21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали

Сол Бас, уводни надписи на Seconds 1966

„Кажи ни нещо яко за гледане“ – е най-честото желание, което получавам последния месец. Последвано от допълнението – „…но да не сме го гледали”. 

Добре. Готово. 

Night and the City 1950

Джийн Тиърни е толкова красива. След като се съгласихме с очевидното, трябва да признаем и друго. Това е образцов филм ноар. Само отварящият кадър – на мъже, които се преследват в нощта, е по-интересен от уводите на 75% от съвременните филми.   

Ричард Уидмарк се слива с героя си, малък далавераджия-измамник, който се опитва да оцелее в утайката на Лондон. Героят е аморален, изтъкан от недъзи, но изпълнението –пълно с болезнено отчаяние, го прави симпатичен, достоен за съжаление и може би прошка.  

The Killing 1956 (Убийството)

Е третият филм на Стенли Кубрик и по собствените му думи – първият му „зрял“. Режисьорът е на 27, когато започва работа по него. 

Ноар, който не постига комерсиален успех, защото има проблем с дистрибуцията, но създава стандарта за филмите с обири. Такива, каквито ги познаваме от The Italian Job 1969 (Италианска афера), Heat 1995 (Жега), Ocean’s 11 2001 (Бандата на Оушън).

Seconds 1966 

Трилър-научна фантастика на Джон Франкенхаймър. Единственият проблем – по думите на режисьора, е че филмът няма средна част. Така е, няма. Но за сметка на това, началото и краят са върхът. 

Подобни са The Face of Another 1966,  Face/Off 1997 (Лице назаем), The Game 1997 (Играта), в който Майкъл Дъглас е банкер, който попада в лапите на мистериозна организация, която има силата да промени живота му. И тук има банкер, но той е с голямо, старо, уморено лице. На границата на криза на средната възраст, той получава предложение за ново лице, ново име и нов живот. Изкушението да започне всичко отначало. 

The Swimmer 1968 (Плувецът)

Гледах го като ученик. Впечатли ме. Очевидно не само мен, защото години по-късно гледах реклама на Levi’s, вдъхновена от него.  

Историята е за мъж с проблеми (Бърт Ланкастър), който докато е на градинско парти се хвърля в басейна и го преплува. Мъжът забелязва, че пътят до неговата къща – на няколко мили, минава през линия от сини правоъгълници. Той решава да се прибере по тази водна магистрала. Прескача оградите на къщите и преплува басейните. Епична метафора за живота.  

Lenny 1974 (Лени)

Портрет на комика Лени Брус (Дъстин Хофман), режисиран от Боб Фоси.

Брус е изпълнител, който оформя стендъп комедията и до голяма степен я прави това, което е днес. Арестуван и съден многократно, защото използва вулгарен език и зачева теми табу – секс, венерически болести, политика, расови отношения. Става лице на борбата за свобода на словото. Фоси е повлиян от френското кино.

To Live and Die in L.A. 1985 (Да живееш и умреш в Ел Ей)

’80-те пак са на мода. Уилям Фридкин ви дава всичко, което им харесвате – мъже, жени, коли, дрехи, музика, действие и младия Уилям Дефо, който е неуловим фалшификатор.

Във филма няма нищо подправено – самородна 80-тарска американа. 

Mishima: A Life in Four Chapters 1985 (Мишима: Живот в четири епизода) 

Този толкова японски филм е американски. Сценарист и режисьор е Пол Шрейдър. Продуценти са Франсис Форд Копола и Джордж Лукас.

Филмът е неописуем. Както разбирате от заглавието, покрива отделни фази от живота на Юкио Мишима, писател, поет, артист, философ, които са драматизирани с откъси от творчеството му. Има филми, които не може да се поместят в 3-4 изречения.

After Hours 1985 (След работа)

Един Мартин Скорсезе, който е непознат. Черна комедия-кошмар, пълна с метафори и няколко сладко измислени сцени.

Редови бюрократ излиза от рая на подредената си нормалност, за късна среща с красива жена. Очаква го абсурдна, тревожна, паническа и страшна вечер. Ад, по изцапаните с графити и озвучени от пънк улици на Ню Йорк. И доколкото си спомням – няма и един мафиот. 

How to Get Ahead in Advertising 1989

Британска сатира, която прескача границата на фарса. Според мен, топ три изпълнение в кариерата на Ричард Е. Грант. Той се превъплъщава в рекламен специалист, който получава психически срив, защото открива, че има съвест.

Гледах филма към края на гимназията – по телевизията. Точно бях решил да се занимавам с реклама. Когато англичаните използват суперсилата си – чувството си за хумор, е незабравимо.   

Happy Accidents 2000 

Това е вашият филм, ако харесвате K-Pax 2001 (Кей Пакс) или The Man From Earth 2007 (Землянинът). Главният герой в първия твърди, че е извънземно, а във втория, че е от миналото. Главният герой в Happy Accidents 2000 – изигран от Винсънт Д’Онофрио, настоява, че е от бъдещето. Първият пример е драма, вторият е научна фантастика, Happy Accidents 2000 е романтична комедия. 

Филмът е ранен представител на quirky стила, който става популярен за независимото кино от края на 90-те, та до днес. Мислете за филми като Broken Flowers 2005 (Прекършени цветя), Wristcutters: A Love Story 2006 (Самоубийци: Любовна история), Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче). Те са пълни със странни, обсесивно-компулсивни, идиосинкратични герои, които обитават полюсите на нормалното. Това ви кара или да се влюбите, или да ги намразите. 

George Washington 2000 (Джордж Вашингтон)

Действието в този инди филм се развива в Северна Каролина. Пет бедни деца се мотаят в западналата индустриална зона на провинциалното си градче. Движението им е безцелно и не пречи на никой, но животът нехае и ги пресреща, за да им отнеме невинността.

Дейвид Гордън Грийн е на 25, когато пише и режисира George Washington 2000 и това си личи. Личи си интелектуалната суета на младия мозък. Личи си желанието на незрелия творец да е любимия си творец – в случая Терънс Малик. Поезията доминира, над ригидната структура на сюжета. Ако ви дотегне, откажете се. Не ви насилвам.    

The Devil’s Backbone 2001 (Гръбнакът на дявола) 

Е неизвестна – за повечето зрители, хорър готика на Гийермо дел Торо. Действието се развива в Испания през 1939, последната година от гражданската война.

Филмът е кинематографично попадение, макар да е с 5 пъти по-малък бюджет от последвалия го Pan’s Labyrinth 2006 (Лабиринтът на фавна). Съдържа дел Торо теми, метафори и иносказания, които изграждат езотеричен свят, в който попада главния герой – момче на име Карлос.  

Dirty Pretty Things 2002 (Мръсни хубави неща)

Трилър ала Хичкок. Лондонски хотел среща назаконен имигрант от Африка (Чуетел Еджиофор) и гастербайтер от Турция (Одри Тоту). 

Сега мъжът е таксиметров шофьор, но в родината си е лекар. Един ден, докато се опитва да отпуши тоалетна, той намира човешко сърце. 

Confessions of a Dangerous Mind 2002 (Самопризнанията на един опасен ум)

Режисьорски дебют на Джордж Клуни, сценарий на Чарли Кауфман по автобиографията на Чък Барис, напълно истински водещ на ТВ игри, който настоява, че е бил наемен убиец на ЦРУ.

Звездата на филма е Сам Рокуел, а другото предимство е диалогът: You’re 32 years old, and you’ve achieved nothing. Jesus Christ was dead and alive again by 33. You better get crackin’.

The Station Agent 2003

Хуманна комедия-драма, движена от характерите на героите. Звездата е Питър Динклидж.

Филм за самотата, наранимостта ни, потребността ни от приятели. Feel-good класика, от която имате нужда – точно сега!  

Возвращение 2003 (Завръщане)

Дебют на Андрей Звягинцев, който смълчава всички.

Изследване на бащата и синовете, което използва религиозни и поетични метафори в напълно осезаем, реалистичен свят. Простотата е крайната изтънченост.

Двете деца, които играят братя, са феноменални. Филмът би се разпаднал, без естествения им талант.

Cashback 2006 (Живот на пауза)

Е визуално приятна романтична комедия, която комбинира чистосърдечната, инфантилна мъжка фиксация към женското тяло и интелектуално неангажиращи, гимназиално-философски съждения за любовта. 

Не е дълбоко, но е свежо.

Dogtooth 2009 (Кучешки зъб) 

Преди да избухне с The Lobster 2015 (Омарът), а след това да отчужди половината публика с The Killing of a Sacred Deer 2017 (Убийството на свещения елен), а после да си я върне с The Favourite 2018 (Фаворитката), Йоргос Лантимос направи това. Спечели му номинация за Оскар и две награди в Кан. Сюрреализъм par excellence. Не е за всеки. 

Свръхконтролиращи родители отглеждат трите си деца – две дъщери и син, в изолация. Апропо, плакатът на филма комуникира какво се случва с трите деца, които са в края на юношеството. Управлявани са, чрез моркова и тоягата. Децата нямат представа за света, извън къщата и градината, които обитават. Родителите се опитват да предизвикат афазия, като им дават грешни дефиниции на думи. Единственото, за което не са лъгани е математиката. Филмът е потресаващ и заради сексуалните сцени, които са дехуманизирани и девиантни.  

Досещате се за Blast from the Past 1999 (Светлина от миналото) или The Village 2004 (Селото). Лантимос е обвиняван дори в плагиатство на мексиканския The Castle of Purity 1976. От своя страна, Dogtooth 2009 може би оставя отпечатък върху Room 2015 (Стаята), The Eyes of My Mother 2016 (Очите на майка ми), Captain Fantastic 2016 (Капитан Фантастичен) и Brigsby Bear 2017 (Мечокът Бригсби). В тях се засяга темата за контрола, авторитарното и какво се случва с мозъка, когато е изолиран. 

Sin Nombre 2009

Дебют на Кари Фукунага. 

Той среща двама отчаяни герои. Момиче от Хондурас, чиято мечта е да се добере до САЩ и мексиканско момче, което е гангстер, но мечтае да не е. Филмът е атмосферен, наситен с насилие. Не е добър колкото Beasts of No Nation 2015 (Зверове без нация), но е достатъчно добър, за да е тук. 

King of Devil’s Island 2010 (Кралят на Бастой)

Е по истински случай за размирици в детски изправителен лагер в Норвегия.

Днес остров Бастой е затвор за възрастни, но в началото на века е трудово-възпитателно училище за момчета. Комуната е управлявана с желязна ръка и даже жестоко. Всичко се променя, когато на острова идва бунтар, който сваля маската на твърдото, но уж справедливо ръководство. 

Аритмия 2017 

Добре дошли в реализма. Руският реализъм. Бетонен, чугунен, кален и студен. Същият, който ви чака, когато излезете на улицата или викнете линейка. 

Макар да няма разкатаващата сила на шампиона Нелюбов 2017, Аритмия 2017 е в същата тежка категория. Проследява ежедневието на двойка – медицинска сестра и лекар от Бърза помощ. Двама души, които се опитват да понесат безчовечието, болката, бюрокрацията и нихилизма на реалното. И запазят огънчето, което ни прави хора. 

Свързани публикации:

Подценени филми за уикенда – епизод 5

Подценени филми за уикенда – епизод 4

Подценени филми за уикенда – епизод 3

Подценени филми за уикенда – епизод 2

Подценени филми за уикенда – епизод 1

Силни филми от слаби режисьори

7 thoughts to “21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали”

  1. Чудесен списък. Добавих в листата.

    Също бих препоръчал всички руски класики, които не сте гледали:

    Диамантената ръка
    Бялото слънце на пустинята
    Всички приключения на Шурик
    Москва не вярва на сълзи
    Брат (и Брат 2)
    На Бой отиват само старците
    Александър Невски
    Броненосецът Потьомкин
    Дерсу Урзала (този е на Куросава, но го включвам)
    Соларис
    Иваново детство и защото станаха много спирам. Но не преди да кажа, че всичко на Звягинцев заслужава внимание и уважение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *