Виж ме – за претенцията в киното

The House That Jack Built 2018

Казвали са ми, че съм арогантен. Не съм. Интровертен съм. Което може би звучи арогантно. Но страдах от интелектуална суета. Това ми състояние бе рафинирано в университета, където умението да използваш 12-срични думи бива насърчавано, за сметка на навика да говориш ясно и честно.

Дадох си сметка за това, когато започнах да работя. Първото нещо, което трябваше да напиша беше 30-секунден сценарий. Предадох текста си с гордо очакване, че ще извърши дефенестрация на всички нисши индивиди. Крайният резултат не бе добър. Човекът, който четеше на глас каза: Кой е писал това нещо? Имам желанието да му забия един в лицето.

Когато творбата ви е семантично пресищане, което кара хората да ви забият един в лицето, тогава разбирате, че сте претенциозни.

Кое е любимото ви претенциозно филмово заглавие? Мога да добавя и: Happythankyoumoreplease 2010

„Филмът е претенциозен“ е негативен етикет. Това означава, че създаденото е помпозно, превзето, показно префърцунено. Английската дефиниция на думата включва: опит да впечатли, като си припише много по-голямо значение или заслуги, отколкото действително притежава. Латинският корен на думата е свързан с нещо фалшиво и лицемерно. Претенциозността в киното има различни нюанси.

Вижте ме колко по-умен съм от вас

Tree of Life 2011

Tree of Life 2011 (Дървото на живота) е зенит в историята на претенциозното кино. Това е моментът, в който талантливият визуалист Терънс Малик решава, че бездънната му мъдрост може да покани на разговор Бог, за да смае зрителя.

To the Wonder 2012 / Knight of Cups 2015 / Song to Song 2017 / реклама на парфюм Joy by Dior

Всички останали проекти на Малик – след този, следват формулата на кухо, псевдофилософско мърморене, замаскирано като реклама на парфюм.

The Matrix 1999

The Matrix 1999 (Матрицата) дефинира фантастиката в края на 20 и началото на 21 век. Сплав между невиждани визуални ефекти, технология и увлекателна история. Пълен успех.

След него братята Уашовски повярваха, че са наследили душите на Киркегор и Фуко и не правят просто филми, а „постмодернистични, партиципативни изживявания“ и „конвергентна култура“. Съответно, двете продължения бяха по-слаби.

Cloud Atlas 2012 / Jupiter Ascending 2015

Онанизмът от кич и думи, който последва след тях предизвика единствено присмех и подигравки.

mother! 2017

Дарън Аронофски се обижда, ако не изписвате правилно името на филма му. Пише се mother!, а не Mother 2017 (Майка). Малките букви и удивителната веднага изказват претенцията. Аронофски мечтае името му да се нареди до това на Кубрик. Филмът му дори е рекламиран като „най-шокиращото нещо, след A Clockwork Orange 1971 (Портокал с часовников механизъм)“.

Една от разликите между Стенли и Дарън е, че първият не проповядва, не поучава, не разяснява покровителствено. Оставя зрителя сам да свърже точките и намери обяснение.

Lady in the Water 2006

Човек, който редовно прецаква сам себе си, докато се опитва да ни впечатли с ума си е М. Найт Шаямалан. Любими са ми няколко от филмите му. Но губим, когато М.Н.Ш. се отдаде на автоеротични сапиосексуални изживявания в сценария. Сапиосексуален е нова претенциозна дума, означава, че се влюбвате в нечий ум.

Serenity 2019

Шаямалан ниво на претенциозност ни предложи Стивън Найт в Serenity 2019 (Фатално затишие), един от най-слабите филми тази година.

Вижте ме – колко по-изтънчен, изискан, изящен и артистично измъчен съм от вас

Претенцията не е единствено в себевъзхищението на интелекта. Не всички претенциозни филми имат желанието да ви накара да се самопоздравите, че ги гледате.

Antichrist 2009

Претенцията включва вкус, стил, фасон, маниери. Като филмът ви да започне с порно сцена, която е озвучена с опера. Заповядай, Ларс фон Триер. Говоря за Antichrist 2009 (Антихрист). Не съм гледал Nymphomaniac 2013 (Нимфоманка), която претенциозно е в две части.

The Bling Ring 2013

Усещането за фалш, престореност, фриволна опаковка, която настоява да е център на вниманието е силно в творчеството на София Копола.

Neon Demon 2016

Никълъс Уиндинг Рефн ме предаде вероломно с The Neon Demon 2016 (Неоновият демон). Филм, който претендира да е Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв), но остава празно упражнение по осветление.

Вижте се – колко първично-примитивно прости сте, че мога да ви пробутам и това

Претенцията е показната ерудираност или софистицирания визуален стил, но тя може да е и с обратен знак. Когато нарочно подценяваш публиката, чрез снизхождение.

Ted 2012

Фен съм на Сет Макфарлан. Ted 2012 (Приятелю, Тед) е едно от най-добрите попадения на американската комедия този век. Вулгарен и творчески непочтителен, той е искрен, и АВТЕНТИЧЕН.

Ted 2 2015 (Приятелю, Тед 2) губи тази искреност и колабира в рециклиране на стари шеги, камео участия на знаменитости и пръдни, които издухват магията на първия филм. Сякаш Макфарлан е родител, а публиката е от 12-годишни. ОК, малки тъпанарчета – казва си той – знам какво искате.

Майкъл Бей по време на снимките на: Transformers: Age of Extinction 2014

Един от най-претенциозните режисьори – в тази посока на мислене, който системно подценява публиката е… Майкъл Бей.

Изкуството е претенциозно?

Попитах няколко приятели: кой е най-претенциозният филм, който са гледали? Имаше заглавия на Хармони Корин, Ричард Линклейтър, Гас Ван Сант, Карлос Саура, Уес Андерсън, Аронофски, доста Триер.

Synecdoche, New York 2008 (Синекдоха, Ню Йорк), режисьорският дебют на Чарли Кауфман, също беше сред тях. Това ме бодна, защото бях пленен от филма.

Synecdoche, New York 2008

Да, той е дълъг, интелектуален, втренчен в собствения си пъп, пълен е с метафори. Но е самоосъзнат, знае, че е тези неща. Той е коментар на самия себе си. Главният герой – театрален режисьор, се опитва да създаде magnum opus, който да впечатли света и бившата му жена. В края осъзнаваме, че целият му живот е фалшификация, претенция за контрол. Което ме накара да се замисля. Нима изкуството не е претенциозно по дефиниция?

Zama 2017

Второто значение на думата претенциозен е капризен, взискателен, някой, който изисква повече. Не е ли изкуството егоистично начинание, което жадува да бъде забелязано и изисква нещо повече от нас?

Свързани публикации:

WTF, изкуство!
Manifesto
Хипи-хипстърските филми на 2016 – фантазия и реалност
Това е mindfuck: John Dies at the End 2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *