15-те най-смразяващи злодеи

Пъкълът се е опразнил и всичките му демони са тук!

Уилям Шекспир, “Бурята”*

Миналата година се чудих: Кое е Най-доброто актьорско изпълнение в уестърн. А миналата седмица се чудех: Кой актьор изиграва най-страшния злодей? Оказва се по-трудно, отколкото с уестърна.  

Friday The 13th 1980 / The Empire Strikes Back 1980 / A Nightmare on Elm Street 1984 / Child’s Play 1988 / The Dark Knight 2008 / Mad Max: Fury Road 2015 / It 2017

Различни организации също търсят отговор. Американският филмов институт има годишна класация, която най-често оглавява Дарт Вейдър. Но ние изключваме всички фантастични, езотерични, хорър и комиксови злодеи. Те са страшни, а също иконични, но силно зависят от грима, маската, специалните ефекти. Изпълнението им често е пресилено, пантомимно.    

Класацията включва личности, които са ни смразили и наплашили… per se.

Ейми Елиът-Дън (Розамунд Пайк)

Gone Girl 2014 (Не казвай сбогом)

Женските образи ще липсват, защото не искаме да се повтаряме. За тях имаме класация, която е тук.

Gone Girl 2014 

Бихме я допълнили с най-силната роля в кариерата на Розамунд Пайк. Причината да е въздействаща е, че е загадка. Ейми е спокойна, студена, прецизна. Унищожителна, но не хаотична, без импетус или импулс. Тя е страхът от обвързване – именно заради своята непредвидимост. 

Джей Джей Хънсъкър (Бърт Ланкастър) 

Sweet Smell of Success 1957 (Сладкият дъх на успеха)

Повечето лоши хора в реалността не знаят, че са лоши. Не носят Хелоуин маски, не съскат, не се зъбят, не са придружавани от злокобна музика. Това е абсолютната гениалност в изпълнението на Бърт Ланкастър.

Sweet Smell of Success 1957

Джей Джей Хънсъкър е най-влиятелният журналист в Ню Йорк. Той е висок, красив, умен, болезнено елегантен. Гласът му е кадифен, успокоителен, топъл. Той е успехът. Имате чувството, че оставя следа ухаеща на сандалово дърво и скъп тютюн. Хънсъкър не е подчинен на никой, освен на собственото его. Научно доказано е, че журналистиката е любима професия на психопатите. 

Едмънд Кемпър (Камерън Бритън)

Mindhunter 2017-2019 (Ловец на мозъци)

Сериалът е пълен с добра актьорска игра, но Камерън Бритън е смразяващ в ролята на истинския сериен убиец и некрофил Ед Кемпър. Той е сърцето. 

Mindhunter 2017-2019

Флегматичният глас, който разказва ужасяващи истории, стойката, погледът и очилата, които всеки миг ще се изхлузят. Цялото е голям, обезпокоителен пакет. 

Дон Логан (Бен Кингсли)

Sexy Beast 2001 (Секси чудовище)

Рей Уинстоун е актьор, чиито герои обикновено плашат другите. Когато той е уплашеният, че може да каже нещо неправилно, тогава знаете, че е наистина страшно.

Sexy Beast 2001

Дон Логан нахълтва в спокойствието и унищожава идилията. Той е агресивен, вулгарен психопат. Контролира хората, като кобра, която се впива в очите им. Той е чудовище от филм на ужасите, но без грим. Убедителната сила на заплахата, която е облечена в прилежно изгладена бяла риза. 

Чанг Кьонг-чул (Чой Мин-шик)

I Saw the Devil 2010 (Видях дявола)

„Не знам какво е болка. Страх? Не знам и това“.

I Saw the Devil 2010

Остава си един от най-жестоките филми, които съм гледал. Героят е тих шофьор на автобус и сериен убиец. Той се „храни“ с болката и паниката на жертвите си. Транжира ги с безизразно лице, сякаш приготвя пиле за вечеря. 

Амон Гьот (Ралф Файнс)

Schindler’s List 1993 (Списъкът на Шиндлер)

Това е реален човек. Някой, който е живял, ял, пил и веселил. И докато го е правил е изтезавал, осакатявал и убивал други хора. Има документален филм за наследниците му

Schindler’s List 1993

Филмовият образ е страшен, защото не е едноизмерен. Каквито често са СС офицерите във военните филми или птиците на Хичкок, или акулата от Jaws 1975 (Челюсти). Героят на Файнс – макар и мимолетно, демонстрира човешки качества. Привързаност, дори може би погнуса – от самия себе си. Едновременно с това, той открива силата да се себеопрощава, след като се е отдал на садистичните си нагони.  

Денис Нилсен (Дейвид Тенант)

Des 2020- (Дес)

Щяхме да пропуснем едно от изпълненията на годината, но Rozix ни подсети. Дайте злато за злото на Дейвид Тенант! Той постига съвършената мимикрия с истинския сериен убиец и канибал Денис Нилсен.

Des 2020-

Сериалът използва клишета и тропи за жанра, достойнствата му са сцените с Тенант. Удивително е, за части от секундата героят му се трансформира от скучен, незабележим, дори импотентен индивид, към леденостуден кукловод, който контролира ситуацията и всички в нея.

Джон Доу (Кевин Спейси)

Se7en 1995 (Седем)

Това изпълнение се отличава от всички други, защото виждаме злодея в края на филма. Името на Кевин Спейси дори е скрито в уводните надписи, които са революционни за времето си.

Se7en 1995

Макар и скрит, героят е бил с нас през цялото време – чрез делата си. Магията на Дейвид Финчър е, че виждаме неща, които реално не са там. Образът идва от мозъка, а не от очите. Във филма няма сцена на насилие – освен последната, нещата които виждаме са резултатът, а не актът. И въпреки това, е ужасяващо.  

Макс Кейди (Робърт Де Ниро) 

Cape Fear 1991 (Нос Страх)

Де Ниро има поне 19 роли на злодеи в кариерата си. Неговата версия на Дявола например е по-страшна от тази на Ал Пачино. Комбиниран с усета за злото на Скорсезе, актьорът изгражда брутален, демоничен герой, чийто поглед ви стиска като менгеме.

Cape Fear 1991

Макс Кейди е напрегнат и заплашителен, бойлер под налягане, която ще гръмне всеки миг. Той е страшен, не само защото може да ви дойде неканен на гости, а защото ще влезе под кожата ви, ще проникне в душата ви, ще е садист с мислите ви. Той изнасилва чувството ни за неприкосновеност.

Джак Торънс (Джак Никълсън)

The Shining 1980 (Сиянието)

Гледах го – за първи път, сам в тъмното, късно вечерта. Травмира ме. Разбира се, цялостната атмосфера работи за това. 

The Shining 1980

Филмът продължава да ни плаши, 40 години след премиерата си. Неяснота. Несигурност. Неопределено усещане за гибел. Лепкаво чувство за просмукваща се лудост. Джак е кълбо от яд и нерви. Опасен и въоръжен.

Д-р Кристиан Сел (Лорънс Оливие)

Marathon Man 1976 (Маратонецът)

Една сцена. Каква сцена! По-страшна от всички безконечни слашъри. Вързани сте на стол. В стаят влизат двама гангстери. Единият дърпа маса с лампа, а другият носи чисти, бели хавлиени кърпи. Влиза и трети мъж – в костюм от три части, носи куфарче. Отваря куфарчето в мълчание. Започва да си мие ръцете на умивалника зад вас. Съдържанието на куфарчето са зъболекарски инструменти.

Marathon Man 1976

Оливие разкоства тази сцена. 7 минути гола паника. 

Антон Чигур (Хавиер Бардем)

No Country for Old Men 2007 (Няма място за старите кучета)

Екип от съдебни психиатри прекарал три години в гледане на филми, за да намерят най-реалистичните и най-сбърканите портрети на психопати. Резултатите бяха публикувани в Journal of Forensic Sciences, а след като излязоха – веднага и от нас… 

No Country for Old Men 2007

Според експертите, Антон Чигур е най-правдоподобният филмов психопат. Въздействието му – според мен, се дължи и на друго. Той е метафизичен. Неизбежен – като смъртта. Той е въплъщение на Бездната, тоталния екзистенциален нихилизъм. 

Мистериозният мъж (Робърт Блейк)

Lost Highway 1997 (Изгубената магистрала)

Ако Дейвид Линч иска да ви уплаши, ще ви уплаши. Качествено – с аритмия и студена пот. Дали с Денис Хопър като Франк Бут в Blue Velvet 1986 (Синьо кадифе), дали с фриковете от вселената на Twin Peaks, дали с Eraserhead 1977 (Гумена глава).

Lost Highway 1997

Мистериозният мъж и сцената с телефонния разговор е най-зловещото му нещо – поне според мен.

Д-р Ханибал Лектър (Антъни Хопкинс)

The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата)

Да. Да. Да. Образът е толкова популярен, емблематичен и символен, че е загубил част от въздействието си. Като Дядо Коледа или Баба Яга. Има скечове, пародии, вицове – още четири филма и ТВ сериал. Колкото по-често виждаме нещо, толкова по-малко страшно е то. Съвременните медии ни десенсибилизират.  

The Silence of the Lambs 1991

Но спомнете си първия път, когато го гледахте. Джоди Фостър твърди, че по време на снимките е толкова уплашена от Антъни Хопкинс, че изобщо не си говори с него. След премиерата има зрители, които се страхуват да излязат от залата. Хопкинс печели Оскар с изпълнение, което е под 13% от времето на целия филм. 

Ханибал Лектър яде хора, хора! Докато обсъжда вино, живопис, музика. Той е толкова учтиво, изискано анормален. Той е юнгиански, архетипен. Мракът в нас, сянката – инстинктивна, ирационална, деструктивна. Той е желанието да захапете лицето, което ви дразни.  

Ханс Ланда (Кристоф Валц)

Inglourious Basterds 2009 (Гадни копилета)

„Де да беше толкова просто! – има някъде черни хора, вършещи злонамерено черни дела, и се иска само да ги различим от останалите и да ги ликвидираме – пише Александър Солженицин в „Архипелаг Гулаг“** – Ала линията, разделяща доброто от злото пресича сърцето на всеки човек. И кой би унищожил макар и частица от собственото си сърце?“ 

Inglourious Basterds 2009

Гледах го на кино – два пъти за една седмица. Всяка сцена на Кристоф Валц е съвършена. Напрежението, репликите, паузите, играта. Спомням си, че когато гостува в шоуто на Дейвид Летереман актьорът поправи водещия, който каза, че героят му е „толкова зъл“. Не, не – спря го Валц – не съм съгласен със „зъл“. В друго интервю, той обяснява – Аз не играя зъл човек, аз играя детектив, много добър детектив, който просто си върши работата.

Има теория в психологията, че злото, което виждаме в Германия е плод на свръхцивилзованост, а не на варварщина. Ханс Ланда е чист, гладко избръснат, спокоен, учтив, полиглот. С леко презрение към интелигентността и непълноценността на хората около него. Бях доста по-млад, когато Джак Никълсън ме уплаши, докато обикаля с брадва из коридорите на празен хотел. Кристоф Валц ме уплаши, докато яде щрудел. 

Номинации:

Джеймс Уудс, Майкъл Мадсън, Питър Стормаре и десетки други актьори са типажирани до живот като злодеи. Интересното се случва, когато режисьор реши да използва винаги чистичък и благ актьор, за да изиграе изрод. 

Серджо Леоне е първият, който скандализира зрителите по този начин с Once Upon a Time in the West 1968 (Имало едно време на Запад). Той превръща Хенри Фонда – Дорото момче на Америка, в жесток убиец.

Once Upon a Time in the West 1968 / The Talented Mr. Ripley 1999 / Training Day 2001 / Django Unchained 2012

В същата категория са Мат Деймън – като Том Рипли, в The Talented Mr. Ripley 1999 (Талантливият господин Рипли), Дензъл Уошингтън, който е Алонсо Харис в Training Day 2001 (Тренировъчен ден) и Леонардо ди Каприо – Калвин Кенди, в Django Unchained 2012 (Джанго без окови).

Другите смущаващи, заплашителни, смразяващи злодеи, които трябва да споменем в хронологически ред са: 

Psycho 1960 / A Clockwork Orange 1971 / In the Line of Fire 1993 / Profit 1996-1997

Антъни Пъркинс като Норман Бейтс в Psycho 1960 (Психо). Малкълм Макдауъл като Алекс в A Clockwork Orange 1971 (Портокал с часовников механизъм). Джон Малкович като Мич Лиъри в In the Line of Fire 1993 (Под прицел). Ейдриън Паздар като Джим Профит от сериал, който повечето хора не са гледали – Profit 1996-1997 (Профит), но аз си спомням от студентските години. 

Ichi the Killer 2001 / Fargo 2014- / The Iceman 2012 / We Need to Talk About Kevin 2011 / Nightcrawler 2014

Таданобу Асано като Какихара в Ichi the Killer 2001 (Ичи убиецът). Езра Милър, който е Кевин в We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин). Майкъл Шанън – истинският наемен убиец Ричард Куклински в The Iceman 2012 (Леденият). Джейк Джиленхол като Луис Блум в Nightcrawler 2014 (Лешояда). Били Боб Торнтън като Лорн Малво в първи сезон на Fargo 2014- (Fargo).   

Джони Деп, който е истинският мафиот Уайти Бълджър в Black Mass 2015 (Черна служба). Да, сцената с вечерята е открадната от Goodfellas 1990 (Добри момчета), но си е въздействаща. 

Свързани публикации:

Актьорите, които играят чудовища

*Превод: Валери Петров 

**Превод: Иван Дойчинов 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *