Капернаум

Capernaum 2018

Този филм спечели Наградата на журито в Кан през 2018, бе номиниран за Оскар в категория Чуждестранен филм тази година и е част е от програмата на София филм фест.

Актрисата-режисьор-сценарист Надин Лабаки разказва за Заин, 12-годишно момче от Бейрут, което живее в крайна мизерия.

Capernaum 2018

Историята на Capernaum 2018 (Капернаум) е за бедността и гнева, че тя ни се случва. Заин може да се казва Асен и да живее във Факултета, а също Амадин, който търси нещо за ядене в Бенин или Рикардо, който гали бездомно куче в Хаити.

Trash 2014

Виждали сте го да тича из улиците на Мумбай в Slumdog Millionaire 2008 (Беднякът милионер), да се рови в боклука на Рио в Trash 2014 (Измет), да търси изгубените обувки на сестра си в Children of Heaven 1997 (Деца на рая).

Capernaum 2018 – 11-годишната сестра на Заин е продадена за булка, умира след първата брачна нощ.

Бедността не означава само глад, жажда, болести и голота. Бедността е и чувството, че си нежелан, нелюбим и забравен. Виновен, че те има. Адът на Заин е резултат от решенията на родителите му, които макар бедни, неуки и безработни продължават да правят деца. Надин Лабаки казва, че прототип на майката е истинска жена, която имала 16 деца, шест от които умират от болести и недохранване.

Capernaum 2018

Създателката на филма казва, че нищо, което гледаме не е фантазия, не е измислено. Всичко, което виждаме е истина от бедните квартали, лагерите за мигранти и затворите, които посещава. Най-хубавото е, че актьорите не играят – „те са“.

Въпросът, който ми хрумна, докато гледах е: Защо не направихте документален филм? Защо търсите истински бедни хора, за да играят истински бедни хора в квазидокументалистика? Това е някак си перверзно.

Capernaum 2018

Capernaum 2018 е поредния представител на хибридното кино, чийто адресат е неясен. Посланието е: Не правете деца, за които не можете да се грижите. Това крещи разплакания Заин, когато решава да съди родителите си, че е роден. Апропо, драматично неистинско решение, което контрастира с реализма на филма.

Мрачният свят, в който Заин загубва детството си и става престъпник, е извън нашия контрол. Подобни филми обективизират субекта си, като го дефинират, чрез страданията и лишенията му. Премахват жизненоважни компоненти за човешкия живот – достойнство, автономност, потенциал. Оставят ви с едно – безпомощност. Capernaum 2018 се опитва да избегне или поне замаца последното, чрез последния си кадър. В него Заин намира сили да се усмихне.

Beasts of the Southern Wild 2012 – пример за естетизиране на бедността

Тези филми са добре направени и с енергия, но и експлоататорски. Capernaum 2018 няма да спре бедните да правят деца. (Още по-интересен философски въпрос е: има ли право да го прави?) Но създателите му ще са малко по-богати и временно по-известни. А критиците ще дискутират колко реалистично играе бебето – „може би най-добрата роля на бебе в историята на киното“, ще напишат те.

Capernaum 2018

КаперНаум или Селото на Наум е рибарско градче, в което Исус проповядва и извършва няколко чудеса. Името означава и „безредно натрупване на обекти.“ Капернаум – наистина.

Мнението ми в едно изречение:

Амбициозно-опортюнистичен неореализъм от Ливан.

3 thoughts to “Капернаум”

  1. Капернаумът без амбициозно-опортюнистичния неореализъм и с безредно натрупване на обекти, но в добрия смисъл, е Джебчии на Имоу. 🙂

  2. Ох, да де, тези далечни изтоци…, ако беше на Имоу, щеше да има безредно натрупване на цветове в добрия смисъл. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *