Eraserhead – анализ

Eraserhead 1977

Eraserhead 1977 (Гумена глава) е сюрреалистичен филм на ужасите, написан и режисиран от Дейвид Линч. Това е опит за разчитането му.

Линч никога не дава разяснение какво се случва в Eraserhead 1977. Следователно, всеки зрител може да има собствен прочит и той да е правилен. Не се ли дразните, когато авторите правят така? 

Дейвид казва, че филмът е вдъхновен от „Метаморфозата“ на Франц Кафка и „Нос“ на Гогол. Според дъщерята на режисьора – Дженифър, която се ражда след „непланирано зачеване“ и с малформация на краката, филмът е изцяло повлиян от страха на Линч от бащинството.   

Жермен Дюлак – La Coquille et le clergyman 1928 / Ханс Рихтер – Filmstudie 1926 / Луис Бунюел – Un chien andalou 1929 / Мая Дерен – Meshes of the Afternoon 1943 

Кино сомелиери отбелязват, че младият (тогава) режисьор е под очевидното влияние на творци като Луис Бунюел, Жермен Дюлак, Ханс Рихтер, Мая Дерен. 

Всичко това може да е истина. 

Mulholland Dr. 2001

Ще използвам структурата, която използвах за Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв), който ми харесва повече. Защото е по-интересен или така си мисля. Защото е по-богат на теми… или така си мисля.

Синопсис

Хенри Спенсър е тих, самотен мъж, който живее в стара сграда в кален, опушен индустриален град. Докато е на вечеря у родителите на приятелката си – Мери Х., той разбира, че тя е бременна. 

Мери ражда. Тя и бебето се пренасят при Хенри. Бебето не спира да реве, което кара хистерионната Мери да избяга. Останал сам – с пищящото бебе, Хенри намира утеха в обятията на красивата си съседка…

Ако го разкажа така, филмът звучи като семейна драма, която има щастлив, романтичен обрат. Но още с първия кадър става ясно, че това не е филм на Hallmark или Нора Ефрон.

Мъжът от планетата

Eraserhead 1977

Eraserhead 1977 започва с кадър на безжизнена, безатмосферна планета, която прилича на мозък. Планетата – вероятно, е (под)съзнанието на главния герой. 

Eraserhead 1977

Плъзваме се дълбоко сред гънките и пластовете, за да достигнем дупка или кладенец. На дъното откриваме Мъжът от планетата. Обезобразен, сякаш обгорен индивид, който контролира система от ръчки и лостове. 

Eraserhead 1977

Виждаме Хенри да отваря уста. От нея изплува нещо, което прилича на сперматозоид-ембрион. Мъжът от планетата запраща сперматозоида-ембрион в дълбока локва. 

Eraserhead 1977

Eraserhead 1977 изгражда ясно дуалистичен свят – базиран на светлина и мрак, рай, и ад. Мъжът от планетата е (може би) самият Дявол. 

Светът 

Хенри се събужда в своя свят. Той е постапокалиптичен и мръсен. Свят, пълен с фабрики и заводи. Свят на пушек, прах и утайка. Линч отделя внимание на звука, който допълнително нагнетява атмосферата – кучешки лай, вой на сирена, писък на остарели машини, хрипове на парен котел. 

Eraserhead 1977 / Stalker 1979

Цялостната атмосфера е подобна на тази в Stalker 1979 (Сталкер). Светът е мръсен, защото е от тиня, кал, слузеста гадост и смет. Но също – ще видим, защото е дехуманизиран, неприличен, покварен. Светът е основен злодей.

Съседката 

Eraserhead 1977

Срещу Хенри живее Съседката, най-красивата жена в този свят. Естествено, нейната функция е Изкушението. 

Семейство Х.

Семейството на приятелката на Хенри е сбор от психични заболявания.

Eraserhead 1977

Бабата е в дементен ступор, бащата е идиот, майката е сексуално фрустрирана и завижда на дъщеря си. Мери Х. – бъдещата му съпруга, е инфантилна. По време на вечерята има няколко символични, фройдистко-сюрреалистични сексуални сцени. Те са емблематични за целия кошмар. 

Бебето

Бебето е преждевременно и е комбинация между ембрион и мутант. Линч използва кравешки фетус, а според друга информация заек, за да създаде основния страх във филма. Видите ли го веднъж не може да го забравите. 

Eraserhead 1977

Бебето не е бебе, а е символ на тревогата, на страха, на малодушието, на съмнението в себе си. В една от сцените – макар да не може да говори, бебето се присмива на Хенри. А в друга пораства до огромни размери, става чудовище, което изпълва стаята.

Жената от радиатора

Докато Хенри се мъчи, той има видения. Вижда жена, която живее в радиатора на спалнята му – единственият източник на топлина.

Eraserhead 1977

Жената е винаги весела, усмихната, чиста, прилича на облаче. Тя подканя Хенри да дойде в нейния свят. Жената от радиатора изпълнява песен. Пее, че в рая всичко е наред. Тя танцува, докато стъпква главите на подобни на бебето същества. 

Фабриката за моливи

Може би най-ексцентричната сцена, ако това степенуване е възможно в този филм, е моментът, когато главата на главния герой бива продадена във фабрика и превърната в моливи. 

Eraserhead 1977

Моливът най-често е символ на творчество и потенциал. Писатели, дизайнери, архитекти – хората, които драскат идеи, го използват, за да се обозначат. 

В контекста на филма обаче, аз го възприемам като нещо мимолетно. Нещо, което се подостря и бавно се стопява, изчезва, без да остави следа – освен малко прах и стружки. Моливите от сцената идват от поточна линия, строени един зад друг, напълно еднакви, анонимни, безлични. Продукти, лишени от хуманност. 

Modern Times 1936

Това е страхът познат ни още от Modern Times 1936 (Модерни времена).

Eraserhead 1977

Английската дума eraserhead може да се използва, за да обозначи преуморен, смазан човек, който има нужда от сън. Може би целият филм е поредица от сънища и няма нищо реално.  

Хората си мислят – пише Нийл Геймън – че сънищата не са реални, защото не са направени от материя, от частици. Сънищата са реални. Направени са от гледни точки, образи, спомени и каламбури, изгубени надежди.  

Eraserhead 1977

Според Линч това е най-духовният му филм. В края Хенри избира да убие страха и да приеме светлината. 

Свързани публикации:

The Silence 1963 – анализ 

Enemy 2013 – анализ 

Only God Forgives 2013 – анализ 

Maniac 2018 –  Ceci n’est pas une pipe

The Lighthouse 2019 – анализ 

Audition 1999 – анализ 

Memories of Matsuko 2006

2 thoughts to “Eraserhead – анализ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *