задоволило търсенето.

Няма достатъчно голям сапун обаче, който да отмие спомените ми от тези преживявания.

Tomb Raider 2018 (Tomb Raider: Първа мисия)

Една от класическите характеристики на хубавия филм е, че никога не ви се струва дълъг.

Първата, но практически третата, филмова мисия на Лара Крофт е под 2 часа, но ми се стори като 3.

Winchester 2018 (Уинчестър) и Zoe 2018 (Зоуи)

И двата филма бяха част от класацията: Силни актьори в слаби филми 2.

Киното е отборен спорт. Нито звезден нападател като Хелън Мирън, нито талантлив халф като Леа Седу могат да обърнат резултата.

Euphoria 2017 (Еуфория)

Бледо копие на Youth 2015 (Младост), мелез между The Idiots 1998 (Идиотите) и The Celebration 1998 (Празненството).

Упражнение по актьорско майсторство, което 100 минути търси фалшив конфликт. Домашно по творческо писане, което лишава героите от истински чувства, за сметка на псевдодраматични пози.

The Vanishing of Sidney Hall 2017 (Изчезването на Сидни Хол)

Последните години се наслушахме на fake news. Има и фейк филми.

Винаги ги е имало. Микс от други филми и мелодрама, която е монтирана в поредица от кадри, които скачат напред-назад из времето. Екипът от актьори е добър, но героите им са тенеке. Това, което изчезва – освен Сидни Хол, е качественото кино.

The 15:17 to Paris 2018 (15:17 до Париж)

Пример за хибрид, който използва „истински“ хора.

Провал. Но и важно напомняне, защо предпочитаме професионалните актьори – поне от 2 хилядолетия.

The Cloverfield Paradox 2018

Мразя този филм, защото обичам филмите.

Ревюто е тук.

Dark Crimes 2016 (Истински престъпления)

Режисьорът е грък, сценаристът е британец, а в главната роля е американска звезда – с канадски произход, но всичко е източноевропейско.

Филм грозен, бавен, скучен, а също лошо написан и озвучен. Заснет е през 2015, но направи глобалната си премиера през 2018. Три години някой се е опитвал да го спаси – не е успял.

Gotti 2018 (Готи)

Кайма от предъвкани, преглътнати, повърнати и погълнати отново жанрови клишета.

Дилетантска режисура, нелеп монтаж и непостоянен Джон Траволта, който ту се раздава в някои сцени, ту (вече усетил накъде отиват нещата) маркира, единствено с телесното си присъствие.

Smells like teen spirit

12-15-годишните също трябва да гледат нещо. За съжаление филмите, които възрастните правят за тях целенасочено и усърдно затъпяват децата.

Тези антитворчески, пластмасови буламачи от образи и звуци ограничават въображението и кастрират фантазията. Отнасят се към зрителите като към зомбита, безкритично готови да погълнат следващата доза боклук от поточната линия на маркетинга.

Terminal 2018

Има хора, които дърдорят нонстоп. Този талант най-често се комбинира с безочлива натрапчивост.

Аналог е този компот от кадри и референции към по-добри филми. Думи, думи, думи, думи, думи, думи, преиграване и нищо.

Ibiza 2018 (Ибиса)

За да харесате тази „комедия“ трябва да сте с половин мозък, който е надрусан със золпидем.

Същият половин мозък – надрусан със золипдем, се опитва да контролира стомах пълен с текила и евтино суши. Надрусаният мозък и пълният стомах са набутани в тяло, което отдавна е изгубило уважение към себе си, но се опитва да го прикрие, чрез перхидрол, силикон и солариумни изгаряния. Такъв човек трябва да сте, за да харесате тази „комедия“.

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2017

6 thoughts to “Най-лошите филми, които гледах през 2018”

    1. Веднага го прочетох: „Seriously, not even the actors can keep up; one guy absolutely calls John Gotti, Jr. “Paul” in one party scene, and he got paid to be in the movie. You didn’t, so what hope is there for you? “

      Гледах първите 10 минути на Дъвка за балончета – това счита ли се 🙂 диалогът пред контейнера е класика

  1. Един бърз поглед на този списък, ми казва, че ти имаш твърде много свободно време. 🙂
    Иначе, аз не бих сложил „Сидни Хол“ до останалите шитни. Разбирам, защо те е ядосал, мен също ме разочарова, но смятам, че има доста по-добри намерения от безсрамните напъни за още долари от почти всички други, които си изброил.

    1. Нямам свободно време. Имам отсъстващ социален живот и обща тревожност, че в уочлистата ми за 2019 вече има 41 филма 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *