System Crasher

System Crasher 2019

„Ако се отърва от демоните си, ще загубя и ангелите си.“

Тенеси Уилямс в „Разговори с Тенеси Уилямс“

System Crasher 2019 (Извън системата) е реалистична немска драма, която миналата година спечели две награди на Берлинале.

System Crasher 2019

Режисьорът и сценарист Нора Фингшайд ни запознава с Бени, агресивен, вулгарен вандал. 9-годишното момиче е асоциално кълбо от енергия, склонно към бягства, самонараняване и суицидни епизоди. Тя е истерична и неконтролируема.

System Crasher 2019

Бени е радиоактивна. Домовете за деца в Германия отказват да я приемат, защото е плашещо опасна – не само за себе си, но и за другите деца, учителите, рехабилитаторите, случайните минувачи.

System Crasher 2019

Защо Бени е такава – няма да разберем. Виждаме, че постоянно я изследват, замерват и сканират, но отговор няма. Тя е такава.

System Crasher 2019 не е трактат по клинична психология. Създаден е, за да ви пръсне душата. Срещу себе си имате активно психо-социално отклонение, ще изпитате раздразнение, неприязън, антипатия, отчаяние, страх. Но ще продължите да гледате.

System Crasher 2019

Спусъкът на свирепите тантруми е лицето на Бени. Докосването му пуска на свобода 1000 тасманийски дявола. Викове, крясъци, писъци, вой, зъби, нокти, бяс.

System Crasher 2019

Стихийните емоции са следствие на травма, която е по-дълбоко, отколкото възрастните могат да се гмурнат. Единственият, който успява да внесе покой е Миха, боксьор-терапевт, който работи с девиантни юноши. Но дори неговият успех е временен. Бени е по-дива, дори от физкултурен салон с малолетни престъпници.

Thelma 2017 / The 400 Blows 1959 / Christiane F. 1981 / Kids 1995 / Girl, Interrupted 1999 / Manic 2001 / Madeline’s Madeline 2018

Има няколко класики, които споделят темата трудни деца, бунт, психични проблеми. Но усещането, а и заглавието – System Crasher, все ме бутаха към One Flew Over the Cuckoo’s Nest 1975 (Полет над кукувичето гнездо).

One Flew Over the Cuckoo’s Nest 1975

Антисистемната ода за непокорния Рандъл Макмърфи, който е вкаран в психиатрична клиника, чиято цел е да пречупи духа му. В System Crasher 2019 има няколко момента, когато буйстващата Бени е „надрусана“ с медикаменти и вързана с каиши в изолатора. Тогава анархичната й душа сякаш умира.

System Crasher 2019

Манипулацията на режисурата е майсторска, защото Нора Фингшайд има опит в документалистиката. Филмът е не само „истински“, но и емпатичен.

В една сцена Бени смазва главата на дете, като брутално и я удря в ледената пързалка. Бях сигурен, че след този психопатски акт ще спре да ми пука за „малкия боклук“. Но я съжалявах и съчувствах отново, само след една сцена. Причина за това – освен режисурата, е актрисата – Хелена Зенгел.

Paper Moon 1973 / The 400 Blows 1959 / Ivan’s Childhood 1962 / The Sixth Sense 1999 / Beasts of No Nation 2015 / Capernaum 2018

Децата актьори са отговорни за едни от най-хумористичните, сълзливите и щастливите сцени в киното. Но като цяло, качествените детски роли „от-до“ се броят на пръсти. Децата най-често се използват за моментна разтуха, за епизодична утеха, а не за централна, носеща роля. Хелена Зенгел е феноменална. Тя гъвкаво скача от ангелска невинност, до дяволска непоносимост. Слагам я в категорията на Ейбрахам Aта от Beasts of No Nation 2015.

Критиката

Филмът е идеалистичен, а идеализмът е опасен – даже смъртоносен, в контекста на девиантното поведение. Писали сме за това и друг път – вярата, че любовта може да излекува всичко, просто трябва да обичаме достатъчно силно и истински. Това не е лекарство за реалността.

System Crasher 2019

Имам проблем с опозицията „неразбиращи възрастни“ – които носят каиши и упоителни, срещу „дивото, но чисто дете“. Съвременният, както и класическият, романтизъм е реакция срещу рационалното и научното. Затова имаме бум от антиваксъри и плоскоземци.

Другата ми критика е свързана с европейската – може би немската, школа на моралната амбивалентност и даже неутралност. Културен и етически релативизъм – няма правилно и грешно, няма отговорни, няма виновни. Позицията е на принципна безкритичност.

System Crasher 2019

Филмът намеква, че патогенната структура на семейството е свързана със съдбата на детето. Майката на Бени все пак е отговорна, ако не за травмата, то за неадекватните грижи и родителската депривация. За лишаването от топлина и емоционална, интелектуална, социална стимулация. Но авторката бързо прави крачка назад, уплашена, че това е позиция. Вдига рамене и казва „Ами, тя жената е самотна майка, прави каквото може. Не я съдете. Съжалете я и нея“. Този затворен кръг, който създава само жертви не ми е по вкуса.

Мнението ми в едно изречение:

Един от най-въздействащите филми, посветени на травмата с изключителна главна детска роля.

Трейлър

Свързани публикации:

От Грета до Покахонтас и обратно
Thelma 2017 (Телма)
Как съдите другите?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *