Най-лошите филми, които гледах през 2020

„Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десет минути след началото и никой не ти разказва сюжета, трябва да навържеш нещата сам.“

Тери Пратчет, „Подвижни образи“*

Повечето списъци за най-добри или най-лоши неща са субективни. Присъщи на личния вкус, пристрастия и емоции. Това е списъкът с филмите, които контузиха зрителската ми душа през 2020.  

Downhill 2020 (Надолу по хълма) 

Американски римейк на Force Majeure 2014 (Форсмажор), на Рубен Йостлунд. С него, а и със The Square 2017 (Квадратът), той се доказа като кино психотерапевт. 

Американската версия не разбира, но и не усеща изходния материал. Кастингът също е сбъркан. Нито Джулия Луис-Драйфус, нито Уил Феръл са на място. Цялото създава усещане за плоско, плитко, ненужно изживяване.  

Birds of Prey: And the Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn 2020 (Хищните птици и фантастичната еманципация на Харли Куин) 

Разводнена и кастрирана версия на Дедпул за тийнейджърки, която е скрита зад дълго заглавие.

Филм, който е крещящо цветен и екстази шумен. Но как е толкова скучен?! 

Seven Stages to Achieve Eternal Bliss 2018 

Още едно претенциозно заглавие. Пълният му вариант е: Seven Stages to Achieve Eternal Bliss By Passing Through the Gateway Chosen By the Holy Storsh… Имаше фестивална прожекция през 2018, но излезе официално 2020. Комедия на абсурда, която не успява да постигне абсурд, но и комедия. 

Разчита на няколко познати имена като Кейт Микучи, Мария Бамфорд, Тайка Уайтити. За съжаление, използва само лицата им, но не и таланта. Наличният материал стига за 10-минутно видео за YouTube, но не и за филм.    

Dolittle 2020 (Доктор Дулитъл)

Недоразумение с бюджет от $175 милиона. Прочитът с Еди Мърфи от 1998 е комедиен шедьовър в сравнение с него. Еди донесе и $300 милиона печалба с 40% от сегашния бюджет. 

Робърт Дауни Джуниър е нелепо нетърпим, докато се опитва да говори с уелски акцент. Някои от 3D животните са реалистични, но други са в анимационен стил – сякаш са направени от два различни екипа. Бъкингамският дворец не е Бъкингамският дворец – дете ще го забележи. Хуморът не е UK, а е WC. Истинско менте.

The Last Thing He Wanted 2020 (Последното нещо, което искаше) 

Ан Хатауей, Бен Афлек и Уилям Дефо. Какво се случва? Не знам. 

Актьорите играят с физиономия, която казва: „Усещам, че нещо се случва. Имам реплики, знам ги, казвам ги, но не знам какво се случва.“ Режисьорът също не знае какво се случва, но продължава да снима. Сценаристът изобщо не помага, за да разберем случва ли се нещо изобщо. Най-интересното е, че някой е одобрил и финансирал това неслучване. Това вече е случка.

Bloodshot 2020 (Блъдшот)

Зле. Дори за нивото на Вин Дизел е зле. 

Сценарият е интелектуално изплискан, като леген в Перник във водна криза. Дори частта, която би трябвало да е важна – екшъна, е на ниво отпреди 20 години. Леле, колко е зле. 

Fantasy Island 2020 (Островът на фантазиите) 

Филм на ужасите, който прилича на пародия на филм на ужасите, но не е. 

Това E филмът. Просто е ужасно тъп. И настоява да ви го обяснява във всяка сцена.

Artemis Fowl 2020 (Тайната на Артемис Фоул) 

Още една купчина тор от Disney. Фоул е фал! Бюджетът е $125 милиона. Предполагам, че е някаква схема за пране на пари, защото иначе е потресаваща некадърност. 

Всеки елемент е поразително слаб. Няма сценарий, а няма и актьори. Детето в главната роля е вдървено, без харизма и като цяло ужасно. Сори, дете. Могат да те наемат в някой български филм. Пише, че режисьор е Кенет Брана, но очевидно няма и режисьор. Фактът, че наричам тази немарливост „филм“ е комплимент.

The Last Days of American Crime 2020 

2020 бе тежка за всички нас, скапа се здравето ни, скапа се икономиката, скапа се политиката и Netflix също се скапа. Педофилски скандал, загуба на хиляди абонати, спад в акциите за милиарди и… този филм. 

Дете на френския режисьор Оливие Мегатон, който „сътворява“ сбирщайн от повредени клишета и филмови дефекти.

Like a Boss 2020 (Като шеф) 

Е женска „комедия“, която е написана и режисирана от мъже. Мъже, които искат да докажат, че жените не могат да са смешни. И с енергичната помощ на жените – успяват. 

И двата пола заслужават много повече от тази бездарност, напомпана с венозни дози слабоумие.   

Love, Weddings & Other Disasters 2020

Джеръми Айрънс е класически, академично подготвен британски актьор. Той е един от малцината, които имат „тройна корона“ – Оскар за кино, Еми за телевизия и награда Тони за театър. Това е най-слабият филм в 50-годишната му кариера. 

Даян Кийтън прави дебюта си през 1970. Носител е на 1 награда Оскар и 3 номинации, 2 награди Златен глобус, и още 7 номинации. Даян e патрон на изкуствата, автор на 18 книги и според мен, собственик на една от 5-те най-красиви библиотеки в света. Участието й тук е напълно злепоставящо. 

Какво друго? Плачевен сценарий – сякаш написан от стажанти, докато ядат пица за 1 долар, бъркат си в носа и гледат Love Actually 2003 (Наистина любов). Импотентна режисура, отвратителна камера, плачевен звук. Поредно доказателство, че Маги Грейс е пластмасова актриса, която трябва да си потърси друга работа – спешно! Леко ми се пригади, докато гледах, а после ми стана и тъжно. Даже исках да си тръгна, но бях вкъщи.

Твърди номинанти:

Визуално Guns Akimbo 2019 е повлиян от комиксите, електронните игри и руския Hardcore Henry 2015 (Хардкор). Идейно повтаря The Running Man 1987 (Бягащият човек), Series 7: The Contenders 2001, Crank 2006 (Огън в кръвта), The Tournament 2009 (Турнирът). Но не успява да достави нищо оригинално, свежо или запомнящо се. 

Писали сме за: 

Capone 2020 (Капоне)

Waiting for the Barbarians 2019 (В очакване на варварите) е по едноименния роман на Дж. М. Кутси. Писател, който може да пише. Според мен, но и според наградите Букър и Нобел. Това не е любимата ми негова книга, но е отлична книга. За съжаление, талантлив романист не означава добър сценарист. 

Писали сме за: 

Wonder Woman 1984 – 2020 (Жената чудо – 1984) 

Писали сме за: 

Wendy 2020 (Уенди) 

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2019

 *Преводът е мой

2 thoughts to “Най-лошите филми, които гледах през 2020”

  1. Остава да кажеш, защо „тенет“ не е тук. Написаното от теб за „Последното нещо, което искаше“ (не съм го гледал, както и всички в списъка) важи и за позорът, който сътвори Нолан. Но това, че е на бай ти Нолан, си мисля, че тежи повече. А и там са заминали доста кинти. Любопитно ми е?

    1. Той ми е Разочарованието на годината.

      А това са наистина мега слаби филми, не съм очаквал нищо от тях. Но понякога можеш да попаднеш на нещо „култово“. „Тенет“ има – поне в уводната си част, потенциала за нещо интересно, после става объркващ, нонсенс, следва тежка скука и накрая битката е нелоша. Но се дразня, когато фен на филма ми каже, че трябва да го гледам два пъти, за да го разбера. Явно харесвам филми, които са ясни от първия път 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *