7 филма от тази година, които несправедливо пренебрегнахме

Трудно ни е да пишем за всички филми, които гледаме. Даже си е невъзможно. Q1 е към своя край, а заради COVID-19 не се очертава да ходим на кино през Q2. Премиерите на повечето важни филми бяха отложени, а няколко студия пуснаха наличните в кината – онлайн.   

Това са заглавия, които няма да попаднат в личния ми топ 5, но може да влязат в листата ви за гледане. 

Big Time Adolescence 2019

Монро (Грифин Глук) е интелигентен гимназист, чийто най-добър приятел е 23-годишният загубеняк Зеке. Зеке страда от Синдромa на Питър Пан, а може би и нещо по-сериозно. В реалността комикът Пийт Дейвидсън, за когото ролята е филмов дебют, се бори с Гранично личностово разстройство.

The Last American Virgin 1982 / The Breakfast Club 1985 / Ferris Bueller’s Day Off 1986 / Juno 2007 / Dope 2015 / Eighth Grade 2018  

Big Time Adolescence 2019, както повечето юношески комедии, има своите сериозни моменти. Предимствата му са дължината – едва 90 минути, естествеността на актьорите, небрежният хумор. Недостатъците са предсказуемостта и страхът на сценариста и режисьор Джейсън Орли да изкаже мнение или заеме позиция.

The Invisible Man 2020 (Невидимият)

The Invisible Man 1984 / Hollow Man 2000

Британският минисериал The Invisible Man 1984 (Невидимият), по романа на Хърбърт Уелс, беше част от детските ми кошмари. Американската интерпретация Hollow Man 2000 (Човек без сянка) – не беше. 

Видимият плюс на The Invisible Man 2020 е Елизабет Мос. Тя е въздействаща, като травмирана жена, в тази алегория за домашното насилие. Другите две достойнства са камерата и приковаващият увод. Макар критиците да ръкопляскаха на цялото, аз не мога. След силното си начало, филмът започва да пропада в логически кратери, които моят ум не може да преглътне. 

Color Out of Space 2019 (Цветът от космоса)

Писали сме, че няма голям филм по произведение на Х. Ф. Лъвкрафт, който да е спечелил аплодисментите на повечето зрители или критици. „Цветът от космоса“ е разказ, който фантастът публикува през 1927. Писателят предвкусва възможността от радиоактивно замърсяване, което води до зловеща мутация на хората и природата – 18 години преди Хирошима и 59 години преди Чернобил, 

Color Out of Space 2019 (Цветът от космоса) постига много с малкия си бюджет от $6 милиона. Освен CGI филмът използва и практически ефекти, които напомнят най-доброто от The Thing 1982 (Нещото). Режисьорът Ричард Стенли успява да изстиска и всичко (останало) в Никълъс Кейдж. 

From Beyond 1986 / In the Mouth of Madness 1994 / The Mist 2007 / Annihilation 2018

Ограничението – освен от бюджета, идва от самия жанр. Космическият ужас ни… ужасява с неща отвъд нашето познание. Предизвиква ступор, смразяващ когнитивен дисонанс, хвърля ни в бездната на лудостта. Да постигнеш подобен ефект с филм е трудно, да избегнеш пародийните моменти – също.  

Little Women 2019 (Малки жени)

Това е шестата филмова адаптация по книгата на Луиза Мей Олкът, публикувана за първи път през 1868. Преживяваме още веднъж невероятната съдба на четирите сестри – Мег, Джо, Бет и Ейми. 

Тази година филмът бе номиниран 5 пъти за Оскар, включително за сърдечното ми изкушение Флорънс Пю и винаги отличната Сърша Ронан. Little Women 2019 спечели и незаслужен (не само според мен) Оскар за костюми.

Little Women 1994 / Little Women 1933

Предпочитам версията от 1994 – с Уинона Райдър, Гейбриъл Бърн и Сюзън Сарандън, по няколко причини. Тя е по-естествена, контекстуално по-точна, хронологически по-стегната. Версията на Грета Гъруиг се опитва да намери нещо ново – това е творческо достойнство. Но скача напред-назад из времето, което е объркващо. Образът на Ейми е освежаващо модернизиран, но Мег (Ема Уотсън) е погубена. Любимата ми Джо – разбира се, е Катрин Хепбърн във версията от 1933.

The Hunt 2020 (Ловът)

Е сатира на Крейг Зобел, маскирана като екшън-трилър и слашър-хорър. Преди да излезе, филмът беше заклеймен първо от Тръмп, а след това получи унищожителен залп и от множество леви медии. Позициониран е като Рики Джървейс – не е ясно, той в нашия лагер ли е или е в другия. Тази обърната версия на Deliverance 1972 (Избавление) дразни жестоката политизация на американската поп култура

Двигател е актрисата Бети Гилпин. Героинята й е очарователна комбинация от стоически непукизъм и лаконични реплики. Макар да има няколко оригинални обрата и няколко добри скеча, като цяло филмът не успява да реализира потенциала си. 

Blow the Man Down 2019 

Е черна комедия-мистерия-драма, която се развива в малко рибарско градче, в което жените носят имена като: Мери-Ан, Мери-Бет или Мери-Маргарет. 

Филмът е написан като пиеса. Действието бива прекъсвано от въздействащ мъжки хор от рибари – точно като в древногръцка трагедия. Силният кастинг е подправен с щипка Fargo 1996 (Фарго) за вкус.   

Критиката ми е за темпото – макар да е 90 минути, филмът се усеща като 2 часа. Щеше да спечели, ако имаше две супени лъжици неочакваност в повече. 

Emma 2020 (Ема)

Кокетен. Изящен. Разкошен. Любимият ми филм от началото на годината, за който пропуснахме да пишем. Десерт за сетивата, по едноименната новела на Джейн Остин. 

Emma 2020 е прелестна комбинация на талантливи актьори, музиканти, майстори на костюмите, прическите, грима. Дори тапетите са мини произведения на изкуството. Всички актьори са на ниво и особено Аня Тейлър-Джой – като Ема, която е „красива, умна и богата, с уютен дом и весел нрав“. Бил Наи наистина се забавлява в ролята на бащата, скоро не сте гледали филм, в който да го прави. А Джони Флин е сърцеразбивач като Джордж Найтли.   

2 thoughts to “7 филма от тази година, които несправедливо пренебрегнахме”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *